СОХО (космически апарат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на СОХО.

СОХО (на английски: SOHO, Solar and Heliospheric Observatory, в превод: Обсерватория за наблюдаване на Слънцето и хелиосферата) е проект на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА с цел изучаване на вътрешната структура на Слънцето, неговата обширна атмосфера и произхода на слънчевия вятър, потока от силно йонизиран газ, който се излъчва непрекъснато далеч извън пределите на слънчевата система. Първоначално е предвиден за двегодишна мисия, но впоследствие функционира над десет години. Апаратът е изстрелян на 2 декември 1995 г. на ракетата Атлас IIAS. Започва да функционира нормално през май 1996 г.

Конструкция[редактиране | edit source]

СОХО е съставен от два модула. Сервизният модул заема по-малката част от апарата и се грижи за захранването, контрола на температурата, текущата позиция и телекомуникациите за целия космически кораб и слънчевите панели. Товарният модул се намира над сервизния и в него се помещават всички научни инструменти.

Орбита на апарата[редактиране | edit source]

Космическият апарат се движи около Слънцето, бавно орбитиращ около първата точка на Лагранж, където комбинираната гравитация на Земята и Слънцето задържа кораба на тази позиция.

Слънцето е изключително бурно. Яростните бури в неговата атмосфера са далеч по-големи от тези на Земята. СОХО е в позиция на 1,5 млн.км. от Слънцето от към огряната от Слънцето страна на Земята, откъдето той непрекъснато наблюдава нашата звезда. Всеки ден СОХО изпраща изображения, от които учените изучават слънчевата природа и поведение. Данните от СОХО помагат на учените и да предсказват неблагоприятните космически бури, които въздействат на нашата планета.

Построяване на СОХО[редактиране | edit source]

Изстрелването на СОХО с ракетата Атлас IIAS

СОХО е проект на международното сътрудничество между EKA и НАСА. От всичките дванадесет инструмента на апарата девет са дело на международни екипи, начело с европейски учени, и три инструмента от американски екипи. Повече от 500 учени в двадесет страни са ангажирани с работата с инструментите и научните програми. НАСА, която изстреля СОХО, отговаря за комуникациите и дневните ежедневните операции. След извеждането му в космоса през 1995 г., СОХО трябваше да работи до 1998 г., но заради неговия успех НАСА и EKA решиха до продължат неговата дейност до 2003 г. Тази отсрочка позволява на учените, работещи със СОХО, да сравнят слънчевото поведение от 1996 г., когато имаше малко слънчеви петна по неговата повърхност, и пикът на слънчевите петна през 2000 г. СОХО бе изгубен за няколко седмици през 1998 г., но бе върнат към нормална работа след малко повече от четири месеца. Други трудности имаше с изгубването на жироскопа, с който се контролира ориентацията на кораба в пространството, но въпреки тези проблеми, инженерите успяват да поддържат функционирането на СОХО и неговите инструменти в състояние за успешно завършване на мисията.

Външни препратки[редактиране | edit source]