Сава Огнянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Огнянов
Портрет от плаката „Българско сценично изкуство 1900-1932“. Източник: ДА „Архиви“
Портрет от плаката „Българско сценично изкуство 1900-1932“. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
Активни години 1901-1933
Брачни партньори Жозефина Шмаха
Деца дъщеря Жозефина
Сава Огнянов в Общомедия

Сава Петров Огнянов (24 май 1876 година, Кюстенджа — 22 март 1933 година, София) е известен български актьор и режисьор. Заема почетно място в историята на театралното изкуство с ненадминатите си театрални въплъщения, превърнали се в пример за българския драматичен театър, като е оценен високо и извън пределите на България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сава Огнянов в младежките си години

Роден е през 1876 г. в семейството на председателя на Кюстендженската българска община Петър Савев (Събев) Огнянов – Чакмака и Мина Горанова. Брат е на политика Александър Огнянов, на д-р Иван Огнянов и на д-р Богдан Огнянов (ветеринарен лекар).[2] Семейството му живее в Кюстенджа до Освобождението. След това се заселва в Силистра, а по-късно в Русе. Завършва мъжката класическа гимназия „Княз Борис I“, където участва в много театрални постановки, сред които и „Венецианският търговец“ (в ролята на Шейлок).[1] Известно време следва архитектура в Мюнхен, Германия, но скоро се прехвърля в драматичната школа на Ото Кьоних.[3] Завършва школата за драматично изкуство на Емануел Райхер.

Дебютът му на Софийска сцена е на 17 март 1902 година в „Сълза и смях“. Той става член на актьорския състав на Народния театър в София. Гастролира в различни страни по света.

На 21 март 1953 година, 20 години след неговата смърт, с указ на Президиума на Народното събрание Драматичният театър в Русе приема неговото име.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Родът на Сава Огнянов е свързан с този на Христо Ботев по някои причини:

  • Като студент самият Сава води дълготрайна кореспонденция с Ботевата дъщеря Иванка. След едно от представленията му в България тя му подарява книжка със стихотворения на баща си. Книжката е унищожена при бомбардировките над столицата, а по спомени на дъщеря му Жозефина Огнянова в нея е пишело:[1]
На моя любим приятел, вдъхновен изпълнител на стихотворенията на незабравимия ми баща.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Сава Огнянов – артист от европейска величина. Desant.net. Посетен на 6 декември 2014.
  2. Огнянова, Ангелина Гр. Дневник за Карли. С., Зодиак-ВН, 1992.
  3. Несравнимият Сава Огнянов
  4. Сава Огнянов, биография
  5. Голямата любов на Ботев не била Венета, в. Новинар, 7 юни 2003
  6. ЦДА, Ф. 3К, оп. 2, а.е. 123, л. 248
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „България“         Портал „България