Саймън Ратъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Саймън Ратъл
Simon Rattle
английски диригент
Rattle BPH-Rittershaus2- Wikipedia.jpg
Роден
19 януари 1955 г. (67 г.)

НаградиНаграда Сонинг (2013)
Шилер (2005)
Уолф награди за изкуства (2012)
Грами
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Инструментиударен музикален инструмент
Активностот 1974 г.
Участник вЛондонски симфоничен оркестър
Берлинска филхармония

Уебсайтwww.simonrattle.com
Саймън Ратъл в Общомедия

Сър Саймън Денис Ратъл (Simon Rattle; роден 19 януари 1955) е английски диригент.

Става известен като диригент на Градския симфоничен оркестър на Бирмингам.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Ратъл е роден в Ливърпул, син е на Полин Лайла Вайълет Грийнинг и Денис Гътридж Ратъл, лейтенант в националните доброволчески резерви. Ратъл учи в Ливърпул Колидж. Той учи пиано и цигулка, но ранната му работа с оркестри е като перкусионист. Той влиза в Кралската музикална академия в Лондон през 1971.

Ратъл и Берлинската филхармония[редактиране | редактиране на кода]

Ратъл прави своя диригентски дебют с Берлинската филхармония през 1987 на представяне на Густав Малер и неговата Симфония номер 6. През 1999 Ратъл е назначен за наследник на Клаудио Абадо и главен диригент на оркестъра. Назначението, решено на 23 юни с гласуване от членовете на оркестъра, остава в някаква степен спорно, тъй като няколко от членовете на оркестъра по-рано са желаели Даниел Баренбойм. Въпреки всичко постът е спечелен от Ратъл. Той освен това продължава да печели срещу своите противници, настоявайки че няма да подпише договор, докато не се убеди в това, че на всеки един член на оркестъра се плаща справедливо и че оркестърът ще получи артистична независимост от берлинския Сенат.

Негативни отзиви и критика започват да се появяват към Ратъл от първия му сезон с Берлинската филхармония и продължават до втория. Германският критик Клаус Гайтел нарича Ратъл през 2004 „най-слабият музикален директор на Берлинската филхармония, който съм виждал“. Ратъл признава през 2005, че отношенията му с музикантите на Берлинската филхармония могат понякога да са „турбулентни“, но никога „деструктивни“.

През 2006 започват силно противоречиви отзиви в германската преса относно качеството на концертите на Ратъл с Барлинската филхармония, със силен негативен отклик от страна на германския критик Манюел Бруг във в. Ди Велт. Единственият музикант писал до пресата в защита на Ратъл е Алфред Брендел. Английската преса отвръща на немската с похвали за Ратъл.

През 2007 Берлинската филхармония записва Брамс, Немски реквием, който получава наградата на сп. Класик ФМ Грамофон (едно от най-големите издания за класическа музика, което е базирано в Лондон) за най-добър хорален диск.

УНИЦЕФ назначава Ратъл и Берлинската филхармония за посланици на добрата воля през ноември 2007 г.

През 2018 изтича договорът на Ратъл с филхармонията и той напуска поста си там.

През септември 2017 е избран за музикален директор на Лондонския симфоничен оркестър и в сезона 2017/2018 изпълнява длъжностите и в двата оркестъра.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sir Simon Rattle | Warner Classics. // www.warnerclassics.com. Посетен на 26 ноември 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]