СГ-43
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
СГ-43 Станковой пулемёт Горюнова | |
Страна | СССР |
---|---|
Тип | Картечница |
История на производство и служба | |
Изобретател | Пьотр Горюнов |
Създаване | 1943 |
На въоръжение | 1943 – 1968 |
Варианти | СГМ, СГМБ, СТМТ |
Габаритни характеристики | |
Маса | 13,5 кг |
Дължина | 1173 мм |
Дължина на цевта | 658 мм |
Работни характеристики | |
Действие | отвеждане на барутните газове |
Пълнител | 200 – 250 в зависимост от пълнителя. |
Боеприпаси | 7,62×54 мм R |
Мерни прибори | механичен |
Скорострелност | 600-700 изстр./мин |
Начална скорост | 800 м/сек (за тежък куршум образец 1930 г.), 855 м/сек (за лек куршум образец 1908 г.) |
СГ-43 в Общомедия |
СГ-43 (Станковой пулемёт Горюнова) е съветска универсална картечница, произвеждана и употребявана от 1943 до 1968 г. Приета е на въоръжение в съветската армия през 1943, а към 70-те години е заменена от ПК. Използвана е по време на Втората световна война, Гражданската война в Китай, Корейската война, Войната във Виетнам.
История
[редактиране | редактиране на кода]През май 1942 г. е обявен конкурс за разработка на нова конструкция на лека картечница, която да замени остарялата „Максим“ обр.1910/30 г. На следващата година е избрана картечницата, разработен от Пьотр Горюнов, Михаил Горюнов и Василий Воронков от Ковровския механически завод. На 15 май 1943 г. картечницата под името СГ-43 (Станковой пулемёт Горюнова) е приета на въоръжение в РККА, а още през следващия месец започва получаването ѝ в бойните части. През 1944 г. е разработен опростен колесен станок за картечницата, а през 1945 г. е усъвършенствана и самата картечница – гладката цев се заменя с оребрена за по-добро топлоотдаване. До края на Втората световна война са произведени повече от 80 000 бройки.
Технически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Калибър – 7,62х54 мм.
Куршумът запазва поразяващото си действие на разстояние до 3800 м.
Бойната скорострелност на картечницата е 250-300 изстрела в минута
Охлаждане на ствола – въздушно
Интензивна стрелба на редове – до 500 изстрела, след което цевта трябва да се замени или охлади.
Ефективна прицелна стрелба: гръдна фигура – до 420 м, бягаща фигура – до 640 м.
Дължина – 1140 мм (1550 мм – на колесен станок, 1260 – на тринога).
Дължина на цевта – 665 м (нарезна част)
Маса в кг
[редактиране | редактиране на кода]- 13,5 (само картечницата)
- 36,9 (картечница на колесен станок)
- 27,7 (картечница на тринога)
- 8,75 (кутия с лента 200 патрона образец 1930 г.)
- 10,25 (кутия с лента 250 патрона образец 1930 г.)
- 8 (кутия с лента 200 патрона със стоманен сърдечник)
- 9,5 (кутия с лента 200 патрона със стоманен сърдечник)
- 8,25 (кутия с лента 200 патрона образец 1908 г.)
- 9,75 (кутия с лента 250 патрона образец 1908 г.)
Варианти
[редактиране | редактиране на кода]- СГМ – базов пехотен вариант на колесен или триножен станок.
- СГМБ – вариант за монтиране на бронетранспортьор.
- СГМТ – вариант за монтиране на танк – с електроспусък.