Руска православна църква
| Руска православна църква Русская Православная Церковь | |
|---|---|
 Катедралният храм на Руската православна църква Христос Спасител | |
| Информация | |
| Произлязла от | Цариградска патриаршия |
| Основана | 1589 г. |
| Статут | автокефална |
| Предстоятел | Кирил |
| Ранг | патриарх |
| Обред | византийски |
| Календар | юлиански |
| Богослужебен език | църковнославянски |
| Седалище | Москва |
| Диоцез | Русия, Беларус, Украйна, Казахстан, Естония, Латвия, Литва, Молдова, Киргизия |
| Численост | |
| Паство | ≥ 90 000 000 |
| Сайт | www.patriarchia.ru |
| Руска православна църква в Общомедия | |
Руската православна църква (на руски: Русская Православная Церковь) е една от 15-те автокефални православни църкви, чийто предстоятел е Патриархът на Москва и цяла Русия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Християнството идва по руските земи през 9 век от България, а официалното покръстване на древните руски княжества става през 988 година. От 988 до 1454 г. Цариградският патриарх ръкополага в сан киевските митрополити. След разгрома на Киевската Рус постоянното седалище на руската църква се премества в края на XIII в. в град Владимир, а след 1325 г. – в Москва. От 1454 до 1589 година руската автокефална църква се управлява от московските митрополити.
От 1589 до 1700 година Руската православна църква вече се управлява от московските патриарси, а от 1721 г. до 1917 година от Светейший Правителствующий Синод с Императора в качеството му на „Краен съдия на цялата колегия“. От 1917 година и понастоящем от Патриарх Московски и на цяла Русия.
През XVII век Руската православна църква преживява разкол, в резултат на което се появява старообредчеството и никонианството. През 1920 година поради болшевишките репресии се появява (Руска задгранична православна църква). Към днешно време се водят преговори за обединението на двете руски църкви. Висши органи на Руската църква са: Поместен събор, Архиерейски събор, а в периода между съборите – Свети Синод. Уставът е приет на Архиерейския събор през 2000 г., но не е регистриран в Министерството на правосъдието на Руската федерация. Официалното название „РПЦ“ („Московска патриаршия“) се появява през 1943 г. по предложение на Сталин и заменя съществуващото дотогава название „Православна Руска църква“.
Особено тачени светци от РПЦ[редактиране | редактиране на кода]
- Андрей Първозвани
- Княгиня Олга
- Владимир I
- Антоний Печорски
- Александър Невски
- Данаил Александрович
- Митрополит Петър
- Сергий Радонежки
- Андрей Рубльов
- Йосиф Волоцки
- Патриарх Гермоген
- Серафим Саровски
- Теофан Затворник
- Николай II
- Патриарх Тихон
- Серафим Вирицки
Съвременно устройство на РПЦ[редактиране | редактиране на кода]
Към днешно време РПЦ се възглавява от Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил I, избран на Поместния събор през (2009). В състава на РПЦ влизат епархиите в Русия, Украйна, Беларус (с предстоятел митрополит Филарет), и православните епархии в страните от бившия СССР, както и епархиите от Западна Европа.
Свети места за РПЦ[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Макарий, митр. Московский. История Русской церкви. Кн. 1 – 7. М., 1994 – 1996;
- Карташев, Антон. История Русской церкви (до XIX в.)[неработеща препратка]
- Тальберг, Н. История Русской церкви[неработеща препратка]. В 2 т. М., Св. Успенский Печерский монастыр, 1994;
- Стефанов, П., йером. История на Руската православна църква през ХХ век. Шумен, Аксиос, 1997.
| |||||||||||
|
