Направо към съдържанието

СК „Тича“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Тича.

Тича
Емблема на футболния клуб
Прозвище„тичанци“
Основан3 март 1913 г.[1] или 24 май 1914 г.[2]
Разформирован18 февруари 1945 г.[3]
ДържаваБългария
Екипи и цветове
Домакин
Гост

СК „Тѝча“ е български футболен отбор от Варна, който съществува самостоятелно в периода 1913/1914 – 1945.[4] До Втората световна война клубът е един от грандовете в България. Шампион на страната през 1938 г.[5]

Спортен клуб „Тича“ е основан на 3 март 1913 г. като Ученическо Туристическо дружество „Галата“ или 24 май 1914 г., когато „Река Тича“ се обединява със „Спортист“.[2]

В края на 1915 г. „Тича“ участва в първия международен футболен мач, провел се в България. Съперник на „тичанци“ е 21-ви Померански полк – отбор, съставен от германски офицери, подофицери и войници. Срещата завършва 4:4, а съставът на варненци е: Марин Джумалиев, Ставри Флорев, Манол Фишфишев, Добри Добрев, Стефан Тончев, Тодор Лефтеров, Никола Ницов, Давид Леви, Иван Мирски, Боян Бянов и Гочо Недков. По това време Ницов пръв превежда футболния правилник от английски на български език.

На 21 януари 1919 г. отборът е преименуван на Варненско спортно дружество „Тича“.[6] На 6 април 1919 г. „Тича“ организира футболна среща с входна такса за зрители срещу отбор, съставен от френски войници от окупационния корпус, в която варненския тим побеждава с 4:0.[7]

Първенство на България по футбол

  • Шампион – 1938
  • Вицешампион (2 пъти) – 1935[8] и 1936[9]
  • Бронзов медалист1939[10]

Известни футболисти

[редактиране | редактиране на кода]

Известни имена в отбора на "Тича" през 1920-те години са[11]:

Екип 1913 – 1919

Първоначалният екип на „Тича“ е черни гащета, бели ризи и вратовръзки. От 1919 г. гащетата и чорапите са черни, а фланелките лилаво-бежови, като цветовете са разположени диагонално. Първият си червен екип „тичанци“ получават след 1920 г. Той им е подарък от капитан на английски кораб, с чийто екипаж „Тича“ провежда приятелска среща. Оттогава до края на своето самостоятелно съществуване, клубните цветове на отбора са червено и бяло.

По време на шампионската си 1938 г., „Тича“ играе с червени гащета и бяло-червени фланелки на хоризонтално райе. Екипът е закупен преди началото на сезона от текстилна фабрика в Габрово за 100 долара. Парите са осигурени от тичалията Никола Тодоров, който по това време живее и работи в Сан Франциско.

„Хайде, тичанци, ние да вървим,
към нашето мило игрище.
Там ни чака наш'та мила топка,
там ни чака наш'та мила топка.

Лаври и победи да берем,
бъдещето ние да ковем.
Знамето на „Тича“ нек се вее,
Варна нек да се гордее.

Да издигнем ние на висота
туй красиво име на спорта.
В здраво тяло, здрав дух да калиме,
на България да го подариме.“