Рутил (минерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на рутил.

Рутил
Rutile-122157.jpg
Рутилови кристали от Бин, Швейцария.
Общи
Категорияоксиден минерал
Формула
(повтаряща се единица)
TiO2
Класификация на Щрунц4.DB.05
Характеристики
Цвятчервеникавокафяв, червен, бледожълт, бледосин, виолетов, черен
Цепителностдобра по {110}, умерена по {100}
Ломнеравен до полумидест
Твърдост по Моос6.0 – 6.5
Блясъкдиамантен
Цвят на чертатаярко до тъмночервен
Прозрачностполупрозрачен до непрозрачен
Специфично тегло4.23
Плътност4.2 – 4.3 g/cm³
Оптични свойстауниаксиален
Показател на пречупване2.613
Двойно лъчепречупване0.296
Плеохроизъмда
Дисперсиясилна
Разтворимостнеразтворим в киселини
Обичайни примесиFe, Nb, Ta
Източници[1][2][3]
Рутил в Общомедия

Рутил е минерал, съставен основно от титанов диоксид, но съдържащ често и желязо, олово, ниобий или тантал. Това е най-често срещаната форма на TiO2 в природата.

Рутилът има много висок показател на пречупване във видимия спектър на вълната, а също така е способен на голямо двойно лъчепречупване и дисперсия. Поради тези си свойства, той е полезен при производството на определени оптични компоненти, особено поляризиращи.

Наименованието на минерала произлиза от латински – rutilus, което означава „червен“ (поради тъмно червения цвят на някои образци). Естественият рутил може да съдържа до 10% желязо.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Световното производство на рутил през 2005 г.

Рутилът се среща често в метаморфни и магмени скали. В магмена среда се образува в плутонични магмени скали, но може да се намери и в ефузивни скали. В метаморфна среда се среща сред гнайсове или шисти. Когато е в игловидна форма, често може да се намери в кварц. Голямо количество рутил се съдържа в плажния пясък. Може да се получи и по изкуствен път чрез различни методи. За пръв път е получен изкуствено през 1948 г.

През 2005 г. Сиера Леоне произвежда 23% от световния рутил, като производството им нараства до 30% през 2008 г.[4]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Рутил в кварц.

Основните приложения на рутила са в производството на огнеупорна керамика, пигменти и за добиване на титан. Финият прах от рутил е отличен бял пигмент и се използва в бои, пластмаси, хартии, храни и други. Пигментът от TiO2 е най-широкото приложение на титан по света. Наночастиците от рутил са прозрачни във видимия спектър, но са високо ефективни при абсорбирането на ултравиолетови лъчи. Това свойство на минерала се използва в производството на слънцезащитни масла и кремове за да предпазва кожата от UV лъчение. Рутилът, също така, се използва широко при електродъговото заваряване за защита на електродите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rutile“ и страницата „Рутил“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.