Русиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Русия вижте Русиново (Русия).

Русиново
Русиново
— село —
Викиекспедиција Малешевија (164).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.6872° с. ш. 22.8075° и. д.
Русиново
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 922 m
Население (2002) 2095 души
Русиново в Общомедия

Русиново (на македонска литературна норма: Русиново) е село в Северна Македония, община Берово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историческата област Малешево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старата училищна сграда

Параклисът „Свети Архангел Михаил“ е от XIV век.[1] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година е отбелязано село Русинова, което заедно с Махале-и-кючук с има 44 джизие ханета (домакинства).[2]

В XIX век Русиново е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от първата половина на века.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рушново е посочено като село със 130 домакинства, като жителите му са 486 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Русиново е населявано от 1500 жители българи християни и 10 цигани.[4]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Русиново има 1752 българи екзархисти и 6 цигани и функционира българско училище.[6]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 2095 жители.[8]

Възпоменание на Даме Груев в църквата „Света Петка“ в Русиново през 1916 година
Националност Всичко
македонци 2092
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Русиново
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Алексов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 7 кумановска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Белчев (? – 1906), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Стоицов, български революционер от ВМОРО, малешевски селски войвода, убит след Първата световна война в местността Палазлия край Русиново[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Кушев (Кушов), български революционер от ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Белчев (1867 – 1921), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Бекяров (? – 1907), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Чукарчето, български революционер от ВМОРО, четник при Г. Огнянов през 1907 година в Малешевско[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Балтов, Гале Джингаров, Павле Гащарски, Петре Гащарев, Глигор Киранев, Ефтим Стоицев, Атанас Страторов, Тимо Чилев, дейци на ВМРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Зелников, български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Русински (1875 – 1942), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Стоянов (ок. 1855 – ?), четник в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 21 (22)-годишен, калайджия, I клас, 2 рота на 7 кумановска дружина[9]
Починали в Русиново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цркви и манастири. // Посетете го Берово. Посетен на 2 септември 2016.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190 – 191.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  6. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140 – 141
  7. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 79 – 80.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 157.
  12. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.55
  13. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 714 – 715.
     Портал „Македония“         Портал „Македония