Савойски кралски резиденции

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Савойски кралски резиденции
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
PalazzoRealeNotteTorino.jpg
В регистъраResidences of the Royal House of Savoy
РегионЕвропа
МестоположениеFlag of Italy.svg Италия
ТипКултурно
Критерииi, ii, iii, vi
Вписване1997  (21-ва сесия)
Площ370,82 ha
Буферна зона6931,47 ha
Савойски кралски резиденции в Общомедия

Савойските кралски резиденции (на италиански: Residenze reali sabaude) са всички резиденции на Савойската династия в регион Пиемонт, Северна Италия. Те включват голяма група владения, включително 22 дворци и вили, разработени за административни и развлекателни цели в и около град Торино от Савойските херцози от 1562 г. нататък. 11 от тях се намират в центъра на града, а останалите 11 са разположени в радиус около него. През 1997 г. тези 22 резиденции биват включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на системата на Савойските кралски резиденции датира от 1562 г., когато херцог Емануил Филиберт Савойски, следвайки решенията на Мирния договор от Като Камбрези, решава да прехвърли столицата на Савойското херцогство в Торино. В следствие на това той започва да възлага ремонта на древни замъци (някои от които – от римската епоха) и изграждането на нови резиденции в зеления пояс около столицата на бъдещото Кралство Сардиния-Пиемонт. Именно тогава той поставя основите на онова, което неговите наследници превръщат в истински проект за териториално планиране. В този проект създаването на системата от резиденции, спомагащи за придаването на бароков отпечатък на Торино и околностите му, е придружено от реорганизациията на пътищата и ловните трасета.

Неговият наследник Карл-Емануил I и съпругата му Каталина Микаела Испанска разработват и изпълняват плана за пълно реорганизиране на района през 17 и 18 век, придавайки на града и околностите бароков характер. Този цялостен проект за териториална реорганизация има и символно значение, насочено към възхвала на абсолютната власт на Савоя. Създава се т. нар. „Командна зона“ в Торино, където се упражнява централизираната власт в нейните политически, административни и културни форми, и която е лесно достъпна от цялата околна територия чрез реновираната пътна система. Столицата е организирана и развита по осите, определени от тази зона като неин централен възел, включваща Кралския дворец, Палацо Киаблезе и Палата на префектурата, и ръководеща политическите, административните и културните аспекти на живота. Тя е заобиколена от система от maisons de plaisance. Тези вили, включително Замъкът в Риволи, Замъкът в Монкалиери и Замъкът във Венария, създават т. нар. „Короната на насладите“ (на итал. Corona di Delizie) около столицата на Савойското херцогство, и с отдалечените резиденции в Ракониджи, Говоне, Алие и Поленцо придават форма на провинцията. Строителният план предвижда промяна във функцията на съществуващите жилища, изграждане на нови сгради, определяне на ловни маршрути и създаване на мрежа от пътища, свързващи околните резиденции със столицата на държавата. Ансамбълът от резиденции е обединен както от пътната мрежа, така и от единния стил и подбор на материали от придворните архитекти и художници, работили в множеството различни резиденции.[1]

През 1800 г. управлението на кралството е поето от клона на Савойския дом Каринян и през този период неговите суверени насочват интереса си към по-отдалечени сгради (Алие, Ракониджи, Говоне и Поленцо), и в крайна сметка се стига до изоставянето на бароковия план „Корона на насладите“.[1]

През 1997 г. много от тези владения са включени в Списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и се открояват със своята красота и особености. Те са смесица от маниеризъм и триумфиращ пиемонтски барок, и са шедьоври – дело на архитекти от калибъра на Амедео ди Кастеламонте, Карло ди Кастеламонте, Филипо Ювара, Гуарино Гуарини, Асканио Витоци, Бенедето Алфиери и Пеладжо Паладжи.

През 2010 г. списъкът е интегриран чрез създаването или разширяването на някои буферни зони, чийто периметър включва паркове, градини и исторически градски центрове.

През 2017 г. е създаден Консорциумът на Савойските кралски резиденции с цел да се поставят основите за стартиране и развитие на Системата на кралските резиденции.[2]

Обекти[редактиране | редактиране на кода]

Обекти на световното културно наследство[редактиране | редактиране на кода]

Следните обекти от системата на Савойските кралски резиденции са обявени от ЮНЕСКО за обекти на световно културно и природно наследство:[3]

В Торино[редактиране | редактиране на кода]

Извън Торино[редактиране | редактиране на кода]

Други места[редактиране | редактиране на кода]

Следните места не са включени в списъка на ЮНЕСКО:[3] [4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Residenze sabaude in Piemonte“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​