СД Глория (Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
СД Слава
СД Глория Венера ЧФР (Добрич)
Gloria Venus CFR (Пазарджик)
ПрозвищеГлорианци, Слава
Основан16 септември 1925
СтадионБазарджик
ПрезидентГенчо Генчев
Старши треньорБорислав Аспарухов
ПървенствоРумънско и Българско държавно първенство
Екипи и цветове
Домакин
Гост

1925 – 1947

Спортно дружество Глория Венера ЧФР[1] (рум.: Società Sportivà Gloria „Venera“ CFR[2]), по-известен просто като „Глория“ или с българското си име „Слава“ е футболен клуб, основан през 1925 г. в гр. Добрич (тогава в Кралство Румъния) по време на румънската окупация на града.

След преобразувания и сливания с други отбори се реформира в днешния ПФК Добруджа. Един от най-успешните спортни дружества в ранната история на футбола в града. По-късно отборът е познат и с имената „Левски“ (1941 – 1945) и „Спартак“ (1945 – 1947).

История на дружеството[редактиране | редактиране на кода]

В Румъния[редактиране | редактиране на кода]

Глория Добрич през 1936 г.

След като румънските власти закриват принудително футболният отбор на българите в гр. Добрич СД „Стрела“, част от членовете му основават на 16 септември 1925 г. ново дружество – СД „Глория“, известен още и с българското си име „Слава“. Предполага се, че отборът е трябвало да бъде представителен за града, поради което сред имотите му се включват база край гр. Каварна и спортната зала „Сплендит“ в Добрич, в които то развива и други спортове[3]. Отборът играе с фланелки в бяло и черно, черни гащета и черно-бели чорапи.

Тимът се оказва изключително успешен и в първите 11 срещи след създаването си печели 10. Единствената загуба му нанаса „Венус“ (Калъраш) с 2:4. Сред победените тимове са отбори от Силистра, Кюстенджа, Меджидия[4].

До 1929 г. Добруджа все още не е включена административно в румънското футболна първенство и по тази причина преди 1930 г. отборът играе предимно в приятелски срещи. Той обаче се включва и в неофициалното първенство на Добрич[3]. Така още с първото си участие, на 23 юни 1925 г. „Глория“ побеждава отбора на добричките арменци „Хоменантмен“ с 3:0 и получава званието Шампион на Добрич. Пълната хегемония на Глория в Добрич и областта продължават до 1928 г., когато част от футболистите със социалистически убеждения преминават в СД „Вихър“[4], което вече се намира под партийно влияние[5]. Оттук нататък следва силното противопоставяне на двата отбора за надощие. В края на 1927 глорианци побеждават „Вихър“ с 3:5. А на 22 април 1928 г. и дублиращия отбор на румънски отбор „Венус“ (Кюстенджа) със същия резултат. През същата година Вихър успява на два пъти да победи „Глория“ с 2:1 и 1:0, но губи следващите си два мача срещу другия добрички отбор с по 1:2. Впоследствие „Глория“ печели мачовете си и срещу кюстендженските отбори „Елпис“ и „Венус“, респективно с 4:2 и 3:2. През 1929 г. „Глория“ отново спечелва неофициалния шампионат на Добрич[4]. На 1 септември същата година дружеството провежда първата си международна среща със СК „Тича“ (Варна), който губи с 1:2[3].

След създаването на Добричката спортна област през 1929 г. се регламентира и официално първенство на града, победителят в което има право да се състезава с останалите първенци на градовете от областта, а шампионът от това второ ниво представя областта на национално ниво. Глория достига титлата през 1932, 1934 и 1936 г[3]. През 1931 г. играе финал в турнира, но губи от Вихър с 1:2 след оспорван мач[4].

През 1930 г. Глория получава покана за международен мач от софийския Левски. На 28 октомври същата година отборът от Добрич гостува в българската столица, където губи с 2:1 след оспорван мач и късен втори гол на Левски. На 16 август следващата година отборите си организират втори мач в Добрич, който завършва 1:8 за Левски[6]. До 2002 г., когато ПФК Добруджа губи от Локомотив (Пловдив) с 1:9[7], това е най-тежко поръжения на добрички клуб в историята на местния футбол[6].

През 1933 г. отборът играе в няколко контолни мача срещу отбори от Букурещ, в които побеждава Униря Трикольор с 3:2, завършва на равно със Спортул Студенцеск и губи от Турда с 1:3[8]. На 29 юли 1934 г. завършва наравно 2:2 в международна среща с Атлетик-Слава '23, играна в Добрич, след като по-рано губи от същия отбор в София с 1:6[4].

Като шампион на Добрич за 1936 г. Глория участва в сезон 1936 – 1937 в серия II на Южна лига, дивизия C в Румънското първенство по футбол. Отборът има 2 победи, 1 ревен и 1 загуба преди да се откаже поради липса на средства[9]. Същото се случва и през сезон 1937 – 1938[10], който последен се провежда преди началото на Втората световна война[11].

Националните купи на Румъния „Григоре Брезяну“ и „Тилеа“[редактиране | редактиране на кода]

Най-големият успех за футболистите на „Глория“ през румънския период на отбора е триумфът им в турнира за националната купа на Румъния „Григоре Брезяну“, която печелят в сборния тим на Добрич, заедно със състезатели и от конкуретния тим „Вихър“[4]. Под наставленията на старши треньора Блашнек (бивш футболист на букурещките отбори Макаби и Ювентус[12]) добричлии отстраняват сборните отбори на Силистра (завършил 5:0 за Добрич[13]), Кюстенджа и Къмпина. На финала срещат отбора на Букурещ. Срещата се играе на 3 септември 1934 г. в Добрич[2]. В състава на тима от столицата присъстват имената на пет румънски национали и победата му била толкова сигурна, че купата не била донесана в Добрич, а останала в Букурещ. Още в първата минута обаче добричлии повеждат в резултата (П. Опълченов), а в четвъртата минута удвояват резултата (М. Шиби). В 38' минута отборът на Добрич бележи отново с гол на Никола Рубчев за 3:0, а към края на първото полувреме румънският отбор намалява резултата на 3:1. През второто полувреме те успяват да стигнат до втори гол, който формира крайният резултат на мача[14]. Така на 20 септември същата година в Добрич е донесена масивната национална купа на Румъния „Георге Брезяну“, изработена от злато и сребро, на стойност 40 000 румънски леи[4]. Това остава най-големият успех на местния футбол в цялата му история и прави ФК Добруджа (Добрич) като наследник на отборите Глория и Вихър, съставлявали сборния отбор, единствения български тим, печелил национална купа на чужда държава.

На 27 септември 1938 г. юношите на двата отбора също формират сборен отбор на града и побеждават на финала сборния младежки тим на Букурещ с 1:2 в румънската столица и печели националната купа за младежи на Румъния „Тиля“[15].

Дейност извън футбола[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че акцент на дружеството е футбола, то прави опити да развие спортната си дейност и в други насоки като бокс, тенис, крокет, лека атлетика, баскетбол и колоездене. За целта били закупени различни спортни стоки като боксови ръкавици и круши, топки, гири и пр. Това допринася много за популяризирането на спорта в града.

Най-голям успех сред тези начинания постига колоездачното крило на „глорианци“. На 29 юли 1926 г. дружеството организира първото си състезание по колоездене по маршрута Добрич – Баладжа и обратно. В него взели участие четирима спортисти от „Глория“, двама от СД „Стрела“ (Силистра) и един от армеското спортно дружество „Хоменатмен“ (Добрич). Първите три места били заети от „глорианци“. Двадесет дни по-късно се провело вътрешно състезание между членовете на дружеството, което имало за цел да определи победителя като „Знаменосец на клуба“[16]. През 1927 г. „Глория“ изпраща двама от колоездачите си на националното румънско състезание „Букурещ – Плоещ – Букурещ“. Един от тях – Кирил Петров завършва 10-и от 70 участници.

Дружеството се занимава и с различна културно-просветна дейност. Редовно били изнасяни беседи посветени на спорта в други страни и съвременната посока на развитието му. Били организирани също балове, танци и забави. През 1927 г. „Глория“ организира и клубове по модерни танци и автомобилизъм[16].

През 1930 г. към дружеството се създава и шахматна сексция, а пъровото състезание, отганизирано от „глорианци“ стартира на 8 април следващата година с участието на 16 играчи[17].

През 1933 г. дружеството формира мъжки и дамски волейболен отбор, но играта не привлича достатъчно привърженици. През следващата 1934 г. „Глория“ организира и своя секция за пинг-понг и състезание в този нов за града спорт. Интересът към този спорт обаче също е твърде малък[18].

В България[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 г. Южна Добруджа се връща в Царство България вследствие на Крайовската спогодба. Така от румънското футболно първенство Глория попада в българското. В чест на освобождението на града на 6 октомври добричките отбори учстват в спортен парад в София, където екзарх Стефан официално обявява новите им имена. Глория приема името „Левски“, а Вихър – „Цар Борис III“. През 1941 г. е учредена Добруджанската спортна област и по този начин клуба е включен в българското държавно първенство по футбол. През 1942 г. „Глория“, вече като „Левски“, става първият шампион на Добрич в българския вариант на турнира и получава правото да представлява града в държавното първенство в сезон 1943.[19]. Победата си отборът извоюва след като на финала побеждава „Цар Борис III“ с 2:0 и 0:3 в реванша[20]. В борбата за националната титла „Левски“ побеждава „Хан Омуртаг“ (Шумен) с 1:6, но е отстранен от турнира от следващия си опонент – ЖСК (Русе) след два мач завършили с по 2:4[4].

През 1943 г. Добричката спортна област учредява регионален турнир „Купа на генерал Иван Колев“ на името на българския военен деец от Първата световна война. В надпреварата се включват четирите към този момент добрички отбора. В оървите си мачаве „Левски“ побеждава „Славия“ (Добрич) с 0:6, а „Цар Борис III“ – „Победа“ с 0:3. Финалната среща е на 6 май 1943 г. В нея „Левски“ побеждава „Цар Борис III“ с 1:0 и печели купата[21].

Същата година „Левски“ отново става шампион на Добрич и запазва правото си да участва в държавното първенство за следващия сезон. Отборът привлича нови футболисти от различни клубове в страната и нов треньор от софийския „Футбол Клуб 13“. Първият опонент на клуба е силният тогава отбор на Шипченски сокол (Варна). Срещата в Добрич завършва 2:1 за „Левски“, а тази във Варна 2:1 за „Шипченски сокол“. Предстои трети мач, който да определи крайни победител, но той така и не се състои, защото първенството не присъства поради комунистическия преврат в България.

През 1945 г. „Левски“ се преименува на „Спартак“ и завършва втори в първенството на Добрич, а на следващата година печели първото околийско първенство на Добричка околия. В първия кръг на държавното първенство се сблъсква срещу финалистът за Купата на съветската армия ФК Стамо Костов (Попово) и губи като гост 0:1, отпадайки от надпреварата[22].

Под името „Спартак“, „Глория“ има едно участие в турнира Купа на съветската армия. На 1/8 финала през сезон 1946 – 1947 отсранява Тича-Владислав '45, а на 1/4 финала завършва 1:1 с ФК Локомотив (Русе), но губи в реванша с 0:1 и отпада от турнира[23].

През 1947 г. заедно с възвърналия старото си име през 1945 г. „Вихър“ се обединяват под името „Добруджа“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Caile Ferate Romane – Румънски държавни железници
  2. а б Fotbal romanesc in teritorii pierdute
  3. а б в г Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 33
  4. а б в г д е ж з Станчев, К. – ФК „ДОБРУДЖА“, архив на оригинала от 6 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141006084129/http://pfcdobrudja1919.com/?page_id=2, посетен на 30 септември 2014 
  5. Димитров, Стр., Л. Бобчева, П. Тодоров, Ив. Георгиев, Н. Колев. – История на град Толбухин, Наука и изкуство, С., 1968 г., с. 357
  6. а б Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 141
  7. Статистика на мачовете межу Локомотив (Пловдив) и Добруджа (Добрич)
  8. Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 40 – 41
  9. Romanian Soccer – History and Statistics – Divizia C – Season 1936 – 37
  10. Romanian Soccer – History and Statistics – Divizia C – Season 1937 – 38
  11. Bulgarian clubs in the Romanian football structure
  12. Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 221
  13. Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 42
  14. Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 42 – 43
  15. Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 199 – 200
  16. а б Кайкамджозов, Ж. – Бележки за развитието на спорта в гр. Добрич до 1940 г., В: Нашият град в миналото, Сб. на Българското исторически дружество, Добрич, 1966, с. 71
  17. Кайкамджозов, Ж. – Бележки за развитието на спорта в гр. Добрич до 1940 г., В: Нашият град в миналото, Сб. на Българското исторически дружество, Добрич, 1966, с. 78
  18. Кайкамджозов, Ж. – Бележки за развитието на спорта в гр. Добрич до 1940 г., В: Нашият град в миналото, Сб. на Българското исторически дружество, Добрич, 1966, с. 79
  19. Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 23 – 25
  20. Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 57
  21. Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 193
  22. Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 57 – 58
  23. Кишишев, Ил. – 90 години футбол в Добрич, Изд. Матадор 74, Добрич, 2009, с. 194