Рутил (минерал)
- Вижте пояснителната страница за други значения на рутил.
| Рутил | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | оксиден минерал |
| Формула | TiO2 |
| Класификация на Щрунц | 4.DB.05 |
| Класификация на Дана | 4.4.1.1 |
| Характеристики | |
| Цвят | червеникавокафяв, червен, бледожълт, бледосин, виолетов, черен |
| Цепителност | добра по {110}, умерена по {100} |
| Лом | неравен до полумидест |
| Твърдост по Моос | 6.0 – 6.5 |
| Блясък | диамантен |
| Цвят на чертата | ярко до тъмночервен |
| Прозрачност | полупрозрачен до непрозрачен |
| Специфично тегло | 4.23 |
| Плътност | 4.2 – 4.3 g/cm³ |
| Оптични свойства | униаксиален |
| Показател на пречупване | 2.613 |
| Двойно лъчепречупване | 0.296 |
| Плеохроизъм | да |
| Дисперсия | силна |
| Разтворимост | неразтворим в киселини |
| Обичайни примеси | Fe, Nb, Ta |
| Източници | [1][2][3] |
| Рутил в Общомедия | |
Рутил е минерал, съставен основно от титанов диоксид, но съдържащ често и желязо, олово, ниобий или тантал. [4][5][6][7] Това е най-често срещаната форма на TiO2 в природата.
Рутилът има много висок показател на пречупване във видимия спектър на вълната, а също така е способен на голямо двойно лъчепречупване и дисперсия. Поради тези си свойства, той е полезен при производството на определени оптични компоненти, особено поляризиращи.
Наименованието на минерала произлиза от латински – rutilus, което означава „червен“ (поради тъмно червения цвят на някои образци).[6] Естественият рутил може да съдържа до 10% желязо.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]
Рутилът се среща често в метаморфни и магмени скали. В магмена среда се образува в плутонични магмени скали, но може да се намери и в ефузивни скали. В метаморфна среда се среща сред гнайсове или шисти. Когато е в игловидна форма, често може да се намери в кварц. Голямо количество рутил се съдържа в плажния пясък. Може да се получи и по изкуствен път чрез различни методи. За пръв път е получен изкуствено през 1948 г.
През 2005 г. Сиера Леоне произвежда 23% от световния рутил, като производството им нараства до 30% през 2008 г.[8]
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]
Основните приложения на рутила са в производството на огнеупорна керамика, пигменти и за добиване на титан. Финият прах от рутил е отличен бял пигмент и се използва в бои, пластмаси, хартии, храни и други. Пигментът от TiO2 е най-широкото приложение на титан по света. Наночастиците от рутил са прозрачни във видимия спектър, но са високо ефективни при абсорбирането на ултравиолетови лъчи. Това свойство на минерала се използва в производството на слънцезащитни масла и кремове за да предпазва кожата от UV лъчение. Рутилът, също така, се използва широко при електродъговото заваряване за защита на електродите.
_Coll._Georgi_Bonchev_at_the_Sofia_University_"St._Kliment_Ohridski"_Museum_of_Mineralogy,_Petrology_&_Mineral_Resources.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ rutile // Handbook of Mineralogy. (на английски)
- ↑ rutile // Webmineral.com. (на английски)
- ↑ Rutile // mindat.org. (на английски)
- ↑ рутил // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 26 март 2024.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. рутил // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 549.
- 1 2 Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. рутил // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 750.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 347.
- ↑ ((en)) Sierra Rutile Mine // Titanium Resources Group. Архивиран от оригинала на 31 май 2008. Посетен на 5 декември 2016.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 131. Посетен на 26 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 92- 93. Посетен на 2 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 203 – 206.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 256 – 257.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 186.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 125.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 539 – 541.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 167.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Рутил // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rutile и страницата „Рутил“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |