Сава Бакърджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Бакърджиев
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1912 – 1944
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Командвания 18 пехотен полк
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
1945 г. (55 г.)

Сава Димитров Бакърджиев е български военен деец, генерал-майор, участник във всички войни в периода (1912 – 1945), командир на 18 пехотен етърски полк (1935 – 1939) и директор на Дирекцията за гражданска подготовка и мобилизация през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сава Бакърджиев е роден е на 31 октомври 1889 г. в село Беброво, Еленско. През 1912 година завършва Школата за запасни подпоручици, на 22 септември 1912 година е произведен в чин подпоручик и постъпва на действителна военна служба. По-късно е командир на рота от Петдесети пехотен полк. На 6 май 1924 г. е произведен в чин майор и от същата година служи в 13 жандармерийска дружина, след което от 1925 година е ротен командир в 19 пехотна шуменска дружина.

На 6 май 1928 година е произведен в чин подполковник, а от 1930 година е началник на Варненското военно окръжие. От 1932 година служи като помощник-командир на 8 пехотен приморски полк, а от 1934 г. изпълвана длъжността командир на същия полк. На 6 май 1935 година е произведен в чин полковник и същата година е назначен за помощник-началник на ШЗО. От 18 май до 23 ноември 1935 година е ръководител на Дирекцията на полицията.[1][2]

На 5 декември 1935 година полковник Бакърджиев поема командването на 18 пехотен етърски полк, на която длъжност е до 21 септември 1939 година, когато е назначен за началник на отдел Гражданска мобилизация. На 3 октомври 1940 година е произведен в чин генерал-майор и назначен за директор на Дирекцията за гражданска подготовка и мобилизация.[3] Уволнен е от служба през 1942 година. Умира през 1945 г. в София[4].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асенов, Б. – „Речник на разузнаването и контраразузнаването“, 2005, ВСУ Черноризец Храбър, стр. 42
  2. Асенов, Б. – „Български ловци на шпиони: документален разказ за контраразузнаването от създаването му до наши дни“, София, 2001, Издателска къща „Труд“, стр. 307
  3. Георгиев, П., Ерелийска, М. – „Въоръжената борба на българския народ против фашизма, 1941-1944. Документи“, София, 1962, Издателство на БКП, стр. 715
  4. София помни, парцел 36

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889-1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“