Рьорихизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Рьорихизъм (на руски: Рерихи́зм, Рерихиа́нство, Ре́риховское движе́ние) е духовно и културно движение в центъра на ученията, предавани от Елена и Николай Рьорих.[1]

Тя черпи идеи от теософията, източни и западни религии, и ведическата и будистките традиции, да ги формоване в руската култура и руския космизъм. През първите години на 20 век тя създава в сътрудничество с Учителите на Изтока философското учение Живата Етика. Николай Рьорих е организатор и участник в културната и просветителска дейност в САЩ.[2]

На 15 април 1935 Пактът Рьорих е подписан в кабинета на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт във Вашингтон от представителите на Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили, Колумбия, Коста Рика, Куба, Доминиканската република, Еквадор, Салвадор, Гватемала, Хаити, Хондурас, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, САЩ, Уругвай и Венецуела – общо 21 държави. През 1948 към договора се присъединява Индия.[3]

Рьорихизъм в България[редактиране | редактиране на кода]

В България идеите на Пакта намират гореща подкрепа от страна на изтъкнати творци, учени и обществени дейци, голяма част от които са сътрудници на споменатото Българско общество „Рьорих“. Виждането на Николай Рьорих за водещата роля на културата в живота на личността и обществото, неговите идеи за преобразяващата сила на изкуството, способно да възвисява и облагородява човека, в първата половина на ХХ век намират горещи поддръжници в лицето на изтъкнати наши творци. Борис Георгиев, Васил Стоилов, Николай Райнов, Владимир Димитров-Майстора и много други ярки таланти споделят вижданията на Рьорих и намират вдъхновение за своите духовни търсения и израстване в творчеството на руския Майстор.[4]

Людмила Живкова става проводник на нова идеология, представляваща съчетание на традиционната комунистическа реторика с рьорихизъм.[5] Бойко Златев критикува най-вече автори, които са негативно настроени към Николай Рьорих и Людмила Живкова Сред тях има както функционери на бившата БКП, така и свързани с Православната църква (Стефан Чурешки).[6]

Специфична особеност на българския бузинизъм (или на българското клеветене, очерняне и т.н.) е, че освен „родно производство“ той бива и вносен, т.е. в България интензивно се публикуват преводни текстове с бузинистко съдържание.

Пример за горното са публикуваните у нас клеветнически очернящи материали за великия руски художник, поет, учен и общественик Николай Рьорих и съпругата му Елена (създатели съвместно с анонимна група учители от Изтока на философско-нравственото учение „Жива Етика“, известно и под името „Агни Йога“) и синовете им Юрий Рьорих (световноизвестен ориенталист) и Светослав Рьорих (известен художник) – и двамата продължители на обществените културни инициативи на своите родители (Бойко Златев).[7]

Книга ″Община″, Мир (орбитална станция), 1999

В България всички книги са преведени и издадени от Мария и Лъчезар Караиванови. Понастоящем се преиздават от друго издателтво „Агни Йога-България“[8]:

  1. „Листа от градината на Мория. Зов“ Враца, 2013
  2. „Листи от градината на Мория. Озарение“ Враца, 2013
  3. „Община“ Урга (Улан Батор). Враца, 2013
  4. „Агни-Йога“ Враца, 2014
  5. „Безпределност том I“, Враца, 2015
  6. „Безпределност том II“, Враца, 2015,

Съвременна актуалност[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Скумин на гроба на Юрий Рьорих в Новодевическото гробище. Москва, 2014

От 1994 г. Виктор Скумин е президент-основател на Световна организация на културата на здравеопазването.

Той е автор или съавтор на поредица от книги и статии за рьорихизъм и руския космизъм.[9] Много от идеите на руските космисти по-късно са разработени от последователите на трансхуманизма. Скумин твърди, че културата на здравето ще изиграе важна роля в създаването на човешко духовно общество в Слънчевата система[10]

Културата на здравето е фундаментална наука за духовното човечество. Тя изучава перспективите на хармоничното развитие на „духовния човек“ и „духовния етнос“ като съзнателен създател на „държава на светлината на територията на Слънчевата система“ (от Скумин).

Скумин разработва концепция за духовна еволюция и предлага (1990) определение на шестата коренна раса Homo spiritalis (латински: „Духовния човек“), съдържаща осем под-раси – HS0 Anabiosis spiritalis, HS1 Scientella spiritalis, HS2 Aurora spiritalis, HS3 Ascensus spiritalis, HS4 Vocatus spiritalis, HS5 Illuminatio spiritalis, НS6 Vocatus spiritalis и HS7 Servitus spiritalis.[11][12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Рерих Н.К. Собрание сочинений. Книга первая. Изд-во И.Д. Сытина. Москва, 1914.jpg

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lewis Keizer. Nicholas and Helena Roerich.. // YouTube. Посетен на 12 January 2015.
  2. Скумин В. А. Агни Йога как метод реабилитации человеческого духа. // К Здоровью через Культуру 1. 1995. OCLC 70966742. с. 37 – 52.
  3. Скумин В. А., Ауновская О. К. Светоносцы (о семье Рерихов). Новочебоксарск, Терос, 1995. ISBN 5-88167-004-3. Посетен на 23 April 2017.
  4. Рьорих и България. // roerichs.eu. Архив на оригинала от 6 May 2017. Посетен на 6 May 2017.
  5. Дойнов, Пламен. Социалистическият реализъм в литературата и културата на НРБ и неговите проблематични алтернативи. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 583.
  6. Стефан Чурешки. Езичество, окултизъм, национализъм и посткомунизъм (Съществува ли в днешна България духовен преход от атеизъм и марксизъм към езичество и окултизъм?). // pravoslavieto.com. Архив на оригинала от 6 May 2017. Посетен на 6 May 2017.
  7. Бойко Златев. В мрежата на безпросветното невежество. Превъплъщенията на клеветата. // kulturni-novini.info, 5 October 2006. Архив на оригинала от 6 May 2017. Посетен на 6 May 2017.
  8. Агни Йога-България. // helikon.bg. Архив на оригинала от 6 May 2017. Посетен на 6 May 2017.
  9. Ostrovidova LA. SKUMIN'S SUTRAS OF AGNI YOGA. Russian-English Parallel Texts. LEAVES OF MORYA'S GARDEN. Book One: THE CALL. // To Health via Culture 25. 2016. с. 16 – 28.
  10. Art works by Russian cosmism painter XX – XXI ct. Catalogue of exhibition 2013. Roerich museum, 2013. Посетен на 6 May 2017.
  11. Духовния човек. // science.wikia.com. Посетен на 9 юни 2017.
  12. Skumin VA. Культура Здоровья – наука Грядущего. // To Health via Culture 1. 1995. с. 5 – 15.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за