Сабя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за класическото оръжие. За спортното оръжие вижте Сабя (фехтовка).

Сабя (на английски и на френски: sabre, на руски: сабля, на полски: szabla, на унгарски: szablya) е разновидност на меча, представляваща дълго хладно оръжие, което обикновено се държи с една ръка и има извито и заточено само от едната страна острие. Исторически сабите възникват сред степните конни народи на Средна Азия и Източна Европа към 8 век.[1] Типът им постепенно се разпространява и става обичаен за регионите на Индия, Персия и Близкия изток. От 17 – 18 век навлизат и във всички видове и родове на модерните армии, като до повсеместното им снемане от въоръжение през 20 век се превръщат в едни от най-масово използваните бойни хладни оръжия. В наши дни имат ограничена церемониална употреба.

Богато украсена ориенталска сабя, подарена на шведския крал Карл XI през 1687 година. Съхранява се в Кралската съкровищница на двореца в Стокхолм

Сабята е своеобразен връх в развитието на кавалерийското клиново оръжие, използвано от конните народи на Евразия. В своята класическа форма, тя се появява за пръв път на историческата сцена заедно с източноевропейските номади през VII-VIII век от н.е. В технологично отношение и от функционална гледна точка обаче, появата на сабята има дълга предистория и е резултат от взаимовлияние между различни направления в развитието на клиновото оръжие и концепциите за водене на конен бой[2].

По своята същност, сабята представлява хладно клиново оръжие, чийто главна функционална и видово-определяща особеност е наличието на извит, едностранно източен клин, в определени случаи двустранно източен при върха. Извивката на клина от своя страна обуславя появата на характерна режеща фаза в определен момент от протичането на нанесения със сабята сечащ удар, което е и нейна главна функционална особеност. Типологично определящи особености при сабите са наличието на права или наклонена спрямо оста на клина ръкохватка, степен на извивката на клина, едноостра или двуостра бойна част (перо) при върха на клина, наличие или отсъствие на разширение (елман) в същата област, форма на върха и др.

Първите прави или слабо извити клинови оръжия, от територията на Източна Европа, които могат да претендират за правото да се нарекат саби или поне протоформи на същата, са образците от погребалния комплекс, открит по левия бряг на Днепър в близост до с. Вознесенка и сходните им оръжия от синхронните комплекси Перешчепино, Глодоси, Келагей и Макуховки от последната четвърт на VII век.[3][4][5][6]

Видове саби[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българска академия на науките, „Енциклопедия А–Я“, Издателство на БАН, София, 1974, стр. 717.
  2. Милен Петров, Сабята от ранносредновековния Могилен комплекс Кабиюк-Шуменско, 2017
  3. Грінченко В.А. Пам’ятка VIII ст. коло с. Вознесенки на Запоріжжі. // Археологія, Київ, 1950, т. III., с. 37 – 63
  4. Хрисимов Х. Вознесенский комплекс Проблемы хронологии и интерпретации наVII – началото на VIIIвек// Степи вЕропы в епоху средневековья Т.7. Хазарское время 2007 с.9
  5. Корзухина Г.Ф. Из истории древнерусского оружия XIв. СА XIII, 1950, с.63
  6. Мерпет Н.Я. Из истории оружия Восточной Европый в раннем средневековье.// СА XXIII, 1955, с.131 – 168.