Рюген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рюген (пояснение).

Рюген
Rügen
Ruegen - Uebersichtskarte.png
Карта на острова.
Страна Flag of Germany.svg Германия
Адм. единица Мекленбург-Предна Померания
Акватория Балтийско море
Площ 926,4 km²
Население 77 000 жители
83,1 души/km²
Най-висока точка Пикберг (161 m)
Relief Map of Germany.svg
54.4167° с. ш. 13.4° и. д.
Местоположение в Германия
Рюген в Общомедия

Рюген (на немски: Rügen; на полски: Rugia) е най-големият германски остров. Разположен е в Балтийско море, край брега на провинция Мекленбург-Западна Померания. Заедно със съседните по-малки острови Хидензе и Уманц, той формира административен окръг Рюген. Отделен е от континента посредством протока Дер Боден. Площта му е 926 km2. Развито е земеделието, риболова, животновъдството и туризма. Чрез фериботи е свързан с Швеция и Германия. Главно пристанище – Засниц.

География[редактиране | редактиране на кода]

Националният парк Ясмунд, известен със своите тебеширови скали, символ на Рюген.

Основното тяло на острова, известно като Мутланд, е оградено от няколко полуострова. На север се намират полуостровите Витов и Ясмунд, свързвани помежду си от пясъчната коса Шаабе и с Мутланд чрез Шмале Хайде, насип при Лицов. Северните полуострови са разделени от Мутланд чрез няколко лагуни или бодден, най-големите от които са Голям ясмундски бодден и Малък ясмундски бодден. Големи полуострови на юг са Цудар и Мьонхгут, като и двата са с лице към Грайфсвалдския залив.

Рюген има обща площ от 926,4 km2, ако не се включват съседните малки острови.[1] Максималният му диаметър е 51,4 km от север на юг и 42,8 km от изток на запад.[1] От 574 km дълга брегова линия, 56 km са пясъчни балтийски плажове, а 2,8 km са пясъчни бодден.[1] Най-високата точка е Пикберг (161 m).[1]

Северната част на Грайфсвалдския залив, Рюгишер бодден, е голям залив в южната част на остров Рюген, като близо до брега е разположен остров Вилм. В западната част на залива полуостров Цудат достига най-южната точка на Рюген (Палмер Орт), а в източната част се намира силно вдадения в морето полуостров Мьонхгут.

Североизточната част на Рюген е образувана от полуостров Ясмунд, който е свързан със сърцето на острова, Мутланд, чрез косата Шмале Хайде. Тази коса отделя външния залив Прорек Виек от лагуната Малък ясмундски бодден. На Ясмунд се намира най-високата точка, Пикберг, и Кьонигсщул, 118-метрова тебеширова скала в националния парк Ясмунд, което е най-известната забележителност на острова. Друга коса, Шаабе, свързва Ясмунд с Витов на север. Тази коса, на свой ред, отделя външния залив Тромпер Виек от лагуната Голям ясмундски бодден.

Северозападните и западните страни на Рюген са силно назъбени, но равни. Близо до брега се намират островите Хидензе и Уманц. Премахването и преместването пясък от Балтийско море трябва постоянно да бъде контрирано чрез драгиране на север и на юг от Хидензе. В противен случай, Хидензе ще се слее с Рюген за няколко години. На Рюген са разположени много ератични валуни.

Развито е селското стопанство. Почвата на Рюген е много плодородна, особено при Витов, житницата на острова.

Климатът е умерен. Зимите не са особено студени, като средните температури през януари и февруари са около 0° C. Летата са меки и умерени, със средни температури през август около 16° C. Годишните валежи са от порядъка на 520 – 560 mm, а средногодишното количество слънчеви часове е около 1800 – 1870 часа.

Панорама на Рюген от замъка Границ близо до Бинц.
Панорама на Рюген от замъка Границ близо до Бинц.

История[редактиране | редактиране на кода]

Остров Рюген е населяван още от 4000 г. пр.н.е. По-късно бил заселен от германското племе руги, откъдето идва и днешното име на острова. През 6 и 7 век там се населили славянските племена рани и руяни, от чието присъствие и до днес са останали множество следи. Те създали свое княжество със столица средновековния град Аркона, който се превърнал в религиозен център за околните славянски племена. През 1168 г. градът бил разрушен от нахлулите датски кръстоносци и островът бил подложен на християнизация. Последвали изтощителни междуособни войни и в резултат през 1325 г. той бил завладян от херцога на Померания.

В южната част на острова се намирал друг славянски свещен град – Кореница.

Рюген бил част от Шведска Померания в периода 1648 – 1815 г., след което влязъл в територията на Прусия.

Историята и археологията на остров Рюген са особено важни за изследванията на славянската религия, тъй като там се намирали храмове на множество славянски богове, например Световит, Ругевит, Поревит и прочие.

Нацистите започват да строят голям курорт – Прора, който цели да запълва свободното време на хората. Въпреки това, Прора така и не бива завършен. През 1936 г. е построен първият мост между Рюген и континенталната част (Рюгендам), замествайки старите фериботи.

След Втората световна война, островът е присъединен към провинция Мекленбург-Предна Померания в рамките на Източна Германия.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Рюген е една от най-популярните ваканционни дестинации в Германия. Тук отсядат около една четвърт от всички туристи в Мекленбург-Предна Померания. Повечето туристи посещават острова между април и октомври, като пиковият сезон е от юни до август.

Първото съоръжение за къпане на Рюген отваря през 1794 г. при минералния извор на Загард.[2] През 1818 г. селото Путбус става първият курорт на острова.[3]

Островът предлага голямо разнообразие от различни плажове. Често бива посещаван от уиндсърфисти и кайтсърфисти, предлагайки над 15 различни места за сърфиране.

Родени на Рюген[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Wurlitzer, Bernd. Rügen. 11. Mair Dumont Marco Polo, 2006. ISBN 3-8297-0171-3. с. 15.
  2. Rügen, Hiddensee. 3. DuMont, 2008. ISBN 3-7701-6058-4. с. 36.
  3. Küster, Hansjörg. Die Ostsee: eine Natur und Kulturgeschichte. 2. C.H.Beck, 2004. ISBN 3-406-52366-8. с. 300.