Рьоне Шар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рьоне Шар
René Char.JPG
Рьоне Шар, като „капитан Александър“
Роден 14 юни 1907 г.
Починал 19 февруари 1988 г. (80 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1920-1940
Жанр поезия
Направление сюрреализъм
Награди Орден за участие в Съпротивата, Франция Кавалер на Ордена на Почетния легион Кавалер на Френския орден на изкуството
Съпруга Жоржет Голдщайн (1932-1949)
Мари-Клод де Сен Сейн (1987-1988)
Подпис SignatureRenéChar.jpg
Рьоне Шар в Общомедия

Рьоне Шар (на френски: René Char) е френски поет, имащ значителен принос за развитието на френския език през 20 век.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Рьоне Шар е роден на 14 юни 1907 г. в Лил сюр ла Сорг, департамент Воклюз, Франция, в семейството на Емил Шар и Мари-Терез Руже. Най-малкият е от четири деца. Баща му е бил кмет и изпълнителен директор на гипсови мини. Израства в богат дом, но след смъртта на баща му през 1918 г. положението на семейството се влошава. Учи в гимназията „Фредерик Мистрал“ в Авиньон, която напуска през 1923 г. след спор с учител. През 1924 г. пътува до Тунис. През 1925 г. учи в Търговското училище в Марсилия. Чете много – Плутарх, Франсоа Вийон, Расин, немските романтици, Алфред дьо Вини, Нервал, Бодлер, Рембо, Маларме, и др. Напуска училището и работи във фирма за експедиция на плодове и зеленчуци. През 1927 г. отбива военната си служба в Ним, работейки в офицерската библиотека. След уволнението си от армията работи към парижкото списание „Le Rouge et le Noir“.

Първата му стихосбирка „Cloches sur le cœur“ (Камбани на сърцето) е публикувана през 1928 г.

През 1929 г. се премества в Париж и се присъединява към групата на сюрреалистите. Издава стихосбирката „Arsenal“, а после заедно с Андре Бретон и Пол Елюар издават през 1930 г. сборника „Ralentir Travaux“ (Бавна работа). През 1934 г. се дистанцира от сюрреалистите, но запазва връзки с тях. Приятел е с Албер Камю, Жорж Батай, Пабло Пикасо, Хуан Миро, Жорж Брак, и др.

През 1932 г. се жени в Испания за Жоржет Голдщайн, с която се развежда през 1949 г.

По време на Втората световна война се включва в Съпротивата под името „капитан Александър“ и контролира мястото за кацане на парашутисти край река Дюранс и Серест. По време на окупацията не публикува нищо, а през 1946 г. издава творбите си от фрагментарна, поетична проза, от този период в сборника „Feuillets d'hypnos“ (Листенца хипноза), който има голям успех.

През 1948 г. издава сборника „Fureur et mystère“ (Ярост и тайна) оценен високо от критиката. Живее в имението си в Прованс. През 1955 г. се запознава с Хайдегер и организира семинари на хайдегеровия кръжок през 1966 – 1969 г. в градчето Тор в Прованс. През 1960 г. се включва в борбата срещу разполагането на атомни оръжия в Прованс.

Издава над двадесет книги с поезия, илюстрирани от големите художници на столетието – Кандински, Пикасо, Брак, Матис, Миро. Той е майстор на поетичната краткост, сливайки противоречиви форми като елипсата, афоризма, изчистения образ, „хераклитичната“ фраза.

Кавалер на ордена на Почетния легион, Ордена на науката и изкуството на Франция и др. В родния му град през 1982 г. е открит музей, който са представени негови ръкописи, рисунки, картини и предмети на изкуството.[1]

Рьоне Шар умира от инфаркт на 19 февруари 1988 г. в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Cloches sur le cœur (1928)
  • Arsenal (1929)
  • Ralentir Travaux (1930) – с Андре Бретон и Пол Елюар
  • Artine (1930)
  • L'Action de la justice est éteinte (1931)
  • Le Marteau sans maître (1934)
  • Moulin premier (1936)
  • Placard pour un chemin des écoliers (1937)
  • Dehors la nuit est gouvernée (1938)
  • Seuls demeurent (1945)
  • Feuillets d'hypnos (1946)
  • „Le poème pulvérisé“ (1947)
  • Fureur et mystère (1948)
  • Les Matinaux (1950)
  • A une Sérénité crispée (1951)
  • Recherche de la base et du sommet (1955)
  • La Parole en archipel (1962)
  • Dans la Pluie giboyeuse (1968)
  • Le Nu perdu (1971)
  • Aromates chasseurs (1976)
  • Chants de la Balandrane (1977)
  • Fenêtres dormantes et porte sur le toit (1979)
  • Les voisinages de Van Gogh (1985)
  • Éloge d'une soupçonnée (1988)
Издания на български език:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „René Char“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.