Савоя-Ахая
| Савоя-Ахая | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна | Савойско графство Ахейско княжество |
| Парентална династия | Савоя |
| Титли | Принц на Пиемонт Княз на Ахая |
| Основател | Филип I Савойски-Ахая |
| Последен владетел | Лудвиг Савойски-Ахая |
| Основана | 1301 |
| Разпадане | 1418 |
| Националност | Италия |
| Кадетски линии | Савоя-Ракониджи (изчезнала) Савоя-Буска, (морганатическа, изчезнала) Коленьо и Алтесано Инфериоре (морганатическа, изчезнала) |
| Савоя-Ахая в Общомедия | |
Савоя-Ахая (на италиански: Savoia-Acaia или Savoia–Acaja, на френски: Savoie-Achaïe) е кадетска линия на Савойската династия, възникнала с Филип I Савойски-Ахая, син на Томас III Савойски, господар (синьор) на Пиемонт и на Гуя (Гая) Бургундска. Той приема титлата „Княз на Ахая“, след като през 1301 г. се жени за Изабела дьо Вилардуен, дъщеря на Гийом II дьо Вилардуен, княз на Ахая, и на втората му съпруга Анна Ангела Комнина. Клонът изчезва през 1418 г. със смъртта на Лудвиг Савойски-Ахая, който няма законни наследници.
Столица на феодалното владение е Пинероло (в Пиемонт, Северна Италия).
Представители[редактиране | редактиране на кода]
- Филип I Савойски-Ахая (* 1278, † 1334), син на Томас III Савойски, господар на Пиемонт (1282 – 1334), титулярен княз на Ахая (1301 – 1307)
- Жак Савойски-Ахая (* 1315, † 1367) – първороден син на предишния, господар на Пиемонт (1334 – 1367), титулярен княз на Ахая
- Филип II Савойски-Ахая (* 1340, † 1368) – първороден син на предишния, претендент за Синьория Пиемонт и Княжество Ахая като лишен от наследство от баща си
- Амадей Савойски-Ахая (* 1363, † 1402) – второроден син на предишния, господар на Пиемонт (1367 – 1402), титулярен княз на Ахая
- Лудвиг Савойски-Ахая (* 1364/1366, † 1418) – брат на предишния, господар на Пиемонт (1402 – 1418), титулярен княз на Ахая.
Единственото дете на Лудвиг Савойски-Ахая – извънбрачният му припознат син Лудвиг (* 1390, † 1459), поставя началото, под името Лудвиг I Савойски-Ракониджи, на линията Савоя-Ракониджи, просъществувала до 1605 г.[1] Той е господар (синьор) на Панкалиери (от 1407 г.), Ракониджи и Милябруна (от 23 февруари 1414 г.), Кастелрайнеро и Кавур (от 1417 г.).
През 1320 г. извънбрачният син на Филип I Савойски-Ахая – Анселм, нар. „Извънбрачни Ахейски“ († сл. 1369) поставя началото на морганатичната линия Коленьо и Алтесано Инфериоре, просъществувала до 1598 г.
Пруз 1418 г. извънбрачният син на Жак Савойски-Ахая – Антонио, нар. „Ди Мореа“ поставя началото на морганатичната линия Савоя-Буска, просъществувала до 1477 г.
Произход на княжеството[редактиране | редактиране на кода]
Княжеството Ахая (или Ахея) е създадено от Вилхелм I дьо Шамплит. От него то преминава в ръцете на другаря му по оръжие Жофроа I дьо Вилардуен по време на Четвъртия кръстоносен поход. След женитбата на Изабела дьо Вилардуен (дъщеря на Жофроа II дьо Вилардуен – син на Жофроа I) с Филип Анжуйски – син на Шарл I Анжуйски, то попада в ръцете на Сицилианските Анжуйци. През 1285 г. Шарл умира без наследници и през 1289 г. суверенитетът над Ахая се връща при Изабела, която се омъжва повторно, този път за Филип I Савойски – син на Томас III Савойски. Филип става княз на Ахая и дава името на линията Савоя-Ахая.
Автономията на Филип I Савойски-Ахая в Пиемонт е силно ограничена от чичо му граф Амадей V Савойски и той се надява с такъв брак да получи по-голям престиж. Противно на очакванията обаче той успява да покори единствено Коринт и Патра. Обезверен, Филип I се връща в Пиемонт заедно със съпругата си Изабела и дъщеря им Маргарита. Двете жени са били държани в плен от Шарл II Анжуйски, за да коригира онова, което счита за узурпация на титлата на Ахая[2] и заради разногласията между Савоя и Шарл в Южен Пиемонт. През 1307 г. Филип е принуден да отстъпи титлата и в замяна на това Шарл II му дава Графство Алба.
През 1305 г., вследствие на борбите за наследяване на престола на Маркграфство Монферат след смъртта на Джовани I, Томас Савойски-Ахая се опитва да разшири предходните си владения в Пиемонт, разположени около Пинероло, които са значителни и още преди номинирането му за владетел на Ахая. Основните му цели са Асти, Киери и Ивреа.
Политика на Жак Савойски-Ахая[редактиране | редактиране на кода]
През 1314 г. и Фосано става част от територията на Савоя-Ахая, превръщайки се в негова втора столица. Филип желае при смъртта си да бъде наследен от сина си Жак Савойски-Ахая. Филип умира през 1334 г., но Жак всъщност управлява едва от 1340 г.
Чрез женитбата си за Сибила дел Балцо (Сибил дьо Бо), дъщеря на генерал на Шарл II Анжуйски, Жак укрепва трудните си взаимоотношения с французите. Обтегнати остават отношенията му с владетелите на останалите пиемонтски княжества, по-специално с Манфредо IV дел Васто от Салуцо, с Джовани II от Монферат и с Амадей VI Савойски от Савойското графство.
Обявявайки война на Палеолозите, Жак окупира Ивреа, с което предизвиква гнева на Амадей VI Савойски, който обсажда Фосано през 1359 г. През 1360 г. Жак е обявен за предател и е взет в плен, като успява да получи свобода си само срещу огромен откуп.
Край: Амадей и Лудвиг Савойски-Ахая[редактиране | редактиране на кода]
Амадей Савойски-Ахая е второродният син на Жак Савойски-Ахая и става негов наследник, след като по-големият му брат Филип Савойски-Ахая е лишен от наследство от баща им.
Останал в добри отношения с Амадей VII Савойски и със сина му Амадей VIII Савойски, Амадей Савойски-Ахая влиза в конфликт с Томас III от Салуцо, когото пленява, и с Теодор II Монфератски, от когото взима Мондови през 1396 г.
Амадей умира без синове и e наследен от брат си Лудвиг Савойски-Ахая, който се опитва да оправи отношенията с Маркграфство Монферат чрез внимателна брачна политика, но продължава войната с Маркграфство Салуцо.
Смъртта на Лудвиг през 1418 г. означава край на династията. Графът на Савоя Амадей VIII Савойски включва териториите на Ахая в Пиемонт и Пинероло престава да бъде столица.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Справка на уебстраница Genealogy, посетен на 26 август 2022 г.
- ((it)) Справка за Principi d'Acaja Italia Архив на оригинала от 2016-04-14 в Wayback Machine., посетен на 26 август 2022 г.
- ((en)) Справка на уебстраница Foundation of Medieval Genealogy, посетен на 26 август 2022 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cognasso, Francesco. I Savoia. Corbaccio, 2020. с. 213. (на италиански)
- ↑ Анжуйците в Неапол са носители на титлата, откакто Шарл I Анжуйски получава акт за подчинение от Жофроа II дьо Вилардуен поради нуждата на последния от силна военна подкрепа срещу Византийската империя. Следва женитба на дъщеря му Изабела дьо Вилардуен със сина на Шарл I – Филип Анжуйски, който по този начин става княз на Ахая. Синът на Шарл I – Шарл II Анжуйски укорява Филип Савойски за прекалено авторитарното му поведение в княжеството, което предизвика бунта първо на бароните, а след това и на претоварените с данъци селяни. Той обвинява също и Изабела дьо Вилардуен, че не е поискала съгласието му за втория ѝ брак с Филип I Савойски, както е била вече обещала, за да си върне собствеността върху Ахейското княжество след смъртта на съпруга ѝ Филип Анжуйски.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Savoia-Acaia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
