СОУ „Пейо Крачолов Яворов“ (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
СОУ „Пейо Крачолов Яворов“
Информация
Седалище Пловдив, Флаг на България България
Основаване 1910 г.
Вид cредно общообразователно училище
Директор Сашка Койнова Кръстева
Навигация
Адрес Кършияка (район Северен) бул. “България” №136
Сайт http://javorov.com/

„Пейо Крачолов Яворов“ е средно образователно училище в град Пловдив, намиращо се в район „Северен“.

История[редактиране | edit source]

Училището е открито през 1910 г. по инициатива на градската община, като негов патрон е Екзарх Йосиф I. То е третото прогимназиално училище в града и в самото му начало се изучават 240 ученици, възпитавани от осем учители. В зората му преподават известните български художници Златьо Бояджиев и Владимир Рилски, които превръщат първия етаж на втората сграда на учебното заведение, открита през 1936 година, в картинна галерия. Поставено е началото на историческа и етнографска сбирка, запазена и до днес. Тогава броят на паралелките достига до 18, а на учителите - 20.

В 1950 г. училището се обособява като III-то единно училище. Учебната сграда е на два етажа с по 15 учебни стаи и два кабинета. Обучават се 1400 ученика в 34 паралелки. През учебната 1965/1966 година единното училище се разделя на ЕСПУ "П. Кр. Яворов" и 35-то основно училище "П. Кр. Яворов".[1]

В 1960 г. педагогическият съвет на училището решава учебното заведение да се преименува на българския поет Пейо Яворов и на 28 март 1960 г. министър Борис Вапцаров връчва знамето на училището.

През 70-те години на XX век започва изграждането на отделен, от самата сграда, спортен салон, а в самото училище се откриват специализирани паралелки по история и литература. Започва да се издава и училищното списание „Импулс“, както и вестник „Шанс“, списвани и редактирани от ученици и учители.

В 1985 г. е завършен физкултуреният салон, като към този момент той е най-големият за Пловдив и в него се провеждат многобройни спортни прояви, касаещи града и региона.

В днешно време, училище „Яворов“ е едно от елитните пловдивски училища, което предлага чуждоезикова и профилирана подготовка. В него се обучават около 1100 ученика, разпределени в 42 паралелки от V до XII клас. През 2008 г. за първи път е образувана една паралелка от 1-ви клас , а от всяка следваща година - по две нови. От 2011 г. в училището паралелките са от 1-12 клас. [2]

Извънкласна дейност[редактиране | edit source]

От своето създаване, учебното заведение развива успешно културната и спортната си политика. Всяка година се състоят мероприятия, като дни на таланта, Яворови дни, ученически концерти и спектакли, дни на езиците, конкурси за лично творчество и спектакли на абитурентите. Всяка година през месец март или април се организира празнично шествие на възпитаниците на гимназията, което преминава през закрития мост над река Марица и Главната улица в центъра на града и достига до паметника на П. Кр. Яворов в Стария град, където се произнася тържествено слово, посветено на делото на поета и годишните успехи на гимназията. Училището разполага с театрална трупа, хор и музикален състав, както и с баскетболен и волейболен състав.[3]

Училищна сграда[редактиране | edit source]

Съвременната сграда на СОУ „Яворов“ е разположена в район Каршияка, в северната част на Пловдив, на адрес бул. "България" 136. В нея се помещава и Вечерната гимназия на града. Сградата има четири равнища - три етажа и партер. В нея са разположени спортно стрелбище, музей, библиотека, столова и актова зала с театрална сцена. В последните години успешно се провеждат ежегодни дейности по ремонт, обновяване и цялостна модернизация на основната училищна сграда и прилежащите ѝ територии, въпреки че все още има незасегнати от тези процеси участъци.

В началото на своето основаване в 1910 година, тогавашното училище „Екзарх Йосиф I“ използва за своя сграда плевнята на братя Тошкови на улица „Оборище“. Условията били лоши, а учебните стаи — малки и мрачни.

На 30 септември 1934 г. започва строеж на нова сграда на училището по архитектурен проект на Георги Овчаров. То е завършено на 20 април 1936 г. и е един от най-хубавите училищни домове за времето си. Съставено е от два етажа и остава такова до 1965 година, когато се взима решение за пристройка и надстройка на самата сграда. Тогава влиза в експлоатация и отоплителната инсталация, която значително подобрява условията за работа в училището.

Използвана информация и източници[редактиране | edit source]

  1. Училищна история, посетен на 21 октомври 2007 г.
  2. Повече за историята на училището, посетен на 21 октомври 2007 г.
  3. Повече за традициите, посетен на 21 октомври 2007 г.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]