Сава Чукалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Чукалов
български писател
Роден
Починал
26 януари 1971 г. (81 г.)
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Духовна академия в Петербург
Работил в Министерство на народната просвета
Институт за български език към БАН

Сава Константинов Чукалов е български лексикограф, езиковед и преводач[1][2][3]. Издава първия пълен руско-български речник, който е в употреба много десетилетия[4].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Златица на 16 юли 1889 г. През 1912 – 1913 г. е доброволец в Балканската война. През 1916 г. завършва Духовната академия в Петербург[3][2]

Завръща се в България през 1918 г., открива руска книжарница и издателство „Златолира“, което е закрито от властите след деветоюнския преврат от 1923 г.

Работи като гимназиален учител. По-късно е началник на Културния отдел, главен инспектор на професионалното образование в Министерството на народната просвета от 1931 до 1934 г. Старши научен сътрудник е в Института за български език на Българската академия на науките в периода 1951 – 1960 г.

Превежда от руски език произведения на Александър Сергеевич Пушкин, Иван Тургенев, Максим Горки. Издава списание „Книгопис“ и вестник „Нива“. Умира на 26 януари 1971 г.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сава Чукалов пише трудове по история и теория на българската лексикография. Автор е на книгата „Сумерки“, на „Пълен българско-руски речник“ (1951) и „Българо-руски речник“ (1957)[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]