Руско-шведска война (1554 – 1557)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шведски поход
Руско-шведски войни
Herberstein Muscovy 3cavalry.jpg
Московски конници, 1557
Информация
Период 1554 – 1557
Място Карелия
Резултат Status quo ante bellum
Второ Новгородско примирие
Територия Московско царство, Швеция, дн. Финландия
Воюващи страни
Lob flag moskovskiy.svg Московско царство Sweden-Flag-1562.svg Шведско кралство
Командири
Seal of Ivan 4 1539 a.svg Иван Василевич Vasa Royal COA.svg Густав Ериксон
Сили
Конници • 20 000 ПехотаПехотаПехотаПехотаПехотаПехота • 22 874
Конници • 978
Жертви и загуби
Пехота • 723

Руско-шведската война от 1554 – 1557 е въоръжен конфликт между Кралство Швеция и Руското Московско царство, породен от погранични спорове след основаването на Московската търговска компания. Кампанията е известна и като Шведския поход.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

През XVI век отношенията между Шведската и Руската корона са традиционно напрегнати. По карелската граница възникват търговски конфликти, засягащи риболова и улова на тюлени. Освен това новоустановените търговски връзки между Русия и Англия заплашват икономическите интереси на Швеция от транзитната руско-европейски стокообмен.[1] Основана е английската „Московската компания“, упражняваща серия търговски монополи.

Шведският крал Густав I Ваза безуспешно се опитва да въвлече Литва, Ливония и Дания в антируски съюз[2] и се принуждава да започне самостоятелна кампания, като намира формален повод в дипломатическия протокол на Иван IV.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

През 1554 Густав I съсредоточава войска в Або и Виборг и разграбва Печенгския манастир. Новгородският наместник княз Палецкий иска обяснение от Стокхолм чрез пратеника си Никита Кузмин, но последния е затворен. Цар Иван Грозни приема предизвикателството и нарежда новгородския войвода Ногтев да започне военни действия срещу шведите.[3]

През април 1555 шведска флотилия с адмирал Якоб Баге навлиза по Нева и стоварва войски в района на крепостта Орешек, която е обсадена.[4][5] Това задържа шведите три седмици и дава време на Москва да реагира. Отрядите на княз Палецкий, Ногтев, Головин и Шереметев се обединяват и свалят обсадата.

Руското командване планува ответен удар и към 20 януари 1556 около 20 000 бойци под командването на Пьотр Щенятев преминава през Смолин и Лебежье и настъпва към Виборг.[6] Въпреки изпратените шведски и фински подкрепления Щенятев овладява и задържа града. Това явно обезкуражава Густав Ваза, който предлага мирни преговори. Те са приети и в Новгород е подписано примирие със срок 40 години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]