Сава Савов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Савов
български генерал
Снимка на ген. Савов от Димитър Карастоянов. Източник: ДА „Архиви“
Снимка на ген. Савов от Димитър Карастоянов. Източник: ДА „Архиви“

Звание Генерал от пехотата
Години на служба 1885 – 1919
Служи на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания 7 Преславски полк
22-ри Тракийски полк
Пехотна бригада
5 Дунавска дивизия
3-та армия
4-та армия
Битки/войни Булаирска битка
Награди Вижте по-долу
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Друга дейност Народен представител в:
XXI ОНС   XXIII ОНС   
Сава Савов в Общомедия
Ген. Сава Савов

Сава Панайотов Савов е български офицер (генерал от пехотата) и политик, военен министър в края на Първата световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сава Савов е роден на 5 декември 1865 г. в Шумен. През 1877 г. завършва първоначалното си образование в Шумен, а през 1882 г. се премества да учи във Варна, където учи последният 5 гимназиален клас. На 6 септември 1883 г. постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 30 август 1885 г., произведен е в чин подпоручик и веднага заминава за фронта на Сръбско-българската война (1885) – като командир на рота от 7 Преславски полк.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българска война (1885) подпоручик Савов продължава да командва поверената му 11 рота от 3-та дружина на 7 пехотен преславски полк.[2] Ротата на Савов заема Разградския редут (Сливнишка позиция) на 4 ноември, заедно с 12 рота. Взема участие в боевете при Сливница на 5 ноември, а на следващия ден ротата му е изпратена да заеме позициите на 10 рота пред редута. На 7 ноември се провеждат най-тежките битки, като ротата на Савов е разположена в самия редут. По-късно взема участие в Пиротското сражение. За участието си във войната е награден с Княжески орден „Св. Александър“ на военна лента.[3]

През 1886 г. подпоручик Савов е младши офицер във 2-ри пехотен струмски полк и адютант на 2-ра дружина. През 1887 е произведен в чин поручик и е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк, в който от 1888 до 1891 командва рота, като междувременно през 1890 е произведен в чин капитан. През 1891 г. е назначен за флигел-адютант в свитата на княз Фердинанд (1891 – 1896), като преди сватбата на княза през 1893 г. е флигел-адютант в свитата на княгиня Мария Луиза. През 1895 е произведен в чин майор, а през следващата годна е на значен на служба в 1-ви пехотен софийски полк като командир на дружина, на която служба е до 1898, когато е преместен в 9 пехотен пловдивски полк. През 1902 г. е назначен за началник на Софийския военен окръг (6 полково военно окръжие) и през 1903 г. е произведен в чин подполковник.[4]

На 5 януари 1906 г. подполковник Савов е назначен за помощник-началник на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 15 август 1907 г. е произведен в чин полковник, а на 27 февруари 1908 г. е назначен за адютант на царица Елеонора. На 6 октомври 1908 е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен.[5] През 1910 г. полковник Савов поема командването на 22-ри пехотен тракийски полк.[6][2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) командва 22-ри пехотен тракийски полк, отличава се в боевете при Булаир, Овче поле и Калиманци (по време на Междусъюзническата война). След Балканските войни, през 1913 г. за два месеца е командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, а на 14 февруари 1914 е произведен в чин генерал-майор. От 18 декември 1913 г. до 1917 е генерал от свитата на Фердинанд I и маршал на двореца.[7][2]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Сава Савов е назначен за началник на 5 пехотна дунавска дивизия (27 ноември 1916 съгласно заповед № 600 по Действащата армия), като встъпва в командването на 3 декември 1916 г.[8] На 20 май 1917 е произведен в чин генерал-лейтенант, а от 28 юли до 22 декември 1917 г. изпълнява длъжността временно командва 3-та армия, като замества боледуващият генерал Стефан Нерезов, като до март 1918 е титулярен командващ.[2] В периода март – юли 1918 командва 4-та армия, на която длъжност е до май 1918 г., когато е извикан в двореца и аташиран към австрийската императорска двойка Карл I и съпругата му Зита.[9]

За участието си във войната е награден със следните османски награди: медал „За бойни заслуги“, златен орден „Имтияз“, орден „Меджидие“ I степен.[10]

На 21 юни 1918 генерал-лейтенант Сава Савов е назначен за Министър на войната, на която длъжност е до 28 октомври 1918 г., когато е уволнен по собствено желание. Докато чака да бъде уважена молбата му за уволнение от войската служи като генерал за специално поръчения и инспектор на пехотата през 1919 година. На 29 юни 1919 г. молбата му е уважена, той е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от служба. [11] При управлението на Александър Стамболийски през 1923 г. е обвинен от Народното събрание „за пропуск на благоприятните времена и обстоятелства за привършване на войната от 1916-18 год.“[12]

Заема с политическа дейност в Демократическата партия. Сава Савов е народен представител в XXI (1925 – 1927) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено Народно събрание.

Генерал от пехотата Сава Савов умира на 18 април 1945 г. в София.

Генерал Савов се жени два пъти, като от първата си съпруга има 3 деца – Михаил (1895), Мария (1897) и Панайот (1905).[13]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Божерянова, с. 50 – 52
  2. а б в г Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. Божерянова, с. 54 – 57
  4. Божерянова, с. 57
  5. Божерянова, с. 115
  6. Божерянова, с. 58, 67
  7. Божерянова, с. 116
  8. Божерянова, с. 142
  9. Божерянова, с. 145, 147
  10. Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 517.
  11. Божерянова, с. 227 – 228
  12. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
  13. Божерянова, с. 59

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Божерянова, Виолета. Генерал Сава Савов – всичко и всички за България. София, Военно издателство ЕООД, 2008. ISBN 9789545094125.

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Шумен“         Портал „Шумен          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България