Русенски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Русенски университет
„Ангел Кънчев“
Rousse University Central Building Main Entrance 03.jpg
Основаване 1945
Вид Държавен
Ректор чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев ​
Преподаватели 480[1]
Студенти 10 000[1]
Местоположение Русе, Силистра, Разград, Видин, България
Уебсайт www.uni-ruse.bg
Map of Ruse.png
43.8544° с. ш. 25.9703° и. д.
Местоположение в Русе
Русенски университет
„Ангел Кънчев“
в Общомедия

Русенският университет „Ангел Кънчев е висше училище в гр. Русе.

Той е приемник на Висшия институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство (ВИММЕСС) в Русе, създаден на 12 ноември 1945 г., преименуван впоследствие на Висше техническо училище „Ангел Кънчев“ и преобразуван в университет на 21 юли 1995 г. Част от структурата на университета са филиалите му в Силистра, Разград и Видин. Обучаваните студенти през учебната 2016/2017г. в редовно и задочно обучение са около 11 000 души.

През 2012 г. Русенският университет е акредитиран от Националната агенция за оценяване и акредитация за срок от 6 години с оценка 9,28, като образователният му капацитет е определен на 15 000 студенти.[2] Университетската система за управление на качеството има издаден международен сертификат за съответствие с изискванията на стандарта ISO 9001:2000.[3] Русенският университет е член на Асоциацията на европейските университети, както и на Конференцията на ректорите на университетите от дунавските страни.

Факултети и катедри[редактиране | редактиране на кода]

Модерният Корпус 2
Канев център
със зала за пресконференции

Аграрно-индустриален факултет[редактиране | редактиране на кода]

  • Земеделска техника
  • Ремонт, надеждност, механизми, машини, логистични и химични технологии
  • Топлотехника, хидравлика и екология
  • Промишлен дизайн

Машиннотехнологичен факултет[редактиране | редактиране на кода]

  • Технология на машиностроенето и металорежещи машини
  • Материалознание и технология на материалите
  • Техническа механика

Факултет Електротехника, електроника и автоматика[редактиране | редактиране на кода]

  • Електроснабдяване и електрообзавеждане
  • Електроника
  • Телекомуникации
  • Автоматика и мехатроника
  • Компютърни системи и технологии [1]
  • Теоретична и измервателна електротехника ([2])

Транспортен факултет[редактиране | редактиране на кода]

  • Двигатели и транспортна техника
  • Транспорт
  • Машинознание, машинни елементи и инженерна графика
  • Физика

Факултет Бизнес и мениджмънт[редактиране | редактиране на кода]

  • Мениджмънт и бизнес развитие
  • Икономика
  • Европеистика и международни отношения

Факултет Природни науки и образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Математика
  • Педагогика, психология и история
  • Български език, литература и изкуство
  • Информатика и информационни технологии
  • Приложна математика и стратистика
  • Компютърни науки

Юридически факултет[редактиране | редактиране на кода]

  • Частноправни науки
  • Публичноправни науки
  • Наказателноправни науки
  • Чужди езици

Факултет Обществено здраве[редактиране | редактиране на кода]

  • Здравни грижи
  • Обществено здраве и социални дейности
  • Физическо възпитание и спорт

Филиали[редактиране | редактиране на кода]

Филиал Разград[редактиране | редактиране на кода]

  • Химия и химични технологии
  • Биотехнологии и хранителни технологии

Филиал Силистра[редактиране | редактиране на кода]

  • Филологически науки
  • Технически и природоматематически науки

Филиал Видин[редактиране | редактиране на кода]

Филиалът във Видин е акредитиран през месец май 2017 година и официално открит на 15 септември същата година.

  • Земеделска техника и технологии
  • Машинно инженерство
  • Електроника
  • Технология и управление на транспорта
  • Индустриален мениджмънт
  • Компютърни науки

Библиотека[редактиране | редактиране на кода]

РУмен – талисманът на университета

Библиотеката на Русенския университет е сред най-големите научни библиотеки в Североизточна България. Функционира като център за научно-информационни ресурси, който подпомага учебния процес и научноизследователската дейност. Тя разполага с библиотечен фонд 395 000 тома, от които:

  • книги – 323 000
  • периодични издания – 41 000
  • текущ абонамент – 320 заглавия на книжен носител

Предоставя on-line достъп до научноинформационни ресурси, предоставени чрез:

  • 2 информационно-търсещи англоезични системи, осигуряващи достъп до пълнотекстови бази данни с над 10 000 заглавия на научни и специализирани периодични издания
  • 4 реферативни информационно-търсещи системи на български и чужди езици, осигуряващи достъп до над 30 млн. документа
  • 4 информационно-търсещи системи (open access), от които около 30% са пълнотекстови

Разполага с учебници и учебни помагала на CD, DVD, ORWO Chromdioxid Hi-Fi, МК-60 и on-line, достъп до електронни версии на периодични издания.

Университетската библиотека включва в структурата си централна библиотека и 8 филиала, разположени на 1 940 m² разгъната площ.

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

Ректор Период
доц. Кръстю Петров 2 октомври 195430 юни 1958
доц. Емил Данков 1 юли 195830 юни 1960
проф. Атанас Ганев 1 юли 196030 април 1964
проф. Никола Несторов 2 май 19647 септември 1965
проф. Марко Тодоров 8 септември 196530 юни 1976
проф. Александър Сучков 1 юли 197630 юни 1983
проф. Митьо Кънев 1 юли 198321 април 1987
проф. Атанас Митков 21 април 198726 април 1993
доц. Марко Тодоров 26 април 19932 ноември 1993
проф. Борис Томов 2 ноември 199318 ноември 2003
доц. Марко Тодоров 18 ноември 200327 ноември 2007
проф. Христо Белоев 27 ноември 200712 януари 2016
проф. Велизара Пенчева 12 януари 201621 февруари 2018
проф. Христо Белоев 21 февруари 2018

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]