Саймън Шама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Саймън Шама
Simon Schama
английски историк
Саймън Шама през 2013 г.
Саймън Шама през 2013 г.

Роден

Националност Флаг на Англия Англия
Научна дейност
Област История
Образование Кеймбриджки университет
Учил при Джон Х. Плъмб
Работил в Оксфордски университет
Колумбийски университет
Харвардски университет
Семейство
Баща Артур Шама
Майка Герти Щайнберг
Съпруга Вирджиния Папайоану
Деца Клои и Габриел

Уебсайт
Саймън Шама в Общомедия

Саймън Майкъл Шама(на английски: Simon Michael Schama, р. 13 февруари 1945), кавалер на ордена на Британската империя, е професор по история и история на изкуството в Колумбийския университет. Между многото му трудове за история и изкуство са Landscape and Memory („Пейзаж и памет“), Dead Certainties („Мъртви неизбежности“), Rembrandt's Eyes („Очите на Рембранд“) и неговата история на Френската революция Citizens („Граждани“). Той е известен преди всичко с написването и воденето на 15-серийния документален филм на БиБиСи A History of Britain („История на Британия“). Бил е критик по култура и изкуство в „Ню Йоркър“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Мерилебоун, Лондон.[1][2] Майка му Герти (родена Щайнберг) е от литовско ашкенази семейство (от Каунас, днешна Литва), а баща му Артур Шама е от сефарадски произход от Смирна (днешен Измир в Турция), който по-късно е преминал през Молдова и Румъния.[3][4]

В средата на 40-те години семейството се премества в Саутенд он Сий в Есекс, преди да се върне в Лондон. През 1956 г. Саймън Шама печели стипендия за частно училище в Крикълууд. После следва история в Христовия колеж на Кеймбриджкия университет, където му преподава Джон Х. Плъмб. Завършва университета като първенец на випуск 1966 г.[1]

За кратко Шама е лектор по история в Кеймбридж. След това преподава известно време в Оксфорд, където през 1976 г. е избран за сътрудник в колежа „Брасенос“, специализирал върху темата на Френската революция.

По това време Шама написва първата си книга „Патриоти и освободители“, която печели наградата „Улфсън“. Първоначално книгата е замислена като изследване на Френската революция, но както е публикувана през 1977 г., тя се фокусира върху ефекта от революцията през 80-те години на 18. век в Холандия и нейните последици.[5][6]

Втората му книга „Двама от рода Ротшилд и земята Израел“ (1978) е изследване на ционистките цели на Едмънд и Джеймс Ротшилд.

През 1980 г. Шама става хабилитиран преподавател в Харвардския университет. Следващата му книга „Срамът на богатите“ (1987) отново се фокусира върху холандската история.[7] Шама интерпретира двусмислията, които са ключови за етическата рамка на Нидерландския златен век през 17. век, крепяща се на баланса между противоположните императиви: стремежа да се живее богато и с власт и стремежа да се живее благочестиво. Иконографските доказателства, които Шама използва, общо 317 илюстрации, на емблеми и пропагандни материали, които чертаят особеностите на холандския характер, стават основа за авторитета на изследователя през 90-те години като коментатор на изкуството и визуалната култура.[8]

„Гражданите“ (1989), написана в кратки срокове по поръчка на издателя си, всъщност материализира в книга дългоочакваното му изследване на Френската революция и печели наградата за книга на могъщата компания за изчислителна техника NCR през 1990 г. Виждането му, че насилието на Терора е присъщо на Революцията от самото ѝ начало, обаче получава сериозна негативна критика.[1][9]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Вирджиния Папайоану, генетичка от Калифорния; имат две деца, Клои и Габриел.[10] От 2014 г. живеят в Брайърклиф Манър, на 50 км северно от Ню Йорк.[11]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Patriots and Liberators: Revolution in the Netherlands 1780 – 1813 (1977)
  • Two Rothschilds and the Land of Israel (1978)
  • The Embarrassment of Riches: An Interpretation of Dutch Culture in the Golden Age (1987)
  • Citizens: A Chronicle of the French Revolution (1989)
  • Dead Certainties: Unwarranted Speculations (1991)
  • Landscape and Memory (1995)[12]
  • Rembrandt's Eyes (1999)[12]
  • A History of Britain Vol. I (2000, ISBN 0-563-48714-3)
  • A History of Britain Vol. II (2001, ISBN 0-563-48718-6)
  • A History of Britain Vol. III (2002, ISBN 0-563-48719-4)
  • Hang Ups: Essays on Art (2005)
  • Rough Crossings (2005, ISBN 0-06-053916-X)
  • Simon Schama's Power of Art (2006, ISBN 0-06-117610-9)
  • The American Future: A History (2009, ISBN 0-06-053923-2)
  • Scribble, Scribble, Scribble: Writing on Politics, Ice Cream, Churchill and My Mother (2011, ISBN 978-0062009869)
  • The Story of the Jews, Volume I: Finding the Words, 1000 BCE-1492 CE (2013, Bodley Head, ISBN 978-1-84792-132-1)[13]
  • The Face of Britain: The Nation through Its Portraits (2015, ISBN 9780241963715)
  • Belonging: The Story of the Jews 1492–1900, Volume II of the trilogy (2017, Bodley Head, ISBN 9781847922809)[14]

На български[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионни документални филми[редактиране | редактиране на кода]

  • Landscape and Memory (1995), in five parts
  • Rembrandt: The Public Eye and the Private Gaze (1995)
  • A History of Britain by Simon Schama – BBC (2000), в петнайсет части
  • Murder at Harvard – PBS (2003)
  • Rough Crossings – BBC (2005)
  • Simon Schama's Power of Art – BBC (2006), в осем части
  • The American Future: A History – BBC (2008), в четири части
  • Simon Schama's John Donne – BBC (2009)
  • Simon Schama's: Obama's America – BBC (2009)
  • Simon Schama's Shakespeare – BBC (2012)
  • The Story of the Jews – BBC (2013), в пет части
  • Schama on Rembrandt: Masterpieces of the Late Years – BBC (2014)
  • The Face of Britain by Simon Schama – BBC (2015), в пет части
  • Civilisations – BBC (2018), пет от девет части

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Snowman, Daniel. Simon Schama. // History Today 54 (7). 2004. DOI:10.1007/978-0-230-59997-0_24. с. 34–36.
  2. Silverstone, Ben. Schama's art of making history. // The Jewish Chronicle. Посетен на 23 July 2006.
  3. Wachmann, Doreen. Profile: Biblical Tales Gave Schama his First Taste for History. // Jewish Telegraph. Jewishtelegraph.com, 2013. Посетен на 26 August 2014.
  4. Simon Schama Interview | The Jewish Chronicle. // Thejc.com, 12 October 2013. Посетен на 26 August 2014.
  5. Patriots and Liberators by Simon Schama – Paperback | HarperCollins. // HarperCollins UK. Посетен на 2018-09-16.
  6. History, his way. // 1999-10-16. Посетен на 2018-09-16.
  7. Daniel, M., and S. Steinberg. „Simon Schama“. Publishers Weekly 238, No. 22 (17 May 1991): 46. Academic Search Premier, EBSCOhost (accessed 30 April 2009).
  8. Adams, Julia; Stoler, Ann (November 1988). „The Embarrassment of Riches: An Interpretation of Dutch Culture in the Golden Age, by Simon Schama" (review). Contemporary Sociology. 17.6: 760–62. „Той прави прочит на културните нюанси и социалните текстури на ниво визуални детайли, което обикновено е запазена територия на историята на изкуството.“ DOI:10.2307/2073570
  9. По-специално в „Interpreting the Terror“ на Тимъти Такет във French Historical Studies 24.4 (Autumn 2001:569–578). Възгледът на Такет за бързо развиващата се революция в неговата просопография на депутатите в Учредителното събрание, Becoming a Revolutionary: The Deputies of the French National Assembly and the Emergence of a Revolutionary Culture, 1789–1790 (Princeton University Press) 1996 г., по същество не е в противоречие със Шама.
  10. Simon Schama: Could I have multiple personality disorder?. // The Telegraph. Посетен на 15 February 2017.
  11. Lombroso, Linda. Briarcliff historian tells PBS' 'The Story of the Jews'. // The Journal News, 24 March 2014. Посетен на 2 September 2014.
  12. а б Binstock, Benjamin. eRembrandt's Eyes by Simon Schama. // The Art Bulletin. с. 361 – 366. Посетен на 30 април 2009.
  13. Johnson, Paul. The Story of the Jews, by Simon Schama – review. // The Spectator. 21 септември 2013. Посетен на 7 октомври 2013.
  14. Freedland, Jonathan. Simon Schama: finding the light in the darkness of the Jewish story – review. // The Guardian. 6 October 2017. Посетен на 24 October 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]