Длъхчево-Сабляр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сабляр)
Длъхчево-Сабляр
България
42.1514° с. ш. 22.7947° и. д.
Длъхчево-Сабляр
Област Кюстендил
42.1514° с. ш. 22.7947° и. д.
Длъхчево-Сабляр
Общи данни
Население5 души[1] (15 март 2024 г.)
0,762 души/km²
Землище6,697 km²
Надм. височина808 m
Пощ. код2582
Тел. код07913
МПС кодКН
ЕКАТТЕ21292
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Невестино
Димитър Стаменков
(независим политик; 2003)

Длъхчево-Сабляр е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Длъхчево-Сабляр се намира в планински район, в географската област Пиянец, югоизточно от град Кюстендил, разположено по течението на Клисурския поток и по левия бряг на Саблярска река. Махалите на селото са Милчовска, Лазовска, Славевска, Жмуранска, Атовска, Вучкодолска и Юручка.

Местността е много живописна, тъй като теренът е зает от естествени иглолистни гори, характерни за този планински регион. Поради ниската степен на урбанизация са запазени почти непокътнати местообитанията на редица птици и бозайници, които все по-рядко се срещат напоследък. Преди обитавано постоянно, днес селото се използва като вилна зона от собствениците на имоти там.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 2009
Население 84 208 283 327 361 266 162 83 83 63 22

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път се споменава в турски регистър от 1576 г. като Тлъчево.

При преброяване на населението през 1880 г. са записани две отделни села – Длъхчево и Сабляр. През 1884 г. двете села се обединяват в днешното Длъхчево-Сабляр.

В махала Юручка се е намирала работилницата за бомби на ВМОРО, организирана и ръководена от Гоце Делчев през 1897 година.

През 1893 г. селото има 10615 декара землище, от които 8965 дка гори, 1432 дка ниви, 149 дка естествени ливади, 39 дка овощни градини и др. и се отглеждат 408 овце, 340 кози, 100 говеда и 39 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (овощия, зърнопроизводство), животновъдство и дърводобив. Развиват се домашните занаяти.

В селото е открито училище (1920 г.) и читалище „Наука“ (1927 г.). През 1946 г. е създадена потребителна кооперация „Борба“.

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Победа“, което от 1962 г. е в състава на ДЗС – с. Рашка Гращица, а от 1979 г. е включено в състава на АПК – с. Невестино.

От 1948 г. в района започва усилено залесяване.

Селото е водоснабдено (1946 – 1947 г.) и електрифицирано (1957 г.).

Активни миграционни процеси

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Длъхчево-Сабляр принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]