Рюрик II (броненосен крайцер)
| „Рюрик“ | |
1910.jpg) Броненосният крайцер „Рюрик“ II, 1910 г. | |
| Флаг |  Русия |
|---|---|
| Клас и тип | Броненосен крайцер |
| Производител | Vickers, Barrow-in-Furness, Англия. |
| Служба | |
| Заложен | август 1905 г. |
| Спуснат на вода | 4 ноември 1906 г. |
| Влиза в строй | юли 1909 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран през 1930 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 15 430 t (нормална) |
| Дължина | 161 m |
| Ширина | 22,9 m |
| Газене | 7,9 m |
| Броня | Круповски тип на борда: 102 – 152 mm (по краищата: 76); на палубата: 38 – 25 mm (по скосовете: 38 mm); кули ГК: 152 – 203 mm; кули: 178 mm; каземати на 120 mm оръдия: 76 mm; на бойната рубка: 203 mm |
| Задвижване | 2 вертикални парни машини с тройно разширение; 28 парни котли Belleville |
| Мощност | 19 700 к.с. (14 700 КВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 21 възела (39 km/h) |
| Далечина на плаване | 6100 морски мили при 10 възела ход нормален запас гориво: 1200 t |
| Екипаж | 899 души |
| Кръстен в чест на: | Рюрик |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2х2 254 mm; 4х2 203 mm; 20х1 120 mm; 4х1 47 mm |
| Торпедно въоръжение | 2х1 457 mm ТА |
| „Рюрик“ в Общомедия | |
Рюрик (на руски: Рюрик), познат и като „Рюрик II“, e броненосен крайцер на Руския императорски флот. Построен и проектиран от фирмата Викерс (на английски: Vickers), Англия. Заложен е през 1905 г., спуснат на вода на 4 ноември 1906 г., напълно готов към юли 1909 г. Той е последният и най-голям от всички броненосни крайцери, служили в Руския флот.
История на името[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерът е кръстен на един от най-известните руски кораби – неговият предшественик („Рюрик“), участвал и потънал геройски (на 14 август 1904 г.) в Руско-японската война.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Корпусът на „Рюрик“ е разделен от отсеци чрез 30 водонепроницаеми прегради. Крайцерът има три непрекъснати палуби – горна, средна и долна. За намаляване на бордовото люлеене „Рюрик“ е снабден с два скулови кила с дължина по 60 м и височина 0,76 м. Рулът е балансирен, общата му площ съставлява 26,5 м².
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
„Рюрик“ носи двукалибрена главна артилерия. 8" оръдие разработено в сътрудничество на Обуховския стоманолеярен завод и фирмата „Викерс“. В 8-дм оръдия с дължина на ствола 50 калибра се изплзва бутален затвор система Уелин, позволяващ двойно увеличаване на скорострелността. 8" артилерия трябва да осигури в ескадрения бой поразяването на противника с фугасни снаряди, а 10" оръдия, посредством бронебойни снаряди, да поразява жизнено важните части на противниковия кораб.
10-дм оръдие с дължина 50 калибра англичаните разработват напълно само, но по руски тактико-технически задания. Характерна е система за скрепяване на ствола с дълги пръстени, макар в английската практика да господства теловата конструкция за скрепяване. Максималният ъгъл на възвишение съставлява 35°, а на снизяване -5°. Максималната им далечина на стрелба при ъгъл на възвишение от +35° съставлява 117 кабелтови. В боекомплектът за мирно време на 10"/50 оръдия влизат по 80 изстрела (мястото предвижда 96 изстрела) с картузно зареждане на оръдие.
Проектирането на кулите, се осъществява от компанията „Викерс“ по технически условия, изработени от МТК за 12" и 8" установки на броненосеца „Андрей Первозванный“.
Боекомплектът за 8" оръдия (по 110 изстрела на оръдие) е съставвн от фугасните снаряди „образец 1907 г.“ от два типа: с челен и дънен взриватели.
Противоминната артилерия на „Рюрик“ се състои от 20 120-мм/50 оръдия система „Викерса“ на централен щок.
Също така крайцерът носи четири 47-мм салютни оръдия. По-късно те са поставени по едно върху покривите на 8" кули, за да може да изпълняват две функции: на салютни и практически оръдия.
Брониране[редактиране | редактиране на кода]
Основната конструктивна подводна защита на „Рюрик“ е трюмна подводна преграда, простираща се по цялата дължина на цитаделата на крайцера. Нейната дебелина съставлява 38 мм, направена е от стомана с повишена якост.
Силова установка[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерът има две 4-цилиндрови машини с тройно разширение, всяка от които привежда в действие свой вал, които имат обща мощност от 19 700 индикаторни конски сили и са разчетени за максимална скорост от 21 възела. Машините се захранват с пара от 28 водотръбни котли „Белвил“. Най-високата скорост достигната по време на ходовите изпитания се равнява на 21,43 възела при 142,6 об/мин и мощност 20 580 к.с. Пълният запас гориво е: 2000 т въглища и 200 т нефт, който е достатъчен за далечина на плаване от 6100 морски мили на ход 10 възела (19 км/ч)[1]. Котлите са поместени по четири в ред в четири напречни котелни отделения (по осем в трите първи и четири в кърмовото), димът от които се извежда в три комина.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
„Рюрик“ е флагмански кораб на Балтийския флот, под командването на вицеадмирал Есен. От самото начало на Първата световна война взема активно участие в бойните действия в Балтийско море. Води артилерийска престрелка с немските кораби, поставя минни заграждения. На 20 ноември 1916 г., близо до остров Готланд, се натъква на мина, като на собствен ход достига Кронщат, където се ремонтира 2 месеца. Участва в знаменития Леден поход на Балтийския флот. След Октомврийската революция оръдията му са свалени, а самият кораб е предаден за скрап.
Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]
- 1906 – капитан 1-ви ранг Николай Отович фон Есен, впоследствие адмирал на флота, а от началото на Първата световна война командващ Балтийския флот на Русия.
- 1906 – 1908 – капитан 1-ви ранг Константин Василиевич Стеценко, впоследствие адмирал на флота, началник на Морския генерален щаб от 1914 г.
- 1908 – 1910 – капитан 1-ви ранг Алексей Петрович Угрюмов, впоследствие вицеадмирал, а от 1 юни 1915 г. началник на Главно управление по корабостроене.
- 1910 – 1911 – капитан 1-ви ранг Иван Алексеевич Щоре.
- 1911 – 1914 – капитан 1-ви ранг Михаил Коронатович Бахирев, впоследствие вицеадмирал, един от най-заслужилите и популярни адмирали на руския императорски флот. Разстрелян на 16 януари 1920 г.
- 1914 – 1917 – капитан 1-ви ранг Александр Михайлович Пишнов.
- 1917 – 1918 – капитан 1-ви ранг Владимир Иванович Руднев.
Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]
„Цукуба“
|
„Минотавър“[2]
|
„Шарнхорст“[3].svg){kind=small}
|
„Рюрик II“[4]
|
„Тенеси“[5]
|
„Пиза“ [6]
| |||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Заложен | 1905 | 1905 | 1905 | 1905 | 1903 | 1905 | ||
| Влиза в строй | 1907 | 1908 | 1907 | 1908 | 1906 | 1909 | ||
| Размери, м (Д×Ш×Г) | 137,1×23×8 | 158,2×22,7×7,91 | 144,6×21,6×8,17 | 161,2×22,86×7,92 | 153,8×22,2×7,62 | 140,5×21,0×7,1 | ||
| Водоизместимост нормална | 13 750 т | 14 595 ts | 11 616 т | 15 170 т | 14 500 ts | 9 832 т | ||
| Пълна | 15 400 т | 16 085 ts | 12 985 т | 18 500 т | 15 715 ts | 10 600 т | ||
| Силова установка | ||||||||
| Мощност номинална, к.с. (скорост, възела) | 20 500 (20,5) | 27 000 (23) | 26 000 (22,5) | 19 700 (21) | 23 000 (22) | 20 000 (23) | ||
| Максимална, к.с. (скорост, възела) | 20 736 (20,5) | 28 783 (23,5) | 20 580 (21,43) | 26 963 (22,2) | 20 808 (23,47) | |||
| Далечина на плаване, мили (на ход, възела) | 2920 (20,5) 8150 (10) |
4800 (14) 5120 (12) |
6100 (10)[1] | 6500 (10) | 2500 (12) | |||
| Брониране, мм | ||||||||
| Борд | 178 | 152 | 150 | 152 | 127 | 200 | ||
| Палуба | 76 | 38 | 60 | 38 + 25 | 76[Коментари 1] | 50 | ||
| Кули | 178 | 203 | 170 | 203 | 229 | 180 | ||
| Въоръжение | 4×305-мм 12×152-мм |
4×234-мм 10×190-мм |
8×210-мм 6×150-мм |
4×254-мм 8×203-мм |
4×254-мм 16×152-мм |
4×254-мм 8×190-мм | ||
- Коментари към таблицата
- ↑ по скосовете 102 мм
По противоминна артилерия руският крайцер уверено оставя зад себе си всчики свои чуждестранни еднокласници.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
„Рюрик“, 1913 г. -
Схема на въоръжението и бронята на крайцера. -
„Рюрик“
Други кораби със същото име[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Dodson 2018, с. 235.
- ↑ Феттер_Invincible 5, с. 2.
- ↑ Gröner_1_1982 78 – 80, с. 2.
- ↑ Феттер_Invincible 6, с. 2.
- ↑ Феттер_Invincible 7, с. 2.
- ↑ Conway_ATWFS_1906-1921 261, с. 2.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Виноградов С.Е., Федечкин А.Д. Броненосный крейсер „Рюрик“. Флагман Балтийского флота. М, Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2010. ISBN 978-5-699-44352-9.
- Шеленков А. Последний „Рюрик“. Техника и вооружение вчера, сегодня, завтра, 2003. с. 23 – 27.
- Феттер А.Ю. Линейные крейсера Британского королевского флота типа „Invincible“. – СПб.: Санкт-Петербургская секция любителей флота, 1996. – 41 с.
- Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
- Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
- Aidan Dodson. Before the Battlecruiser: The Big Cruiser in the World's Navies, 1865 – 1910. Annapolis, Naval Institute Press, 2018. ISBN 978-1-68247-375-7.
- Документални кадри, вижда се кърмата на крайцера.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- RIURIK armoured cruiser (1909) ((en))
- Тактико-технически данни ((ru)) Архив на оригинала от 2009-10-25 в Wayback Machine.
- „Рюрик I“, снимки, описание ((en))
- за типа кораби „Рюрик“ ((en)) Архив на оригинала от 2007-10-21 в Wayback Machine.
- за типа кораби „Рюрик“ ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Рюрик II (броненосен крайцер)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рюрик (крейсер, 1906)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||