Ръмнику Вълча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ръмнику Вълча
Râmnicu Vâlcea
— град —
    
Герб
TudorVladimirescuStrRV.JPG
Relief Map of Romania.png
45.1047° с. ш. 24.3756° и. д.
Ръмнику Вълча
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Вълча
Площ 89,52 km²
Надм. височина 250 m
Население (2004) 111 497 души
Пощенски код 9200
Телефонен код 02 50
Официален сайт http://www.primariavl.ro/
Ръмнику Вълча в Общомедия

Ръмнику Вълча (в исторически план Римник и Ръмник, на румънски: Râmnicu Vâlcea) е град в Румъния, окръжен център и най-големия град в окръг Вълча.

История[редактиране | редактиране на кода]

Градът, издигнат на брега на река Олт e населяван от древни времена.

Първото му упоменаване в документален източник датира от 4 септември 1388 г., когато владетелят на Влашко Мирча Стария, заявява в свой хрисовул, че се намира в "столицата... наречена Ръмник".

В центъра на града се намират руините на владетелския двор на Мирча Стария. От голямата за времето си крепост сега са останали само зидовете, ограждащи централния парк на града, наречен "Мирча Стария" в памет на румънския войвода.

Гербът на града е от 1505 г. И според румънския историк А. Сачердоцяну е един от най-старите гербове във Влашко.

Това че Ръмнику Вълча е бил владетелски град, се вижда и от документ, издаден от румънския княз Михай Витязул, в който се казва: "градът на моето владичество Ръмник".

Така нарича града и Матей Басараб, при владичеството на който през 1643 г., болярите изграждат там първата фабрика за хартия в Румъния.

На хълма, разположен на север от града се намира крепостта Четацуя (Cetăţuia), построена от Матей Басараб. Там, на 2 януари 1543 г. е убит от болярите Нягое и Драган, владетелят Раду де ла Афумац.

Четацуя, която до известна степен е символ на града, е малко укрепление, предназначено да охранява олтенската резиденция на владетелите.

Многобройни документи сочат, че през града са минали Константин Брънковяну, бащата на Михай Витязул Патрашку Добрия, Раду чел Фрумоз, Раду Паисие.

Монета с К. Брънковяну

В периода 1718-1739 г. Олтения е част от Австрия, което също дава своя отпечатък върху града, превръщайки го в защитно укрепление.

Раду Велики основава през 1504 г. в Ръмник епископия. Този факт е отразен документално на 29 декември 1590 г. по времето на Михня Вода. Нова сграда на Епископията е издигната през 1639 г., но изгаря при турското нашествие през 1737 г. и повторно през 1847 г. Сегашната сграда е издигната в периода 1850- 1856 г., а изографисването ѝ е дело на Георге Татаръску и носи отпечатъка на италианския реализъм. Новата епископия е изградена с подкрепата на епископа на Вълча Калиник и носи името Епископална катедрала "Свети Николай".

През 18 век в Ръмник кипи оживен културен живот, благодарение на книгоиздателя Антим Ивиряну, който изгражда тук типография, в която са отпечатани множество румънски и чуждестранни книги. Първите книги, отпечатани в Ръмник са "Томът на радостта" и "Антологион". Отново тук са отпечатани "Славянска граматика" (1755 г.), "Румънски глашатай" (1769 г.), цикълът "Mineelor" (1776 -1780 г.), първото издание на "Наблюдения и бележки върху правилата и изключенията в румънската граматика" на Йенакица Въкъреску (1787 г.) и много други. В 1806 година в Ръмник излиза и първата печатна книга на новобългарски език - "Неделник" на Софроний Врачански.

През същия период в Ръмник се открива и школа по изкуствата, за иконопис, под ръководството на Йоан Зограф.

На 29 юли 1848 г., в градския парк "Завой", за първи път прозвучава песента "Deşteaptă-te, române!" (“Събуди се румънецо”), композирана от Антон Пан, по стихове на Андрей Мурешану, на церемония, организирана в чест на победата на националната революция. След свалянето на режима на Николае Чаушеску през декември 1989 г., песента става национален химн на страната.

През 19 век градът изживява социално-икономически подем. В края на века населението наброява около 7600 жители, а Ръмник е известен търгонски и икономически център с фабрики за хартия, печатници, керемидени фабрики, производство на тухли и теракот, макаронени и зърнени изделия и многобройни занаятчийски работилници.

В града е разположен Втори полк Доробанци Вълча, има начално училище за момчета и второ – за момичета, пощенска служба, окръжна болница, аптека, театрална зала, банкови клонове.

През 1911 г. е завършено първото крило на лицея "Александру Лаховари", открит официално на 1 септември 1919 г.

Изглед от града

През `20-те години на 20 век в града е основан и девически колеж, както и Теологическа семинария "Свети Николай". Сред директорите на семинарията е Юстиниан Марина, който по-късно става патриарх на Румъния. Той е първият патриарх на Народна република Румъния. Това, че успява да спаси Църквата от разтуряне от комунистическите власти вероятно се дължи на факта, че докато е бил свещеник в църквата "Свети Георги" в Ръмнику Вълча, е укривал комунистическия лидер и бъдещ държавен глава, избягалия от лагера в Търгу Жиу, Георге Георгиу-Деж.

На 30 декември 1947 г., комунистическата управа трансформира теологическата семинария в девическо училище. Училещата стават смесени (за момчета и девойки) едва през 1956 г.

Бележити личности, родени в Ръмнику Вълча[редактиране | редактиране на кода]

  • Дем Радулеску (19312000 г.) – актьор, комик, университетски реподавател.
  • Николае Манолеску (р. 1939 г.) – академик, литературен критик, редактор, есеист, литературен и политически историк.
  • Еуджен Негрич (р. 1941 г.) – критик, литературен историк, стилист и професор по съвременна румънска литература.
  • Габриел Лиичану (р. 1942 г.) – философ, писател.

Виртуална панорама[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]