Рьоджи Нойори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рьоджи Нойори
野依 良治
японски химик

Роден

Етнос Японци
Учил в Киотски университет
Награди Нобелова награда за химия (2001)[1][2]
Златен медал „Ломоносов“ (2009)
Научна дейност
Област химия
Учил при Елайъс Кори
Работил в Харвардски университет
Riken
Нагойски университет
Награди Нобелова награда за химия (2001)

Уебсайт www.riken.jp/engn/r-world/riken/president/index.html
Рьоджи Нойори в Общомедия

Рьоджи Нойори (на японски: 野依 良治) е японски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2001 г. заедно с Уилям Ноулс и Карл Бари Шарплес. Двамата с Ноулс изследват хирално катализираните хидрогенации.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Рьоджи Нойори е роден на 3 септември 1938 г. в Кобе, Японската империя. Още от първите си години в училище се интересува от физика. Интересът му се разпалва още повече от известния японски физик Хидеки Юкава (нобелов лауреат от 1949 г.), който е близък приятел на баща му. По-късно започва да се запалва по химията, след като присъства на представяне на найлона на промишлено изложение. Той вижда силната страна на химията като способността ѝ да създава продукт с висока стойност от почти нищо. Впоследствие е приет за студент в департамента по промишлена химия в Киотския университет, от който завършва с бакалавърска степен през 1961 г. След това получава и магистърска степен по промишлена химия от същия университет. В периода 1963 – 1967 г. е научен сътрудник в университета. Пак там завършва и докторантурата си през 1967 г.,[3] а на следващата година става доцент. След постдокторантска работа с Елайъс Кори в Харвардския университет, Нойори започва работа в Нагойския университет, където става професор през 1972 г. От 2003 до 2015 г. е президент на изследователския институт Riken.[4]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Нойори се занимава усилено в областта на катализата и зелената химия. Той споделя, че способността да се измислят правилни и практични химични синтези е необходимо за оцеляването на човешкия вид.[5] Той поощрява учените да са политически активни.[6] В днешно време Нойори е председател на Съвета за възстановяване на образованието, установен от японския министър-председател Шиндзо Абе.[7]

Нойори е най-известен с асиметричната хидрогенация чрез катализаторни комплекси от родий и рутений. Асиметричната хидрогенация има широко приложение при производството на лекарства. Той работи и по асиметричните процеси. Около 3000 тона ментол годишно се произвеждат по метода на Нойори за изомеризация на алилните амини:[8]

Menthol synthesis.png

През последните години Нойори работи с Филип Джесоп по разработването на промишлен процес за производството на N,N-диметилформамид от водород, диметиламин и свръхкритичен въглероден диоксид в присъствието на RuCl2(PMe3)4 за катализатор.[9]

От 2001 г. Нойори е носител на Нобелова награда за химия, а от 2009 г. – на златен медал „Ломоносов“. Чуждестранен член е на Британското кралско научно дружество от 2005 г.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 2001. // Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. Ryoji Noyori – website Nagoya University
  4. RIKEN News March 24, 2015 www.riken.jp, Nature News March 24, 2015
  5. Noyori, Ryoji. Pursuing practical elegance in chemical synthesis. // Chemical Communications (14). 2005. DOI:10.1039/B502713F. с. 1807 – 11.
  6. Keynote address, June 23, 2005, at the Second International Conference on Green and Sustainable Chemistry, Washington DC.
  7. Abe panel wants kids in class more, plus harsher discipline | The Japan Times Online. Search.japantimes.co.jp.
  8. Japan: Takasago to Expand L-Menthol Production in Iwata Plant. FlexNews. 10/01/2008
  9. Chemical synthesis using supercritical fluids. Wiley-VCH, 1999. ISBN 978-3-527-29605-7. с. 408–. Посетен на 27 юни 2011.
  10. Fellowship of the Royal Society 1660 – 2015. // Royal Society. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2015.