Руски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Руски език
Страна Русия, страните от бившия СССР, Източна Европа и емигрантските общности по света
Брой говорещи 260 млн.[1][2]
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Източнославянски
...→Руски
Официално положение
Официален в Flag of Russia.svg Русия
Flag of Kazakhstan.svg Казахстан
Flag of Belarus.svg Беларус
Flag of Kyrgyzstan.svg Киргизстан
Flag of Tajikistan.svg Таджикистан
Атон Атон
Flag of the United Nations.svg ООН
Flag of the CIS.svg ОНД
Контролиран от Институт за руски език към РАН
Кодове
ISO 639-1 ru
ISO 639-2 rus
ISO 639-3 RUS
Extensión del ruso2.png
Страни, в които руският е официален език (в тъмнозелено) или има значително разпространение

Ру̀ски езѝк (ру́сский язы́к  ру́сский язы́к ) – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света, говорен от около 260 000 000 души. През 20 век той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави – Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и Таджикистан и региони в други страни (Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия), както и на Организацията на обединените нации.

Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика – беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката. Официален е в четири държави, в самоуправляващата се монашеска общност Атон, както и в някои градове в Украйна. Руският е международен език, използван от около 260 млн. души по света[3][4], на него има написано голямо количество специализирана литература, използва се за съхраняване на информация във всички сфери на живота, както и е работен за повече от 20 международни организации като ООН, Червения кръст[5], ОНД, ШОС и т.н.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите два източнославянски езика – украинския и беларуския . В много случаи в източни Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източна Украйна и трасянка в Беларус.

Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има древноновгородският диалект, въпреки че е изчезнал към 15 – 16 век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на словообразуване и до известна степен флексиите и литературният стил на книжовния руския език са повлияни и от старобългарския език чрез използвания от Православната църква църковнославянски. В същото време в различните диалекти, намиращи се в наши дни в бърз упадък, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни нюанси в значението.

Руската фонология и синтаксис, особено в северните диалекти, са повлияни и от местните угро-фински езици – мерянски, мокшански, муромски, мешчерски, вепски и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са говорени в централната и северната част на днешна Европейска Русия. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното Средновековие и с времето се превръщат в субстрат на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от Москва използват значителен брой думи с угро-фински произход.[6][7]

Освен това лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като полски, латински, нидерландски, немски, френски и английски.[8] В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от татарския и други тюркски езици.

История[редактиране | редактиране на кода]

Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.

Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19 век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на 19 век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Основната територия на разпространение на руския език е Руската федерация. По данни от общоруското преброяване на населението от 2010 г., численосттта на говорящите на руски език е приблизително 137 и половина милиона души (99,4 % от броя на отговорилите на въпроса за владеене на руски език),[9] от които – около 111 милиона руснаци.[9] В качествата на роден, руският език у указан от 118 582 хиляди души, от тях – 110 706 хиляди руснаци, 1 456 хиляди украинци, 1 086 хиляди татари.[9] Съгласно преброяване на населението от 2010 г., владеене на руски език са указали 142,6 млн. души (99,2 %).[10]

Освен в Руската федерация, руският език (и неговите отличаващи се варианти от използвания в Русия) е широко разпространен в редица други държави, влизащи в състава на бившия СССР. По различни данни, броят на говорещите руски език в тези страни е от 52 милиона (2005) до 94 милиона души (2010).[11] Съгласно преброяването на населението в Укрийна през 2001 г., 7 994 хил. руснаци в Украйна наричат руския език роден,[12] както и 6 280 хил. представители на други етноси в страната (от тях 5 545 хил. – украинци).[12] Освен указалите руски като роден език, още 17 177 хил. души отбелязват, че го владеят свободно.[12]

В Казахстан, съгласно преброяването от 2009 г., руският език е посочен за роден от 3 747 хил. от руснаците в страната (98,8 %), освен това, жителите на Казахстан от всички националности в категорията над 15 години заявяват, че разбират устния руски език – 11 471 хил. души (94,4 %), свободно го четат – 10 725 хил. души (88,2 %) и свободно пишат – 10 309 хил. души (84,8 %).[13] В Узбекистан числеността на владеещите руски език се оценя в пределите от 3,6 млн. (2005 г.) до 11,8 млн. (2009 – 2012 г.) при наличието на около 1,1 млн. руснаци в Узбекистан[14][11].

По данни от беларуското преброяване през 2009 г., руският език е посочен за роден от 3 948 хил. жители на Беларус (от тях 2 944 хил. етнически беларуси и 756 хил. руснаци). За език, на който говорят в къщи, руският е посочен от 6 673 хил. души (от тях 5 552 хил. белоруси и 758 хил. руснаци); за друг език, който свободно владеят, руският е посочен от 1 305 хил. души.[15] В Киргизия, по данни от преброяването на населението на страната през 2009 г., руският език като роден владеят 482 хил. души, а в качеството на втори език е използван от 2 109 хил. души, общо – 2 592 хил. души или 48 % от населението на страната.[16] При преброяването на населението на Молдова през 2004 г., руският език е посочен за роден от 97,2 % от 201 хил. етнически руснаци, 31,8 % от 282 хил. украинци, 5,8 % от 147 хил. гагаузи и 2,5 % от 2 565 хил. молдовци. Като ежедневен език руският е използван от 16,0 % от 3 383 хил. души от населението на страната.[17]

В Латвия, според преброяването на населението на страната от 2011 г., като език за ежедневно общуване, руският е посочен от 699 хил. души, в това число 460 хил. руснаци, 90 хил. латвийци и 54 хил. белоруси.[18]

Според резултати от преброяването на населението, броят на рускоговорящите в страните на бившия Съветски съюз извън Русия в периода 2009 – 2012 г. е:[11]

Страна общо
(хил. души)
роден изик
(хил. души)
Украйна 36 800 12 000
Казахстан 13 500 2 500
Узбекистан 11 800 900
Беларус 9 300 3 992
Азербайджан 4 900 140
Киргизия 2 700 400
Таджикистан 2 500 50
Грузия 2 400 67,5
Армения 2 100 10
Латвия 1 800 680
Молдова 1 700 250
Литва 1 300 180
Естония 950 400
Туркмения 900 150
Приднестровие 500 300
Абхазия 450 25
Южная Осетия 50 25

Голям брой владеещи руски език живее в страни зад границите на Русия – в европейските държави, в САЩ, Канада, Израел и много други страни.[19] Най-голям брой владеещи руски език като роден има в САЩ (730 хил. души, 2000 г.) и в Германия (над 350 хил. души, 2011 г.).[11]

Броят на хората, които говорят руски като роден в целия свят, е оценяван на 166.2 млн. души (2015);[20] а броят на тези, които говорят руски като втори език, се оценява на 110 милиона души (2009).[21] Според различните оценки, общият брой на рускоговорящите по света е около 260 милиона души (2014 г.).[22] Освен в Русия и другите бивши съветски републики, руският език към 2010 г. е владян в Източна Европа и на Балканите от 12,9 млн. души, в Западна Европа – 7,3 млн., в Азия – 2,7 млн., в Близкия Изток и в Северна Африка – 1,3 млн., в Африка на юг от Сахара – 0,1 млн., в Латинска Америка – 0,2 млн., в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия – от 4,1 млн. души.[11]

Страни извън Русия с най-голямо население на рускоезично население (като роден, втори или чужд език), по данни от 2010 г.:[11]

Табела на руски език в Ню Йорк
Страна Население (общо)
(хил. души)
Част от населението
на страната, в %
Полша 5500 14,3
Германия 5400 6,7
САЩ 3500 1,1
България 2000 27,2
Чехия 2000 19,2
Сербия 1400 19,7
Словакия 1300 24,0
Монголия 1200 45,3
Израел 1000 13,2
Китай 700 0,05

По степени на разспространение (общ брой на владеещи езика хора), руският език към 2013 г. заема 6-то място в света след английския (1 500 млн. души), китайския (1 400 млн.), хинди/ урду (над 600 млн.), испански (500 млн.) и арабския език (350 млн.). ССред езиците, които са родни за техните носители, руският през 2009 г. заема 8-мо место в света след китайския, испанския, английския, арабския, хинди, бенгалски и португалски език.[23][11]

Диалекти[редактиране | редактиране на кода]

В съвременното диалектно разделение на руския език, руските диалекти са разделени на две географски части: първата включва централните части на европейската част на Русия – територията на разселването на руснаците, въз основа на която първоначално, най-вече до 15 век, се формират руските диалекти и руския национален език; втората обхваща средното и долното течение на Волга, Кавказ, Урал, Сибир, Далечния изток и други територии, които са усвоени от руснаците след формирането на руската нация, руския език и неговите диалекти, което обхваща периода от 16 до 20 век.[24][25]

На територията на ранното формиране на езика се образуват две големи групи руски диалекти – северно наречие и южно наречие, характеризиращи се редица противопоставяния едно на друго на диалектните явления.

За говорите от късното формиране е характерна липсата на ясно диалектно разнообразие; пъстротата на малките ареали; присъствието на смесени говори на преселенци от различни региони; предимно повтарящи се функции, известни в границите на териториите от ранното формиране.[26].

Съгласно диалектното разделение на руския език, предложено през 1965 г. от Капитолина Захарова и Варвара Орлова, в състава на диалектите и централните руски говори влизат следните групи говори и говори, които не образуват самостоятелни групи:[27][28]

Диалекти на руския език на територията на първичното им формиране (Карта от 1965 г.)[29][30]

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

33-те букви на руската кирилица с
приблизителното им
фонетично съответствие
А
/a/
Б
/b/
В
/v/
Г
/ɡ/
Д
/d/
Е
/je/
Ё
/jo/
Ж
/ʐ/
З
/z/
И
/i/
Й
/j/
К
/k/
Л
/l/
М
/m/
Н
/n/
О
/o/
П
/p/
Р
/r/
С
/s/
Т
/t/
У
/u/
Ф
/f/
Х
/x/
Ц
/ts/
Ч
/tɕ/
Ш
/ʂ/
Щ
/ɕɕ/
Ъ
/-/
Ы
[ɨ]
Ь
/-/
Э
/e/
Ю
/ju/
Я
/ja/

Руската азбука е кирилица, почти изцяло съвпадаща с българската, но руската има 3 букви в повече – това са буквите Ё ё, Ы ы и Э э. Тя също произлиза от първоначалната кирилица, но се основава на проведената от Петър I през 1708 гражданска реформа на азбуката. През 1918 руската азбука отново е изменена.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

В руския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. Руският език притежаваи три наклонения – повелително (идти, идите), изявително (пошёл) и условно. Съществува и виждане, че в руския има две наклонения – повелително и неповелително. Основните времена са минало, бъдеще и сегашно:

Сегашно Минало Бъдеще
я играю я играл я буду играть
ты играешь ты играл ты будешь играть
он играет он играл он будет играть
мы играем мы играли мы будем играть
вы играете вы играли вы будете играть
они играют они играли они будут играть

Глаголите имат и две спрежения в зависимост от това дали в основата им има е или и. Залог в руския няма, но съществуват т.нар. неопределено лични и безлични изречения. Синтаксисът на руския е много близък до този на останалите славянски езици и особено до българския.

Падеж в руския език[редактиране | редактиране на кода]

Съществителните и прилагателните в руския се скланят в 6 падежа, според рода и числото им. Тук са дадени окончанията за 5 от тях – родителен, дателен, винителен, творителен, предложен.

м.р. ср.р. ж.р. мн.ч.
Родителен -а/-я -а/-я -ы/-и -ов/-ев/-ей
Дателен -у/-ю -у/-ю -е/-и -ам/-ям
Винителен =Им.п/=Р.п.1 =Им.п/=Р.п. -у/-ю =Им.п./=Р.п.
Творителен -ом/-ем -ом/-ем -ой/-ей -ами/-ями
Предложен 2 2 2 -ах/-ях
  • 1 Одушевените предмети поемат окончанията за Родителен, а неодушевените за именителен падеж
  • 2 При 10 думи в руския окончанието е (в лесу, на берегу)

Сравнителна и превъзходна степен[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителната степен в руския се образува с проста и сложна форма. При простата се поставя окончание , -ее и -че (по-рядко срещано), а при сложната се слага частицата более.

  • умный – умнее – более умный – по-умен
  • краткий – короче – более краткий – по-кратък

Превъзходната степен също се дели на проста и сложна форма. При простата се поставя окончание -ейший/-айший, а при сложата се поставя частицата самый.

  • умный – умнейший – самый умный – най-умен
  • краткий – кратчайший – самый краткий – най-кратък

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html
  2. http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf
  3. http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html
  4. http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf
  5. http://bulgarian.ruvr.ru/news/2013_11_29/Ruskijat-shhe-e-raboten-ezik-na-CHervenija-Krst-2577/
  6. ((ru))  Academic credit. // Вопросы языкознания. – М., № 5. – С. 18 – 28, 1982. Посетен на 29 април 2006.
  7. ((ru))  Academic credit. // Прибалтийско-финский компонент в русском слове. Посетен на 29 април 2006.
  8. Encyclopaedia Britannica 1911. //
  9. а б в Всероссийская перепись населения 2010 года. Т. 4. Национальный состав и владение языками, гражданство. 5. Владение языками населением Российской Федерации. // Федеральная служба государственной статистики, 2001 – 2015.
  10. Всероссийская перепись населения 2010 года. 1. Об итогах Всероссийской переписи населения 2010 года. Сообщение Росстата. 6. Национальный состав, владение языками, гражданство. // Демоскоп Weekly. № 491 – 492, 19 – 31 декабря 2011.
  11. а б в г д е ж Арефьев А. Л.. Сжимающееся русскоязычие. Демографические изменения – не на пользу русскому языку. // Демоскоп Weekly. № 571 – 572, 14 – 31 октомври 2013.
  12. а б в Всеукраинская перепись населения 2001. Результаты. Национальный состав населения, гражданство. Распределение населения по национальности и родному языку. Результат выбора. Украина. с. 4. // Государственный комитет статистики Украины, 2003 – 2004.
  13. Итоги Национальной переписи населения Республики Казахстан 2009 года. Аналитический отчёт. 4. Национальный состав, владение языками, гражданство, вероисповедание. 4.2. Владение населения языками. Под ред. Смаилова А. А.. // Агентство Республики Казахстан по статистике, 2011. с. С. 22 – 24.
  14. Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 444 – 513. – ISBN 5-87444-216-2.
  15. Перепись населения 2009 года. Выходные регламентные таблицы. Национальный состав населения, гражданство. Распространение в Республике Беларусь и областях белорусского и русского языков. Республика Беларусь. // Национальный статистический комитет Республики Беларусь, 19.08.2010.
  16. Разделы статистики. Население. Основные показатели (Кыргызстан в цифрах). Национальный состав населения. // Национальный статистический комитет Кыргызской Республики.
  17. Тульский М.. Некоторые итоги переписи 2004 года в Молдавии. // Демоскоп Weekly. № 249 – 250, 5 – 18 июня 2006.
  18. ((lv))  Tautas skaitīšana 2011. TSG11-071. Pastāvīgo Iedzīvotāju Tautību Sadalījums Pa Statistikajiem Reģioniem, Republikas Pilsētām Un Novadiem Pēc Mājās Pārsvarā Lietotās Valodas 2011. Gada 1 Martā. Skatīt tabulu. // Centrālās statistikas pārvaldes datubāzes.
  19. Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 445. – ISBN 5-87444-216-2.
  20. ((en))  Russian. A language of of Russian Federation. // Ethnologue: Languages of the World (18th Ed.). SIL International, 2015.
  21. ((en))  Russian. A language of Russian Federation (Europe). // Ethnologue: Languages of the World (16th Ed.). SIL International, 2009.
  22. Голодец: русский язык знают около 260 миллионов человек в мире. // РИА Новости, 28.10.2014.
  23. ((en))  Statistical Summaries. Summary by language size. Language size. // Ethnologue: Languages of the World (18th Ed.). SIL International, 2015.
  24. Захарова, Орлова, 2004, с. 29 – 32
  25. Пшеничнова Н. Н. Говоры русского языка. Русский язык. Энциклопедия. М. Научное издательство „Большая Российская энциклопедия“; Издательский дом „Дрофа“. 1997 г. стр. 88 – 90, ISBN 5-85270-248-X
  26. Захарова, Орлова, 2004, с. 31
  27. Захарова, Орлова, 2004, с. 108 – 162
  28. Русская диалектология, 2005, с. 261 – 273
  29. Захарова, Орлова, 2004, Диалектологическая карта русского языка (1964 г.).
  30. Касаткин Л. Л. Русские диалекты. Лингвистическая география. Русские. Монография Института этнологии и антропологии РАН. Москва. „Наука“. 1999 г.
  31. а б Дадената група говори не влиза в класификацията на руските диалекти, публикувана в работата на Капитолина Захарова и Варвара Орлова „Диалектное членение русского языка“ (1970), доколкото нейния ареал, разглеждан като част от ареала на говорите от късното формиране, в периода на създаването на класификацията не е включен в сферата на изследванията на диалектите. В изданието „Русской диалектологии“ от 2005 г., в която е отделена тази група, нейното място в ареала на наречията не е указано.
  32. Русская диалектология, 2005, с. 253
  33. Захарова, Орлова, 2004, с. 121 – 122
  34. Русская диалектология, 2005, с. 254

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Основни:

Речници: