Сава Савов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сава Савов
Генерал от пехотата
Информация
Служба 1885 – 1919
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания 7-ми Преславски полк
22-ри Тракийски полк
Пехотна бригада
5 Дунавска дивизия
3-та армия
4-та армия
Битки Булаирска битка
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
18 април 1945 г. (79 г.)
Друга работа Народен представител в:
XXI ОНС   XXIII ОНС   

Сава Панайотов Савов е български офицер (генерал от пехотата) и политик, военен министър в края на Първата световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сава Савов е роден на 5 декември 1865 г. в Шумен. През 1877 г. завършва първоначалното си образование в Шумен, а през 1882 г. се премества да учи във Варна, където учи последният 5 гимназиален клас. В началото на 1883 г. постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 30 август 1885 г., произведен е в чин подпоручик и веднага заминава за фронта на Сръбско-българската война (1885) – като командир на рота от 7-ми Преславски полк.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българска война (1885) подпоручик Савов продължава да командва поверената му 11 рота от 3-та дружина на 7 пехотен преславски полк. Ротата на Савов заема Разградския редут (Сливнишка позиция) на 4 ноември, заедно с 12 рота. Взема участие в боевете при Сливница на 5 ноември, а на следващият ден ротата му е изпратена да заеме позициите на 10 рота пред редута. На 7 ноември се провеждат най-тежките битки, като ротата на Савов е разположена в самия редут. По-късно взема участие в Пиротското сражение. За участието си във войната е награден с Княжески орден „Св. Александър“ на военна лента.[2]

През 1886 г. подпоручик Савов е младши офицер във 2-ри пехотен струмски полк и адютант на 2-ра дружина. През 1887 е произведен в чин поручик и е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк, в който от 1888 до 1891 командва рота, като междувременно през 1890 е произведен в чин капитан. През 1891 г. е назначен за флигел-адютант в свитата на княз Фердинанд (1891 – 1896), като преди сватбата на княза през 1893 г. е флигел-адютант в свитата на княгиня Мария Луиза. През 1895 е произведен в чин майор, а през следващата годна е на значен на служба в 1-ви пехотен софийски полк, на която служба е до 1898, когато е преместен в 9 пехотен пловдивски полк. През 1902 г. е назначен за началник на Софийския военен окръг и през 1903 г. е произведен в чин подполковник.[3]

На 5 януари 1906 г. подполковник Савов е назначен за помощник-началник на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 15 август 1907 г. е произведен в чин полковник, а на 27 февруари 1908 г. е назначен за адютант на царица Елеонора. На 6 октомври 1908 е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен.[4] През 1910 г. полковник Савов поема командването на 22-ри пехотен тракийски полк[5]

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) командва 22-ри пехотен тракийски полк, отличава се в боевете при Булаир, Овче поле и Калиманци (по време на Междусъюзническата война). След Балканските войни, от 1913 г. е командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, а на 14 февруари 1914 е произведен в чин генерал-майор. От 18 декември 1913 г. до 1917 е генерал от свитата на Фердинанд I и маршал на двореца.[6]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Сава Савов е назначен за началник на 5 пехотна дунавска дивизия (27 ноември 1917 съгласно заповед № 600 по Действащата армия), като встъпва в командването на 3 декември 1916 г.[7] На 20 май 1917 е произведен в чин генерал-лейтенант, а от 28 юли до 22 декември 1917 г. изпълнява длъжността временно командва 3-та армия, като замества боледуващият генерал Стефан Нерезов. От 24 ноември 1917 г. командва и 4 армия, на която длъжност е до май 1918 г., когато е извикан в двореца и аташиран към австрийската императорска двойка Карл I и съпругата му Зита.[8]

За участието си във войната е награден със следните османски награди: медал „За бойни заслуги“, златен орден „Имтияз“, орден „Меджидие“ I степен.[9]

На 21 юни 1918 генерал-лейтенант Сава Савов е назначен за Министър на войната, на която длъжност е до 28 октомври 1918 г., когато е уволнен по собствено желание. Докато чака да бъде уважена молбата му за уволнение от войската служи като генерал за специално поръчения и инспектор на пехотата през 1919 година. На 29 юни 1919 г. молбата му е уважена, той е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от служба. [10]

Заема с политическа дейност в Демократическата партия. Сава Савов е народен представител в XXI (1925 – 1927) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено Народно събрание.

Генерал от пехотата Сава Савов умира на 18 април 1945 г. в София.

Генерал Савов се жени два пъти, като от първата си съпруга има 3 деца – Михаил (1895), Мария (1897) и Панайот (1905).[11]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Божерянова, с. 50 – 52
  2. Божерянова, с. 54 – 57
  3. Божерянова, с. 57
  4. Божерянова, с. 115
  5. Божерянова, с. 58, 67
  6. Божерянова, с. 116
  7. Божерянова, с. 142
  8. Божерянова, с. 145, 147
  9. Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 517.
  10. Божерянова, с. 227 – 228
  11. Божерянова, с. 59

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Божерянова, Виолета. Генерал Сава Савов – всичко и всички за България. София, Военно издателство ЕООД, 2008. ISBN 9789545094125.