Пиростия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Саджак)
Направо към: навигация, търсене
Пиростия

Пиростѝя (перустия, саджак) - се нарича уред, представляващ трикрака метална поставка (или скара), която се поставя в огнището, а върху нея съдовете за готвене. Задължителен елемент от покъщнината в миналото, днес тя почти не се използва.

В древността е известна като „трипод“. Предмет свързан със символизма на числото три и с огъня и небето, като израз на динамизъм и общуване с боговете. С помощта на „трипод“ делфийският оракул е тълкувал волята на Аполон.

В българските народни вярвания[редактиране | редактиране на кода]

Както почти всички предмети от бита в миналото, така и пиростията има определена роля в народните вярвания и обреди. Вярва се, че ако по пиростията играят много искри, то това предвещава много пари и придобивки за стопаните. Смята се и че пиростията не трябва да стои празна на огъня, защото това предвещава бедност за домакина[1] или защото на оня свят щяла да стои нажежена на врата на стопаните си [2], или пък защото на оня свят ще препречва пътя на мъртвите, опитващи се да излязат от ада и ще ги подпалва [3].

Когато завали градушка, пиростията се изважда на двора и се обръща с краката нагоре, като се вярва, че това ще пресече градушката[4][5]. На някои места в Странджа в средата на обърнатата пиростия се посипва сол с думите: „Както се пръска солта, така да се пръска градушката!“[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. СбНУ I, 1889, Прилеп.
  2. СбНУ VI, 1891, Трявна.
  3. Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 188.
  4. Живка Стаменова. Народен мироглед. В: Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания. С. 1986, стр. 297
  5. Таня Бонева. Народен мироглед. В: Родопи. Традиционна духовна и социалнонормативна култура. С. 1994, стр. 18.
  6. Рачко Попов. Народен мироглед. В: Странджа. Материална и духовна култура. С. 1996, стр. 220.