Сава Мирков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Мирков
български военен лекар
Роден
Починал
9 август 1927 г. (77 г.)
Политика
Депутат
XII ОНС   

Сава Милков Мирков е български военен лекар, опълченец-поборник, офицер, полковник. Един от основоположниците на военната медицина в България. Действителен член на Българското книжовно дружество.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на мястото на дома на д-р Сава Мирков на ул. "Аксаков" 8, София

Сава Мирков е роден на 15 юни 1850 година в с. Беброво, Търновско. Завършва Духовната семинария в Киев (1871) и медицинския факултет на Московския университет (1876). Започва лекарска практика като Земски лекар в Орловската губерния (1876).

Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година е лекар на II- а Опълченска дружина от Българското опълчение. Организира и ръководи полеви военни болници в Габрово и Казанлък (1878).

След Освобождението е Софийски губернски военен лекар (1878), старши лекар в Александровската болница, София (1879) и военен лекар на Западния отряд (1879 – 1882). По време на Сръбско-българската война (1885) е главен лекар на Българската армия (1882 – 1891). Съдейства за включването на България в международната организация Червен кръст. Член на Медицинския съвет. Редактор на сп. „Медицинска сбирка“ (1883 – 1884).

От 1898 година е действителен член на Българското книжовно дружество. Председател на Природо-математическия клон на БАН (1926 – 1927). Народен представител в XII ОНС (1902 – 1903). Член на Съюза на българските учени, писатели и художници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с.106