Руска православна църква зад граница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Задгранична руска православна църква
Русская православная церковь за рубежом, Russian Orthodox Church Outside of Russia (ROCOR)
Катедрален храм „Радост на всички скърбящи“ Сан Франциско
Информация
Произлязла отРуска православна църква
Основана1921
Статутавтономна
ПредстоятелНиколай (Олховски)
Рангмитрополит
Обредвизантийски
Календарюлиански
Богослужебен езикцърковнославянски, английски, френски, испански, немски
СедалищеНю Йорк, САЩ
ДиоцезСАЩ, Канада, Австралия, Франция, Германия, Великобритания, Южна Америка, Нова Зеландия, Мексико
Сайтrussianorthodoxchurch.ws
Задгранична руска православна църква в Общомедия
Руска църква на Света Троица в Белград.

Задграничната руска православна църква (Руска православна задгранична църква, на руски: Русская православная церковь заграницей (РПЦЗ); на английски: Russian Orthodox Church Outside of Russia (ROCOR)) е автономна православна екзархия под юрисдикцията на Руската православна църква.

Успенски катедрален събор, Лондон.
Воскресенски катедрален събор, Буенос Айрес.
Петропавловски катедрален събор, Сидни.

След октомврийския преврат през 1917 г. и гражданската война в Русия единната Руска църква се оказала разделена административно – отначало от фронтовата линия, а след това от границите на СССР – на две части: църква, намираща се в отечеството и църква зад граница. През 1917 година руският патриарх Тихон призовава руските енории извън територията на Русия да се откъснат от Московската патриаршия поради комунистическата власт в Русия. Откъсналите се енории изграждат нова деноминация под име Задгранична руска православна църква.

От самото си начало РПЦЗ е силно политизирана с антикомунистическа насоченост. Първоначално тя признава върховната власт на московския патриарх Тихон, но след смъртта му скъсва всякакви връзки с Москва. След Втората световна война седалището на РПЦЗ се премества в Джорданвил, Америка. Сред най-известните актове на Задграничната църква е канонизацията на убития от болшевиките цар Николай и неговото семейство, както и анатемата срещу икуменизма като „всеерес“[1].

През 2003 година Архиерейският събор на РПЦЗ назначи комисия по въпросите на възстановяването на единството с Московската патриаршия. В края на май 2004 година, когато Москва беше за пръв път посетена от първоиерарха на Задграничната църква митрополит Лавр, беше обявено, че се възстановява молитвеното общение между Задграничната църква и Църквата в родината[1].

През юни 2005 година беше публикуван „Акт за канонично общение“, разработен от комисиите на двете Църкви. Според този проект РПЦЗ ще има самостоятелност в своите пастирски, просветителски, административни, стопански, имуществени и граждански дела. Висшата власт в рамките на Руската задгранична църква ще се осъществява от нейния Архиерейски събор[1].

На 17 май 2007 година Задграничната руска православна църква и Руската православна църква подписват документ за връщане на Задграничната руска православна църква под юридискцията на московския патриарх.

Първойерарси[редактиране | редактиране на кода]

Устройство и управление[редактиране | редактиране на кода]

РПЗЦ се състои от 9 епархии намиращи се на четири континента:

  • Нюйоркска и Източно-Американска – със седалище Ховел
  • Чикагска и Средно-Американска – със седалище Дес-Плейнс
  • Сан-Франциска и Западно-Американска – със седалище Сан-Франциско
  • Монреалска и Канадска – със седалище Монреал
  • Австралийска и Новозеландска – със седалище Сидни
  • Южно-Американска – със седалище Бунейрос-Айрес
  • Женевска и Западно-Европейска – със седалище Женева
  • Берлинска и Германска – със седалище Берлин
  • Великобританска и Ирландска – със седалище Лондон

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]