Съединени американски щати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от САЩ)
Направо към: навигация, търсене
Съединени американски щати
United States of America
Знаме на САЩ
Герб на САЩ
(знаме) (герб)
Девиз:
In God We Trust (официален, 1876-)
(английски: В Бог вярваме)
E Pluribus Unum (1782-)
(от латински: От много, един)
Местоположение на САЩ
География и население
Площ 9 826 675 km²
(на 3-то (1) място)
Столица Вашингтон
38°53′42.4″ с. ш. 77°02′12″ з. д. / 38.895111° с. ш. 77.036667° з. д.
Най-голям град Ню Йорк
Официален език Няма на федерално ниво. Де факто - английски език1
Население (пребр., 2013) 316 148 990[1]
(на 3-то място)
Гъстота на нас. 34.2 д./km²
Управление
Президент Барак Обама
Вицепрезидент Джо Байдън
История
Независимост
 -призната
от Великобритания
4 юли 1776
Икономика
БВП (ППС, 2013) 16 трлн 724 млрд $
(на 1-ро място)
БВП на човек (ППС) 52,839 $
ИЧР Повишение 0,950 (много висок[2])
(на 4-то място)
Валута долар (USD)
Други данни
Часова зона (от UTC-5 до UTC-10)
Интернет домейн .us .gov .edu .mil .um
Телефонен код 1
1 Испанският е вторият най-говорим език

Съединѐните америка̀нски ща̀ти (САЩ), Съединѐните ща̀ти, за кратко Ща̀тите, или Амѐрика (на английски: United States of America, USA, The U. S. или America) е федерална конституционна република в Западното полукълбо, състояща се от 50 щата и други многобройни територии. Четиридесет и осем от тях лежат последователно в средата на континента Северна Америка, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира на северозапад от Канада, а Хаваи се намира в Тихия океан.

Разположени на 9,8 милиона квадратни километра и с население над 316 милиона души, Съединените щати са третата най-голяма държава по площ и население. С БВП над 15 трилиона щатски долара има най-силната държавна икономика в света.

Етимология на името[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Срещани наименования на Съединените американски щати са: САЩ, Щатите, Америка. Думата „щати“ измества от широка употреба „държави“ в името на страната на български в средата на двадесети век. Това е част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с руски. Най-ранната известна употреба на наименованието Америка се приписва на немския картограф Мартин Валдзеемюлер, който, докато работел в Saint-Dié-des-Vosges, през 1507 г. създава голяма карта, на която се виждат Северна и Южна Америка. Но въпреки това се използва едно неуверено, но всеобщо прието убеждение  това, изразено в книгата Cosmographiae Introductio, която го обяснява като името на италианския изследовател Америго Веспучи (Americus Vespucius). Веспучи правилно предположил, че когато Христофор Колумб достигнал бряг в Карибско море през 1492 г., той не е достигнал Индия, ами „Новия Свят“.

География[редактиране | edit source]

Топографска карта на САЩ

САЩ e трета по площ страна в света след Русия (17 075 200 км2) и Канада (9 984 670 км2) с обща площ от 9 826 675 км2. [3]

Най-високата точка на САЩ е връх Маккинли (6194 м) в щата Аляска, който e и най-висок в цяла Северна Америка. Най-ниската точка на САЩ, а и в цяла Северна Америка, е Долината на смъртта (86 м под морското равнище) в щата Калифорния.

Най-краткото разстояние между САЩ и Русия е 86 км., а между Китай и САЩ е 1200 км.

Региони[редактиране | edit source]

Съединените щати се разделят на шест региона на базата на общи географски, исторически, културни и други сходни характеристики. Тъй като регионите са съставени от щати в съседство един с друг, ги слагаме под категория география, но те могат да бъдат и под някои други категории. Регионите се казват:

Крайбрежия[редактиране | edit source]

Големите равнини — обширна равнинна територия, простираща се от северно Мексико до южна Канада. Това са най-плодородните райони на САЩ

Климат[редактиране | edit source]

Във вътрешността на континента местата, отдалечени от големи водни басейни, се характеризират с по-големи сезонни разлики в температурата, от колкото местата по крайбрежията. Годишната амплитуда на температурата в части от северните Големи равнини стига до 65 градуса по Целзий; на някои места са отбелязани годишни разлики в температурата до 100 градуса по Целзий от 50 градуса до -50 градуса.

Климатът в по-голямата част от страната е умерен и субтропичен, континентален и тропичен — на полуостров Флорида. Средните януарски температури са от -24,8 градуса по Целзий в Аляска и -18 Градуса по Целзий в Централните равнини до 14 градуса по Целзий в югозападните части и до 20 градуса по Целзий на полуостров Флорида. Средните юлски температури са от 14-25 градуса по Целзий на западното крайбрежие, 16-26 градуса по Целзий на източното и до 32 градуса по Целзий във вътрешните плата и южните части на страната.

Близостта до големи водни басейни влияе положително върху количеството на валежите — в крайбрежните места обикновено падат повече валежи. На изток и в приморските части падат 1000-2000 мм валежи годишно. В Централните равнини падат около 600-900 мм валежи годишно. Във Великите равнини валежите са около 400-600 мм годишно. В платата те са 400 мм годишно. В пустинните райони валежите са най-малко — под 100 мм годишно.

Природа[редактиране | edit source]

Природата на страната е изключително разнообразна — обширни низини и равнини, ниски и високи планини. Богати са водните ресурси на страната. През нея протичат големи реки: Мисисипи, Мисури, Колорадо, Колумбия и др. Обширни площи са заети от плодородни земи. Големи територии са покрити от гори и страната е богата на запаси от дървесина. Полезните изкопаеми са в основата на промишлената мощ на страната: нефт, земен газ, въглища, желязна руда, медна руда, боксит, руди на редки метали, злато, фосфорити и бронз, цинк и др.

Държавно устройство и вътрешна политика[редактиране | edit source]

Президентът на САЩ, Барак Обама

Съгласно Конституцията на САЩ, приета на 17.09.1787 г., пълномощията по осъществяване на държавното управление са в прерогативите на Федералното правителство на САЩ. Останалите незасегнати в Конституцията пълномощия се прилагат от щатските власти.

В Конституцията е заложен принципът на разделението на властите, според който федералното правителство се състои от законодателни, изпълнителни и съдебни органи на държавното управление, действащи независимо един от друг.

Висш орган на законодателната власт е двукамарен Конгрес на САЩ:

Висш орган на изпълнителната власт е Президентът на САЩ.

Висш орган на съдебната власт е Върховният съд на САЩ.

Основни политически партии в САЩ са Републиканската и Демократическата партия, въпреки че съществуват и много малки партии.

Административно деление[редактиране | edit source]

В административно отношение Съединените американски щати се разделят на 50 щата, 1 федерален окръг (Вашингтон) и няколко други територии. Най-големият (но и един от най-слабонаселените щати) е Аляска.

Административно деление на САЩ
Щатите и техните главни градове
Щат Главен град Щат Главен град
Алабама Монгомъри Мисури Джеферсън сити
Аляска Джуно Мичигън Лансинг
Аризона Финикс Монтана Хелена
Арканзас Литъл Рок Небраска Линкълн
Айдахо Бойзи Невада Карсън сити
Айова Де Мойн Ню Джърси Трентън
Вашингтон Олимпия Ню Йорк Олбъни
Вирджиния Ричмънд Ню Мексико Санта фе
Върмонт Монпелие Ню Хемпшир Конкорд
Делауеър Доувър Оклахома Оклахома сити
Джорджия Атланта Орегон Салем
Западна Вирджиния Чарлстън Охайо Калумбус
Илинойс Спрингфилд Пенсилвания Харисбърг
Индиана Индианаплоис Род Айлънд Провидънс
Калифорния Сакраменто Северна Дакота Бисмарк
Канзас Топика Северна Каролина Рали
Кентъки Франкфорт Тексас Остин
Колорадо Денвър Тенеси Нашвил
Кънектикът Хардфорд Уайоминг Шейен
Луизиана Батън Руж Уисконсин Медисън
Масачузетс Бостън Флорида Талахаси
Мейн Огъста Хавай Хонолулу
Мериленд Анаполис Южна Дакота Пиер
Минесота Сейнт Пол Южна Каролина Колумбия
Мисисипи Джакстън Юта Солт Лейк Сити


Икономика[редактиране | edit source]

Нюйоркската фондова борса на Уолстрийт е символ на американската икономическа мощ

През 2003 година САЩ е била третото по посещаемост туристическо направление в света с 40 400 000 туристи след Франция със 75 000 000 и Испания с 52 500 000.

Икономическата история на САЩ е история на икономически растеж, който започва като една като отдалечена успешна в икономическо отношение колония прогресира до най-голямата индустриална икономика в света през 20-ти и 21-ви век.

Икономическата система на САЩ като капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето микроикономически решения, а правителството предпочита да заеме по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока — 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социално осигуряване (застраховка при безработица, универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Медианният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 е 43 318 $.

Тестова камера за изследвания на ядрен синтез от проекта NIF. Ежегодно САЩ дават милиарди долари за научни изследвания във всички области.

Икономическата активност вътре в страната варира в голяма степен. Например, Ню Йорк (градът) е център на американската финансова, медийна, издателска и рекламна индустрии, докато Лос Анджелис е най-важният център за филмови и телевизионни продукции. Зоната на залива на Сан Франциско е главен технологичен център. Средният Запад е известен със силната си преработвателна и тежка промишленост, с Детройт служещ като исторически център на американската автостроителна промишленост и Чикаго като финансова и бизнес столица на региона. Югоизтокът е основният район за селско стопанство, туризъм и дърводобивната промишленост и тъй като заплатите и разходите са под средните за страната, той продължава да привлича преработвателната промишленост.

Реактивен двигател за пътнически самолет, произведен в САЩ
Лос Анджелис, икономическото сърце на американския западен бряг

Най-големият сектор в американската икономика е този на услугите, в който са заето грубо около ¾ от работната сила.

Икономиката изобилства от естествени ресурси като въглища, нефт и ценни метали. САЩ е вторият по-големина световен производител на злато след ЮАР. Въпреки това страната все още разчита за много от своето производство на други държави. В селското стопанство страната е производител номер 1 на царевица, соеви зърна, ориз и пшеница с Великите равнини наричани „житницата на света“ поради огромното си селскостопанско производство. САЩ имат голяма туристическа индустрия, заемаща трето място в света. САЩ са също износител на самолети, стомана, оръжия и електроника. Канада заема 19% (повече от всяка друга държава) от щатската външна търговия, следвана от Китай, Мексико и Япония.

Докато доходът на глава от населението в САЩ е сред най-високите в света, богатството е сравнително концентрирано. Доходът на глава от населението е по-висок от този в Западна Европа, но през 1990 доходът се е разпределял по-неравномерно. Приблизително 15 % от населението на САЩ е живеело под прага на бедността през 2012 година или повече от 46 милиона души. Бедността в САЩ продължава да расте. Средната класа спада все повече.[4][5] От 1975 в САЩ действа „двустълбов“ трудов пазар, на който почти целия реален доход отива в 20% от домакинствата, като повечето от тези средства се падат на най-високо платените в тази категория. Тази поляризация е резултат от високото ниво на икономическа свобода.

Социалната мобилност на щатските резиденти отнесена спрямо останалите държави е обект на големи дебати. Някои анализатори са открили, че социалната мобилност в САЩ е ниска отнесена към държавите от ОИСР и по-специално към държавите от Западна Европа, Скандинавието и Канада. Ниската социална мобилност може би се корени в щатската образователна система. Общественото образование в САЩ е финансирано предимно от данъци от местна собственост допълнени от държавни постъпления. Това често резултира в голяма разлика между финансирането на бедните райони или бедните щати и по-състоятелните административни единици. Някои анализатори спорят, че относителната социална мобилност в САЩ достига своя връх през 60-те години на 20 век и започва бърз спад през 80-те. Бившият председател на Борда на федералния резерв Алън Грийнспан също предполага, че нарастващото неравенство в доходите и мобилността на по-бедната класа на САЩ могат евентуално да заплашат цялата система в близко бъдеще.

Транспорт[редактиране | edit source]

Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали най-важната част от които е Междущатската Магистрална Система, частично заменила по-остарялата Магистрална система на Съединените щати.

Съединените щати имат и презконтинентална жп система, която се използва за превоз на товари през континенталните 48 щата. Пътнически жп услуги се извършват от Амтрак, който обслужва 46 от континенталните 48 щата.

Много от американските градове имат метро, като най-голямото е Нюйоркското метро.

Автомобилната индустрия се развива по-рано и по-бързо в САЩ, отколкото в другите страни. Гръбнакът на националната транспортна инфраструктура е мрежа от магистрали с голям капацитет, които понасят огромен брой пътнически коли и товарни камиони. По информация от 2004 година има 3 981 521 мили (6 407 637 км) от автомобилни пътища в САЩ – най-много в света.

Масови (обществени) транзитни системи съществуват в големите градове като Ню Йорк, където действа едно от най-натоварените в света метра. С няколко изключения американските градове не са толкова гъсто населени като останалите части на света. Ниската гъстота от части е резултат от големите нужди на американските домакинства от собствени автомобили.

Щатите са уникални с високия си брой частни пътнически железопътни пътища. През 70-те години на 20 век правителствена намеса реорганизира товарните жп пътища, консолидирайки пътническите услуги под държавната корпорация Амтрак. Няма друга страна с толкова жп пътища.

Въздушните превози са предпочитан начин за превоз на пътници за дълги разстояния. По отношение на пътниците 17 от тридесетте най-натоварени летища в света за 2004 са в Щатите включително и най-натовареното – „Международно летище Хартсфийлд-Джаксън Атланта“. По отношение на превоз на товари, 12 от тридесетте най-натоварени летища в света са в САЩ, включително и най-натовареното в света – „Международно летище Мемфис“

Няколко основни морски пристанища се намират в САЩ; трите най-големи са калифорнийските „Пристанище Лос Анджелис“ и „Пристанище на Лонг Бийч“ и „Пристанище на Ню Йорк и Ню Джърси“, са сред най-натоварените в света. Вътрешността на САЩ също е свързана чрез основен корабоплавателен канал през морския път Св. Лоурънс и реката Мисисипи. Първата водна връзка между Големите езера и Атлантическия океан е Каналът Ери, който позволява бързо експанзия на селското стопанство и индустрия в Средния Запад и прави Ню Йорк (градът) икономически център на страната.

Комуникации[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

САЩ е третата по население страна в света след Китай и Индия. Населението на САЩ е 313 972 017 души към 2012 г. Най-населеният щат е Калифорния с население от 37 691 912 души към 2011 г. Според данни на Агенцията за българите в чужбина през 2004 г. в САЩ е имало 250 000 българи, което прави страната една от първите по брой българи в света. 55 489 души са отбелязали, че са с български произход на последното преброяване на населението, включващо въпрос за произход(2000). Най-много българи има в Илинойс 220 000 души, Флорида 60 000-120 000 души и Калифорния 40 000-120 000 души (2000). За всички щати вижте Списък на щатите в САЩ по брой българи - 2000 година

Центърът на населението на САЩ продължава да се измества на юг и запад. Най-бързо растящият регион е Западът, следван от Юга. Според Бюрото за преброяване на населението щатите с най-голям растеж от 1990 г. до 2000 г. са били Невада (66,3%), Аризона (40%) и Колорадо (30,60%) [1].

Език[редактиране | edit source]

В Съединените щати няма официален език. През 18 октомври 2006 г населението е достигнало 300 млн. души. 215 млн отбелязали, че вкъщи говорят на английски, 28,1 млн. - на испански, 1,6 млн. - на френски, 1,5 млн. - на китайски, 1,38 млн. - на немски и други. 28 565 души са казали, че вкъщи говорят на български език, като по този показател българският език се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ

Най-големите метрополни региони[редактиране | edit source]

Най-големите метрополни региони по население в САЩ за 2000 г. са:

  1. Ню Йорк - Нюарк - Бриджпорт, Ню Йорк - Ню Джърси - Кънектикът - Пенсилвания 21 361 797
  2. Лос Анджелис - Лонг Бийч - Ривърсайд, Калифорния 16 373 645
  3. Чикаго - Нейпървил - Мичиган Сити, Илинойс - Индиана - Уисконсин 9 312 255
  4. Вашингтон - Балтимор - Северна Вирджиния, Окръг Колумбия - Мериленд - Вирджиния - Северна Вирджиния 7 572 647
  5. Сан Франциско - Сан Хосе - Оукланд, (Районът на залива на Сан Франциско) Калифорния 7 572 647

Най-големите градове[редактиране | edit source]

Вижте Списък на градовете в САЩ по население

Най-големите градове по население в САЩ за 2004 г. са (прогноза):

  1. Ню Йорк, Ню Йорк 22 104 079
  2. Лос Анджелис, Калифорния 19 845 541
  3. Чикаго, Илинойс 12 862 244
  4. Хюстън , Тексас 9 012 626
  5. Филаделфия, Пенсилвания 1 470 151
  6. Финикс, Аризона 1 418 041
  7. Сан Диего, Калифорния 1 263 756
  8. Сан Антонио, Тексас 1 236 249
  9. Далас, Тексас 1 210 393
  10. Сан Хосе, Калифорния 904 522
  11. Детройт, Мичиган 900 198
  12. Индианаполис, Индиана 784 242
  13. Джаксънвил, Флорида 777 704
  14. Сан Франциско, Калифорния 744 230
  15. Калъмбъс, Охайо 730 008
  16. Остин , Тексас 681 804
  17. Мемфис, Тенеси 671 929
  18. Балтимор, Мериленд 671 929
  19. Форт Уърт, Тексас 603 337
  20. Шарлот, Северна Каролина 594 359

Култура[редактиране | edit source]

Празници[редактиране | edit source]

На федерално ниво правителството на САЩ е определило 11 празнични дни. По времето на тези празници не работят някои държавни служби с второстепенно значение, включително и банките.

Федерални празници
Дата На английски На български
1 януари New Year's Day Първият ден от новата година
20 януари 1 Inauguration Day Встъпване в длъжност на президента
3-ят понеделник на януари Martin Luther King, Jr. Day Рожденият ден на Мартин Лутър Кинг, младши
3-ят понеделник на февруари Presidents' Day (Washington's Birthday) Денят на президентите
последният понеделник от май Memorial Day (Decoration Day) Денят на загиналите във войните
4 юли Independence Day Денят на независимостта
1-ят понеделник на септември Labor Day Денят на труда
2-ят понеделник на октомври Columbus Day Денят на Колумб
11 ноември Veterans Day Денят на ветераните
4-ят четвъртък на ноември Thanksgiving Day Денят на благодарността
25 декември Christmas Рождество/Коледа


Забележка: 1 На всеки 4 години, след президентските избори.

Външна политика[редактиране | edit source]

По-важни войни и конфликти с участието или водени от САЩ през XX и XXI век:
Американски морски пехотинци на остров Пелелиу, Тихоокеански театър, 1944
Изтребители F-15 и F-16 над Ирак, Войната в Залива, 1991

Джон Болтън, посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 година заявява: „Считам, че ние (САЩ, б.р.) имаме право да се защитаваме със всички средстава, включително със смяна на правителства в други държави,ако това е необходимо.“ Заявлението е в отговор на въпроса: „Могат ли САЩ да свалят демократично избрано правителство на друга държава, ако то води политика, неустройваща САЩ?“

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Атомната подводница USS Hawaii (SSN-776) от клас Вирджиния
Морски пехотинци се насочват към товарен самолет V-22 Оспри след учение

Въоръжените сили на САЩ се състоят от:

Обща численност към април 2007 г. - 1 426 700 души редовна армия, 1 458 500 резервни формирования.
Бюджет за 2007 -553 млрд.долара.

Правоналагащи ведомства[редактиране | edit source]

  • ЦРУ (Централно разузнавателно управление)
  • ФБР (Федерално бюро за разследване)
  • Затвори в САЩ — през 2007 година в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20-34 години в затвора всеки 9-ти е цветнокож. За затворите през 2007 година са изразходвани 49 милиарда долара, като до 2011 година се очаква разходите да достигнат 74 милиарда долара.

Източници[редактиране | edit source]

  1. US Census Bureau
  2. The Human Development Index—Going Beyond Income. // Human Development Report 2007. United Nations Development Program. Посетен на 24 март 2008.
  3. ((en)) Информация от geography.about.com
  4. http://btvnews.bg/video/news/bednostta-v-sasht-ne-spira-da-narastva.html
  5. http://www.alternet.org/more-46-million-americans-still-poverty

Външни препратки[редактиране | edit source]