Ръждив пояс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Промяна в общия брой производствени работи в метрополните райони от 1954 до 2002 г.
  >58% загуба   43 – 56% загуба   31 – 43,2% загуба   8,7 – 29,1% загуба [средно за САЩ: 8,65% загуба]   7,5% загуба – 54.4% растеж   >62% растеж Три метрополни района са загубили над 4/5 от производствените си работи: Стубенвил (Охайо), Джонстаун (Пенсилвания) и Огъста (Мейн).
Промяна в доходите на глава от населението в метрополните райони от 1980 до 2002 г., в сравнение със средната за американските метрополни райони.
  доходи над нормата, растеж по-бърз от средното ниво   доходи над нормата, растеж под или на средното ниво   доходи над нормата, но намаляващи   доходи под нормата, растеж по-бърз от средното ниво   доходи под нормата, растеж под или на средното ниво   доходи под нормата и намаляващи

Ръждивият пояс е разговорен термин за региона на САЩ, съставен основно от места в Средния Запад и Големите езера, макар терминът да може да се отнесе за всяко място, където промишлеността е западнала след 1980 г. Ръждата се отнася за деиндустриализацията или икономическия упадък, загубата на население и урбанистичния упадък, вследствие смаляване на някога могъщия промишлен сектор. Терминът добива популярност в САЩ през 1980-те години.[1]

Ръждивият пояс започва в западните части на щата Ню Йорк и преминава на запад през Пенсилвания, Западна Вирджиния, Охайо, Индиана и южните части на Мичиган, завършвайки в севера на Илинойс, източните части на Айова и югозападните части на Уисконсин. Регионът на Нова Англия също понася тежък удар след промишления упадък през същия период. В миналото регионът е познат като промишленото сърце на Америка, но след средата на 20 век, поради редица икономически фактори, като например преместването на производството все повече към Запада, повишената автоматизация и упадъка на стоманената и въглищната промишлености на САЩ.[2] Докато някои градове успяват да се пригодят като изместван фокуса си към сектора на услугите и високотехнологичната индустрия, други не успяват да се справят толкова добре и наблюдават повишена бедност и намаляващо население.[3]

Контекст[редактиране | редактиране на кода]

През 20 век местните икономики на тези щати се специализират в едромащабното производство на готови средни и тежки промишлени и консуматорски продукти, както и в транспортиране и преработване на суровини, нужни за тежката промишленост.[4] Регионът по това време се нарича Производствения пояс,[5] Заводския пояс или Стоманения пояс в контраст със селскостопанските щати от Средния Запад, образуващи така наречения Царевичен пояс, и Големите равнини, които често се наричат „хлебната кошница на Америка“.[6]

Процъфтяването на промишленото производство в региона се дължи отчасти на близостта му до водните пътища на Големите езера и изобилието на асфалтирани пътища, водни канали и железопътни линии. След като транспортната инфраструктура свързва желязната руда, добивана в Минесота, Уисконсин и горната част на Мичиган, с въглищата, добивани в Апалачите, се създава Стоманения пояс. Скоро след това той прераства в Заводски пояс, в който най-големите производствени градове са: Чикаго, Бъфало, Детройт, Милуоки, Синсинати, Толедо, Кливланд, Сейнт Луис и Питсбърг. В течение на десетки години този регион служи като магнит за имигранти от Австрия, Унгария, Полша и Русия, които предоставят на производствените мощности евтина работна ръка.[7]

След няколко бума от края на 19 век до средата на 20 век, градовете в този регион започват да се затрудняват с адаптирането към различни неблагоприятни икономически и обществени обстоятелства. От 1979 до 1982 г. американският федерален резерв решава да повиши базовия лихвен процент в САЩ до 19%. Големите лихви привличат чуждестранни пари в американските банки и повишават цената на долара. Това прави американските продукти по-скъпи за чужденците, като в същото време прави вносните стоки значително по-евтини за американците. Тази несъобразена разлика не бива оправена чак до 1986 г., по което време японският внос вече е преуспял на американския пазар.[8] От 1987 до 1999 г. американската фондова борса преминава в стратосферно покачване, като това продължава да привлича чуждестранни пари в американските банки, което уврежда обменния курс за произведените стоки. Други свързани проблеми са упадъка на желязната и стоманена промишленост, прехвърлянето на производството към Юга със своята по-евтина работа ръка,[9] съкращенията поради повишаването на автоматизацията в промишлените процеси, намалената нужда от работна ръка за производство на стоманени продукти, нови организационни методи като производство точно в срок, което позволява на заводите да поддържат производството си с по-малко работници, интернационализацията на американските компании и либерализацията на политиките за чуждестранна търговия, вследствие на глобализацията.[10] Градовете, борещи се с тези условия, споделят няколко затруднения, включително намаляващо население, липса на образование, намаляващи приходи от данъци, висока безработица и престъпност, увеличаване на социалните дългове, дефицит на покупките и лош общински кредитен рейтинг.[11][12][13][14][15]

География[редактиране | редактиране на кода]

Ръждивият пояс на картата на САЩ.

Докато хората мигрират, те често измислят нови имена на своите дестинации. Тъй като терминът „Ръждив пояс“ се отнася за набор от икономически и социални условия и не толкова за географски регион в САЩ, той няма точно определени граници. Степента, до която дадена общност може да се определи като град от Ръждивия пояс, зависи поне от това колко голяма роля е играла производствената промишленост в местната му икономика в миналото и каква роля играе в днешно време.

Медиите понякога говорят за смесица от покойни центрове на тежката промишленост и производство сред Големите езера и щатите от Средния Запад като за снежен пояс,[16] производствен пояс или заводски пояс, поради техните жизнени промишлени икономики в миналото. Това включва повечето от градовете в Средния Запад до река Мисисипи и много от тези сред Големите езера и северните части на щата Ню Йорк. В центъра на този простор лежи област, простираща се от северната част на Индиана и южната част на Мичиган до западната част на Ню Йорк на изток, където местните доходи от данъци към 2004 г. разчитат повече на производството, отколкото на кой да е друг сектор.[17][18]

Преди Втората световна война градовете в Ръждивия пояс са сред най-големите в САЩ. Обаче, към края на 20 век тяхното население спада най-много.[19]

История[редактиране | редактиране на кода]

Свързването на Северозападната територия с някога бързо индустриализиращото се Източно крайбрежие се осъществява чрез няколко едромащабни инфраструктурни проекта, най-вече завършването на канала Ери през 1825 г., построяването на железница между Балтимор и Охайо през 1830 г. и консолидирането на централната железница на щата Ню Йорк след Гражданската война. Така се отварят вратите между различни процъфтяващи промишлености във вътрешността на Северна Америка и пазарите не само на големите източни градове, но и също на Западна Европа.[20]

Въглища, желязо и други суровини се доставят от околните региони, които се развиват като големи пристанища на Големите езера и служат за транспортни възли за региона в близост до железопътните линии. Започва приток на милиони европейски имигранти, които населяват градовете по бреговете на Големите езера с безпрецедентна скорост. Така например, Чикаго е селски търговски център през 1840-те години, но нараства до размерите на Париж до Световното изложение през 1893 г.[20]

Ранни знаци на трудностите в северните щати се проявяват още в ранните години на 20 век, още преди годините на бума да са привършили. Лоуъл в Масачузетс, някога център на текстилно производство, е описан от списание Harper's като „депресирана промишлена пустиня“ през 1931 г.,[21] тъй като текстилните концерни са откъснати и изпратени на юг, главно в Каролините. След Голямата депресия влизането на САЩ във Втората световна война води до върз икономически растеж, през който голяма част от промишления Север достига върха на населението си и промишлената си продукция.

Северните градове претърпяват промени, които следват края на войната с настъпването на външната миграция на жителите към по-нови общества в предградията[22] и намаляващата роля на производството в американската икономика.

Изоставен елеватор за зърно в Бъфало.
Изоставен автомобилен цех в Детройт.
Стоманолеярна в Бетлехем (Пенсилвания). Макар доменните пещи да се невредими, част от имота е продадена през 2007 г. и превърната в казино.

Изнасянето на производствени работни места при търгуемите стоки е важен проблем в региона. Една причина за това е глобализацията и разширяването на световните договори за свободна търговия. Анти-глобализационни групи твърдят, че търговията с развиващите се страни води до твърда конкуренция от държави като Китай, който е закачил валутата си за долара и има много по-ниски заплати, което кара американските заплати също да спадат. Някои икономисти са загрижени, че дълготрайните ефекти на високия търговски дефицит и аутсорсинга са причина за икономическите проблеми в САЩ,[23][24] с висок външен дълг и сериозно влошаване на американската международно инвестиционна позиция (-24% от БВП).[25][26][27]

След 1960-те години разрастването на световните споразумения за свободна търговия са все по-неблагоприятни за американските работници. Стоки като стоманата струват много по-малко, ако се произвеждат в страни от Третия свят с евтина работна ръка. С икономическия спад от 1970 – 1971 г. изниква нод модел на деиндустриализираща се икономика. Конкурентната девалвация в комбинация с всеки последващ спад води до съкращения на американските производствени работници. Общо, в Заводския пояс заетостта в производствения сектор намалява с 32,9% между 1969 и 1996 г.[28]

Доходоносните работи в първичния и вторичния сектор, като например тези в производството и компютърното програмиране, често биват заменяни от много по-ниско заплащани консуматорски работи като тези в сферата на продажбите и управлението в сектора на услугите, когато икономиката се възстановява.[29]

Постепенно увеличаване на американския търговски дефицит спрямо Китай започва през 1985 г. През следващите години САЩ развива огромен търговски дефицит с източноазиатските страни Китай, Япония, Тайван и Южна Корея. В резултат на това, традиционните производствени работници в региона претърпяват икономически катаклизъм. Този ефект опустошава правителствения бюджет сред щатите и увеличава корпоративните заеми за финансиране на пенсии.[26][27] Според някои икономисти, БВП и заетостта могат да се повлекат надолу от големи и продължителни търговски дефицити.[29]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Франсис Фукуяма счита социалните и културните последици на деиндустриализацията и упадъка на производството, които превръщат бившия преуспяващ Заводски пояс в Ръждив пояс, за част от по-голям преходен тренд, който нарича Голямото разпадане:[30] „Хората свързват информационната епоха с възхода на интернет през 1990-те години, но промяната на промишлената епоха е започнала повече от поколение по-рано, с деиндустриализацията на Ръждивия пояс в САЩ и подобни движения далеч от производството в други индустриализирани страни. … Упадъкът е измерим чрез статистики относно престъпността, децата без бащи, разрушеното доверие, намалените възможности за и резултатите от образованието и т.н.“.[31]

Проблемите, свързани с Ръждивия пояс, продължават и до днес, особено из източните щати на Големите езера и много някога процъфтяващи производствени метрополиси драстично намаляват развитието си.[32] От 1970 до 2006 г. Кливланд, Детройт, Бъфало и Питсбърг губят около 45% от населението си, а средните доходи на домакинствата спадат: в Кливланд и Детройт с около 30%, в Бъфало с 20% и в Питсбърг с 10%.[33]

Изглежда, че в средата на 1990-те години няколко метрополни района в Ръждивия пояс отрицателният прираст е преустановен,[34] уви след началото на 21 век отрицателният тренд продължава: Детройт е изгубил 25,7% от населението си, Гери – 22%, Йънгстаун – 18,9%, Флинт – 18,7%, а Кливланд – 14,5%.[35]

Към края на първото десетилетие от 21 век американското производство се възстановява по-бързо от Световната рецесия през 2008 г., отколкото от другите сектори на икономиката[36] и редица публични и частни инициативи поощряват развиването на алтернативните горива и други технологии.[37] Заедно със съседно Онтарио, Ръждивият пояс все още представлява един от най-големите производствени региони в света.[38]

След 1980-те години кандидатите за президентския пост на САЩ отделят доста от времето си за икономическите проблеми в региона на Ръждивия пояс, който съдържа гъсто населените колебливи щати Пенсилвания, Охайо и Мичиган. Тези щати се оказват критични и решителни за победата на Доналд Тръмп по време на президентските избори през 2016 г.[39]

Предложени са различни стратегии за обръщане на съдбата на бившия Заводски пояс, включително създаване на казина, задържане на т. нар. „креативна класа“ чрез изкуство и обновяване на централните градски части, поощряване на предприемачество чрез „знание“ и други. Някои анализатори твърдят, че завръщането на промишлеността може да е действителният път на бъдещото съживяване на региона. Това включва създаване на нова промишлена база с опитна работна ръка, обновяване на инфраструктурата, създаване на партньорства между университети, развиващи развойна дейност, и компании, както и тясно коопериране между централното, щатското и местното управление и бизнес.[40]

Нови видове нетрадиционно производство се появяват отскоро в Ръждивия пояс: биотехнологии, полимерна промишленост, информационни технологии и нанотехнологии. Информационните технологии в частност образуват обещаваща сфера за съживяване на Ръждивия пояс.[41]

Международни еквиваленти[редактиране | редактиране на кода]

Следните региони, области и градове имат някои сходства с Ръждивия пояс на САЩ:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Crandall, Robert W. The Continuing Decline of Manufacturing in the Rust Belt. Washington, D.C.: Brookings Institution, 1993.
  2. Technology and Steel Industry Competitiveness: Chapter 4. The Domestic Steel Industries Competitiveness Problems. Washington, D.C: Congress of the United States, Office of Technology Assessment, 1980, с. 115 – 151.
  3. Leeman, Mark A. From Good Works to a Good Job: An Exploration of Poverty and Work in Appalachian Ohio. PhD dissertation, Ohio University, 2007.
  4. Teaford, Jon C. Cities of the Heartland: The Rise and Fall of the Industrial Midwest. Bloomington: Indiana University Press, 1993.
  5. Meyer, David R. 1989. „Midwestern Industrialization and the American Manufacturing Belt in the Nineteenth Century.“ Journal of Economic History 49(4):921 – 937.
  6. Fifty States: The Heartland.
  7. McClelland, Ted. Nothin' but Blue Skies: The Heyday, Hard Times, and Hopes of America's Industrial Heartland. New York: Bloomsbury Press, 2013.
  8. Marie Christine Duggan (2017) „Deindustrialization in the Granite State, Part I“ in Dollars & Sense, Nov/Dec.
  9. Alder, Simeon, David Lagakos, and Lee Ohanian. „The Decline of the US Rust Belt: A Macroeconomic Analysis.“ 2012. PDF
  10. High, Steven C. Industrial Sunset: The Making of North America's Rust Belt, 1969 – 1984. Toronto: University of Toronto Press, 2003.
  11. Jargowsky, Paul A. Poverty and Place: Ghettos, Barrios, and the American City. New York: Russell Sage Foundation, 1997.
  12. Hagedorn, John M., and Perry Macon. People and Folks: Gangs, Crime and the Underclass in a Rustbelt City. Lake View Press, Chicago, IL, (paperback: ISBN 0-941702-21-9; clothbound: ISBN 0-941702-20-0), 1988.
  13. „Rust Belt Woes: Steel out, drugs in,“ The Northwest Florida Daily News, January 16, 2008. PDF
  14. Beeson, Patricia E. „Sources of the decline of manufacturing in large metropolitan areas.“ Journal of Urban Economics 28, no. 1 (1990): 71 – 86.
  15. Higgins, James Jeffrey. Images of the Rust Belt. Kent, Ohio: Kent State University Press, 1999.
  16. Sun On The Snow Belt (editorial). // Chicago Tribune, 25 август 1985. Посетен на 22 септември 2011.
  17. Measuring Rurality: 2004 County Typology Codes. // USDA Economic Research Service. Посетен на 21 септември 2011.
  18. Garreau, Joel. The Nine Nations of North America. Boston: Houghton Mifflin, 1981.
  19. Hansen, Jeff. Which Way Forward?. // The Birmingham News, 10 март 2007. Посетен на 21 септември 2011.
  20. а б Kunstler, James Howard. Home From Nowhere: Remaking Our Everyday World for the 21st Century. New York, Touchstone/Simon and Schuster, 1996. ISBN 0-684-83737-4.
  21. Marion, Paul. Timeline of Lowell History From 1600s to 2009. // Yankee Magazine, ноември 2009.
  22. 1990 Population and Maximum Decennial Census Population of Urban Places Ever Among the 100 Largest Urban Places, Listed Alphabetically by State: 1790 – 1990. // United States Bureau of the Census. Посетен на 22 септември 2011.
  23. Roberts, Paul Craig (7 август 2003).Jobless in the USA Newsmax.
  24. Hira, Ron and Anil Hira with forward by Lou Dobbs, (May 2005). Outsourcing America: What's Behind Our National Crisis and How We Can Reclaim American Jobs. (AMACOM) American Management Association. Citing Paul Craig Roberts, Paul Samuelson, and Lou Dobbs, с. 36 – 38.
  25. Bivens, L. Josh (14 декември 2004). Debt and the dollar Economic Policy Institute.
  26. а б Cauchon, Dennis and John Waggoner (3 октомври 2004).The Looming National Benefit Crisis. USA Today.
  27. а б Phillips, Kevin. Bad Money: Reckless Finance, Failed Politics, and the Global Crisis of American Capitalism. Penguin, 2007. ISBN 978-0-14-314328-4.
  28. Kahn, Matthew E. „The silver lining of rust belt manufacturing decline.“ Journal of Urban Economics 46, no. 3 (1999): 360 – 376.
  29. а б David Friedman (Senior Fellow at the New America Foundation). No Light at the End of the Tunnel, Los Angeles Times, 16 юни 2002.
  30. Fukuyama, Francis. The Great Disruption: Human Nature and the Reconstitution of Social Order. New York: Free Press, 1999.
  31. Francis Fukuyama. The Great Disruption, The Atlantic Monthly, май 1999, т. 283, No. 5, с. 55 – 80.
  32. Feyrer, James, Bruce Sacerdote, and Ariel Dora Stern. Did the Rust Belt Become Shiny? A Study of Cities and Counties That Lost Steel and Auto Jobs in the 1980s. Brookings-Wharton Papers on Urban Affairs (2007): 41 – 102.
  33. Daniel Hartley. „Urban Decline in Rust-Belt Cities.“ Federal Reserve Bank of Cleveland Economic Commentary, Number 2013 – 06, 20 май 2013. PDF
  34. Glenn King. Census Brief: „Rust Belt“ Rebounds, CENBR/98 – 7, Issued December 1998. PDF
  35. Mark Peters, Jack Nicas. „Rust Belt Reaches for Immigration Tide“, The Wall Street Journal, 13 май 2013, A3.
  36. Rustbelt recovery: Against all the odds, American factories are coming back to life. Thank the rest of the world for that. // The Economist, 10 март 2011. Посетен на 21 септември 2011. PDF
  37. Greening the rustbelt: In the shadow of the climate bill, the industrial Midwest begins to get ready. // The Economist, 13 август 2009. Посетен на 21 септември 2011.
  38. Beyers, William. Major Manufacturing Regions of the World. // Department of Geography, the University of Washington. Посетен на 21 септември 2011.
  39. Michael McQuarrie. The revolt of the Rust Belt: place and politics in the age of anger. // Wiley Online Library, 8 ноември 2017.
  40. Joel Kotkin, March Schill, Ryan Streeter. Clues From The Past: The Midwest As An Aspirational Region. Sagamore Institute, февруари 2012. PDF
  41. Rethink The Rust Belt
     Портал „САЩ“         Портал „САЩ