Руска академия на естествените науки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за Руската академия на естествените науки. За алтернативната академия вижте Руска академия на науките.
Руска академия на естествените науки
Информация
Основана31 август 1990 г.
СедалищеМосква, Русия
Сайтwww.raen.info
Владимир Вернадски

Руската академия на естествените науки (РАЕН, RANS) (на руски: Российская академия естественных наук)[1] е общоруска обществена организация, създадена на 31 август 1990 г. в СССР. Според устава Руската академия на естествените науки е „творческо научно сдружение на естествени учени и хуманитаристи, предназначено да служи на развитието на науката, образованието и културата“.[1]

Обществената организация „Руска академия на естествените науки“ няма нищо общо с Руската академия на науките и е критикувана от научната общност за това, че част от нейните членове са хора, които са далеч от науката, които нямат подходящо образование и признати научни трудове.[2][3][4]

В момента RANS включва 24 централни секции, повече от 100 регионални и тематични отдела, изследователски центрове, обединени в осем блока, работещи в съответните области. През 1997 г. е създаден Арменският клон на Руската академия на естествените науки.[5]

Гербът на организацията съдържа портрет на руския и съветски учен Владимир И. Вернадски.

Висш орган на управление на Академията е Конференцията. Президент – Олег Леонидович Кузнецов.

История[редактиране | редактиране на кода]

Руската академия на естествените науки е създадена от Учредителния конгрес на 31 август 1990 г. в Москва като интердисциплинарна научна организация. Организатор и първи президент на Руската академия на естествените науки през 1990 – 1992 г. е Дмитрий Андреевич Минеев. Като член на Комисията за борба с псевдонауката на РАН и научен журналист Александър Сергеев отбелязва: „РАНС беше създадена по време на разпадането на СССР и беше първата забележителна недържавна академия“.[6]

През юли 2002 г. Обществената организация „Руска академия на естествените науки“ получава статут на неправителствена организация с консултативен статут към ECOSOC на ООН.[7] Този статут предполага достъп до документи на ООН и участие в конференции и консултации, провеждани от ECOSOC, но „не означава включването му в системата на ООН и не дава на такава организация или нейни служители право на каквито и да е привилегии, имунитет или специален статут“.[8]

Основният печатен орган на Руската академия на естествените науки е Бюлетинът на Руската академия на естествените науки. Това издание, номер 107, е включено в списъка на списанията на Висшата атестационна комисия с посочване на импакт фактора на Руския индекс за научно цитиране. Списанието е регистрирано в Министерството на печата, радиоразпръскването и масовите комуникации на Руската федерация и излиза четири пъти годишно от 2001 г. насам в тираж от 1000 екземпляра.[9]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Редица академици и служители на Руската академия на науките, включително Ю. Н. Ефремов, Ю. С. Осипов и В. Л. Гинзбург, критикуват Руската академия на естествените науки за това, че някои от нейните членове са хора, които са далеч от наука, които нямат подходящо образование и признати научни трудове[4][10] По-специално, академикът на Руската академия на науките Е. П. Кругляков отбелязва:

Тази академия е известна с факта, че освен наистина почитани и уважавани учени има мошеници.[11]

Нобеловият лауреат академик В. Л. Гинзбург вярва:

Руската академия на естествените науки е пълен фалшификат, това е доброволна организация, в която отиват онези, които не са били избрани в Руската академия на науките или в други истински академии.[12]

RANS е критикуван, че продава членство в своята академия без подходящо тестване на знанията.[13]

През 2017 г. Михаил Гелфанд отбеляза, че Руската академия на естествените науки „първоначално е създадена от много силни учени и на добра основа, а след това се е изродила в нещо ужасно“.[14]

Други факти[редактиране | редактиране на кода]

Бившият президент на Руската академия на науките Ю. С. Осипов отбеляза:

Преди година президиумът на Руската академия на науките призова своите членове, които са членове на съмнителни академии, да ги „напуснат“. Много не го направиха. И сега кой проповядва торсионни полета ? Руска академия на естествените науки![10]

Академикът на Руската академия на науките Е. П. Велихов отклони поканата да се кандидатира за Руската академия на естествените науки, преди тази академия официално да отговори на въпроса: счита ли Руската академия на естествените науки за приемливо да подкрепя учени, които предлагат да извличат енергия от вакуум? Според академика на Руската академия на науките Е. П. Кругляков отговор няма.[11]

През януари 2006 г. академията награждава със званието „почетен член“ Рамзан Кадиров.[15] Кадиров по това време е вицепремиер на Чечения, а в следващите години ще стане известен с изявленията си, че е „[готов да] изпълнява всяка военна заповед на върховния главнокомандващ на Русия Владимир Путин“, наричайки се негов „пехотинец“, както и с безмилостното смазване на всички форми на несъгласие в Чеченската република и предполагаемо организиране и дори участие в множество нарушения на човешките права като отвличания, изтезания и убийства.[16] За връчването на дипломата за академик и съответстващ сребърен знак, посещение в Чечения прави един от 18-те вицепрезиденти на академията, А. В. Лагуткин.[15] В интервюто си за списание Esquire покойният академик В. Л. Гинзбург коментира: „Когато Рамзан Кадиров получава званието академик на Руската академия по естествени науки, това ме кара да се смея и да се натъжавам. Кой е академик?[12]

В реч по радиото „Ехото на Москва“ С. П. Капица коментира приемането на Р. А. Кадиров в Руската академия на естествените науки:

„Аз се противопоставих на този случай по най-категоричния възможен начин, имах разговор с председателя на Президиума на Академията, те знаят моята гледна точка, не съм я крил, дори имах желание да изляза от тази Академия, но си помислих, че е по-добре да съм и да се занимавам с такива неща вътре в академията, отколкото да се правя на чист и да не се забърквам в този случай. Но аз не крия своята гледна точка. Единственото, което мога да кажа е, че президентът ми каза, че е взел това решение под голям натиск.“.[17]

През 1995 г. създателят на социониката Аушра Аугустинавичуте е награден с диплома на Руската академия по естествени науки за откритието и медал на името на Пьотър Капица.[18][19]

През 2006 г. известният руски писател и публицист Николай Левашов е награден с медала на RANS „За изключителни научни постижения в областта на ноосферните технологии“.

RANS включва автономната организация с нестопанска цел „Научно-изследователски институт по атеросклероза на Руската академия на естествените науки“,[20] която е критикувана в отворено писмо до президента на Руската федерация Д. А. Медведев,[21] което е подписано от 540 учени.

Дякон Андрей Кураев намира подкрепа за католическата пропаганда в действията на Руската академия на естествените науки:[22]

„Когато беше обявено създаването на богословска секция в Руската академия на естествените науки, бях озадачен: защо „естествените учени“ имат нужда от богословие? Но след като прочетох списъка на онези, които получиха правото да се подпишат с внушителната титла „академик“, всичко стана по-ясно. Беше умен ход да се увеличи силата на католическата пропаганда в Русия. Богословската секция на Руската академия на естествените науки включваше само католици и филокатолици: Георгий Чистяков, Валентин Никитин и много по-уважаваният от мен Ю. Шрайдер (по-уважаван преди всичко, защото, за разлика от колегите си, той е открит католик)“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Из устава // raen.info, 26 ноември 2008. Архивиран от оригинала на 19 март 2012. Посетен на 28 септември 2022.
  2. ↑ Ефремов, Ю. Н. Опасность лженауки // ras.ru. Архивиран от оригинала на 22 юни 2012. Посетен на 28 септември 2022.
  3. ↑ Гинзбург, В. Л. Виталий Гинзбург: Существует большое количество невежд и жуликов // ras.ru, 7 април 2006. Архивиран от оригинала на 19 март 2012. Посетен на 28 септември 2022.
  4. ↑ а б Проблемы борьбы с лженаукой (обсуждение в Президиуме РАН) // Архивиран от оригинала на 21 март 2007. Посетен на 28 септември 2022.
  5. ↑ Добро пожаловать на сайт АФ РАЕН // raen.am. Архивиран от оригинала на 31 май 2012. Посетен на 30 септември 2022.
  6. ↑ Ученые с РАЕНа – что мы знаем об „альтернативной“ академии наук // hi-tech.mail.ru, 16 юли 2019. Архивиран от оригинала на 2022-09-30. Посетен на 30 септември 2022.
  7. ↑ List of non-governmental organizations in consultative status with the Economic and Social Council as of // esa.un.org, 17 октомври 2007. Архивиран от оригинала на 19 март 2012. Посетен на 18 март 2012.
  8. ↑ Неправительственные организации и Департамент общественной информации Секретариата ООН: вопросы и ответы // un.org. Архивиран от оригинала на 10 ноември 2012. Посетен на 9 декември 2022.
  9. ↑ Список журналов ВАК с указанием импакт-фактора РИНЦ // ssau.ru. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. Посетен на 9 декември 2022.
  10. ↑ а б Осипов, Ю. С. Проблемы борьбы с лженаукой // vivovoco.astronet.ru. Архивиран от оригинала на 21 март 2007. Посетен на 9 декември 2022.
  11. ↑ а б Кругляков, Э. П. Какое, милые, столетье на дворе? // СО РАН, 1998. Архивиран от оригинала на 31 юли 2013. Посетен на 9 декември 2022. Новосибирск – ISBN 5-7692-0170-3.
  12. ↑ а б Интервью В. Л. Гинзбурга журналу „ESQUIRE“ (полная версия) // ufn.ru. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2011. Посетен на 9 декември 2022.
  13. ↑ Ваганов, Покровский, Андрей, Владимир. Звание академика по сходной цене // ng.ru, 12 февруари 2003. Посетен на 10 декември 2022.
  14. ↑ Михаил Гельфанд Точка невозврата: о чем говорит скандал в Российской академии наук // rbc.ru. Архивиран от оригинала на 3 април 2022. Посетен на 10 декември 2022.
  15. ↑ а б Академик, защитник и просто волшебник Вице-премьер Чечни получил несколько громких званий в один день // lenta.ru, 19 януари 2006. Архивиран от оригинала на 6 януари 2010. Посетен на 10 декември 2022.
  16. ↑ Deutsche Welle. Рамзан Кадиров - верен на Путин, но и на Лагерфелд // DW.COM. Посетен на 2022-12-11. (на български)
  17. ↑ Нужны ли России учёные? // echo.msk.ru. Архивиран от оригинала на 20 август 2012. Посетен на 10 декември 2022.
  18. ↑ Журналы Международного института соционики // socionic.info. Архивиран от оригинала на 7 юли 2016. Посетен на 10 декември 2022.
  19. ↑ Регистрация открытий в области общественных наук // ihst.ru. Архивиран от оригинала на 27 март 2014. Посетен на 10 декември 2022.
  20. ↑ Научно-исследовательский институт атеросклероза // inat.ru. Архивиран от оригинала на 31 май 2012. Посетен на 10 декември 2022.
  21. ↑ Открытое письмо Президенту Российской Федерации // scientific.ru. Архивиран от оригинала на 14 януари 2010. Посетен на 10 декември 2022.
  22. ↑ Оккультизм в Православии // lib.pravmir.ru. Архивиран от оригинала на 8 юли 2016. Посетен на 10 декември 2022.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Российская академия естественных наук“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Руска_академия_на_естествените_науки&oldid=12028953“.