Рьоне Баржавел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рьоне Баржавел
Роден 24 януари 1911 г.
Починал 24 ноември 1985 г. (74 г.)
Професия писател, журналист, сценарист
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1942 – 1985
Жанр научна фантастика, фентъзи, документалистика, любовен роман, криминален роман
Известни творби Неблагоразумният пътешественик
От дълбините на времето
Уебсайт barjaweb.free.fr
Рьоне Баржавел в Общомедия

Рьоне Баржавел (на френски: René Barjavel) е френски журналист, сценарист и писател, автор на произведения в жанровете съвременен роман и научна фантастика, станал известен с футуристичните си романи.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Рьоне Баржавел е роден на 24 януари 1911 г. в Ньон, Дром, Франция. Учи в колежа в Ньон и завършва колежа в Кюсе с бакалавърска степен. След дипломирането си работи временни работи като помощник учител и банков служител, а след това в продължение на 18 години работи като журналист, първоначално в Мулен, където през 1935 г. става заместник редактор на списание „Документът“. През 1934 г. пише първия си ръкопис, който не е публикуван.

По време на войната 1939 – 1940 г. е мобилизиран и работи в снабдяването. През 1940 г. е демобилизиран и основава в Монпелие вестника „Ехото на студентите“.

Първият му роман „Roland, le chevalier plus fier que le lion“ е публикуван през 1942 г. , но става известен с романа си „Ravage“ (Опустошение) представящ голямо затъмнение и неговите последици. В романа си „Le Voyageur imprudent“ (Неблагоразумният пътешественик) от 1943 г. за първи път развива темата за „парадокса на дядото“ за пътуване във времето.

След края на войната се установява в Париж. Временно е критикуван като сътрудник на Националния комитет на писателите по времето на правителството на Виши, но е защитен от своите колеги. През 1946 г. е издаден любовният му роман „Tarendol“. След него започва да пише предимно за киното и телевизията. Режисира и няколко късометражни филма.

През 1968 г. с фантастичния роман „От дълбините на времето“ възобновява писателската си кариера. За романа си „Le Grand Secret“ от 1973 г. получава наградата „Maison de la Presse“. Считан е за един от създателите на френската научна фантастика.

В книгите си развива темите за разпадането на цивилизацията, причинено от крайностите на науката и безумието на войната, вечната и неразрушима същност на любовта, съществуването на Бог, въздействието на човека върху природата. Текстовете му често имат поетичен и философски характер.

Рьоне Баржавел умира от инфаркт на 24 ноември 1985 г. в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Roland, le chevalier plus fier que le lion (1942)
  • Ravage (1943)
  • Le Voyageur imprudent (1943)
  • Tarendol (1946)
  • Le diable l'emporte (1948)
  • Jour de feu (1957)
  • Colomb de la lune (1962)
  • La Nuit des temps (1968)
    От дълбините на времето, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Галина Меламед
  • Les Chemins de Katmandou (1969)
  • Le Grand Secret, Presses de la Cité (1973) – награда „Maison de la Presse“
  • Les Dames à la licorne – с Оленка де Вер (1974)
  • Les Jours du monde – с Оленка де Вер (1977)
  • Une rose au paradis (1981)
  • La Tempête (1982)
  • L'Enchanteur (1984)
  • La Peau de César (1985)

Новели и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • La Fée et le soldat (1945)
  • Béni soit l'atome (1945)
  • Péniche (1945)
  • Les Enfants de l'ombre (1946)
  • Monsieur Charton (1958)
  • Colomb de la Lune (1959)
  • L'homme fort (1962)
  • Elle (1974)
  • La couleuvre (1974)
  • La créature (1974)
  • Le papillon (1974)
  • Le prince blessé (1974)
  • Le têtard (1974)
  • Les lionnes (1974)
  • Les loups (1974)
  • Les mains d'Anicette (1974)
  • Monsieur Charton (1974)
  • Monsieur Lery (1974)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Journal d'un homme simple (1951)
  • Les Années de la lune (1972)
  • Les Années de la liberté (1975)
  • Les Années de l'homme (1976)
  • La Charrette bleue (1980)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1947 La Télévision, œil de demain de J.K Raymond-Millet
  • 1952 Le Petit Monde de don Camillo
  • 1953 Le Retour de don Camillo
  • 1953 L'Étrange désir de Monsieur Bard
  • 1954 Nuits Andalouses
  • 1954 Le Mouton à cinq pattes
  • 1955 Les Chiffonniers d'Emmaüs
  • 1956 Goubbiah, mon amour
  • 1956 Les Aventures de Till l'espiègle
  • 1956 La Terreur des Dames ou Ce cochon de Morin
  • 1957 L'Homme à l'imperméable
  • 1957 Le cas du Docteur Laurent
  • 1958 Les Misérables
  • 1958 Parisien malgré lui
  • 1958 Femmes d'un été
  • 1958 Mademoiselle Ange
  • 1960 La Grande Vie
  • 1960 Boulevard
  • 1961 Don Camillo Monseigneur
  • 1962 Conduite à gauche
  • 1962 Le Diable et les dix commandements
  • 1963 Chair de poule
  • 1963 Le Guépard
  • 1965 Don Camillo en Russie
  • 1966 Comment j'ai appris à aimer les femmes
  • 1969 Les Chemins de Katmandou

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]