Сакава (лек крайцер, 1944)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Сакава“
酒匂
Japanese cruiser Sakawa.jpg
Лекият крайцер „Сакава“ в Сасебо, малко преди влизането му в строй, ноември 1944 г.
Флаг Япония Япония
Клас и тип Лек крайцер от типа „Агано“
Производител Aрсенал на флота в Сасебо, Япония.
Живот
Заложен 21 ноември 1942 г.
Спуснат на вода 9 април 1944 г.
Влиза в строй 30 ноември 1944 г.[1]
Изведен от
експлоатация
потопен в резултат на изпитание на атомна бомба при атола Бикини на 2 юли 1946 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 162 m
Ширина 15,2 m
Газене 5,63 m
Задвижване 4 парни турбини „Гихон“;
6 парни водотръбни котли „Кампон“;
4 гребни винта;
100 000 к.с.
Скорост 35 възела
(65 km/h)
Водоизместимост 6652 t (стандартна)
8 534 t (пълна)
Броня пояс: 55 – 60 mm;
палуба: 20 mm;
кули ГК: 19 mm;
Екипаж 730 души
Далечина на
плаване
6300 морски мили при 18 възела ход
Радиолокационна
станция (РЛС)
Тип 13 (за въздушни цели); Тип 22 (за надводни цели)
Въоръжение
Артилерия 3x2 152 mm;
Зенитна артилерия:
Първоначално:
48 (10×3 и 18×1) 25 mm
След модернизацията от 1945 г.:
61 (10×3 и 31×1) 25 mm;
Самолети 2 хидроплан Тип 0;
1 катапулт
Торпеда 2x4 610 mm ТА Тип 92 модел 4;
16 торпеда Тип 93
Други 16 дълбочинни бомби
„Сакава“
酒匂
в Общомедия

Сакава (на японски: 酒匂, Sakawa) е лек крайцер на Императорските ВМС на Япония от времето на Втората световна война, кораб от проекта крайцери „Агано“. Наречен е в чест на реката в префектура Канагава, Япония. Получава известност във връзка с използването му при ядрените изпитания на атола Бикини.

Описание на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Сакава е последният в серията от четири леки крайцера тип Агано, и, както и другите кораби на своя тип, е предназначен да бъде флагман на съединенията разрушители.

Служба във флота[редактиране | редактиране на кода]

Флот на Япония[редактиране | редактиране на кода]

Построеният в Сасебо, Сакава влиза в строя на Императорския флот на Япония на 30 ноември 1944 г. и е приписан към Обединеният флот в Йокосука. На 15 януари 1945 г. Сакава става флагман на 11-та ескадра разрушители, провежда учения с новите разрушители във Вътрешно Японско море и взема участие в серия тестове на ново антирадарно противолодъчно покритие.

На 1 април 1945 г. Сакава е придаден на 2-ри флот за участие в самоубийствената „Операция Тен-Го“ с цел атакуване на американските сили за нахлуване на Окинава. Сакава първоначално трябва да подсигурява прикритието на линкора Ямато заедно с еднотипния Яхаги, но поради дефицит на гориво Сакава остава заедно със своята ескадра разрушители. След потопяването на Ямато Сакава е изпратен обратно в Обединения флот.

Към момента на капитулацията на Япония, на 2 септември 1945 г., Сакава се намира в Майдзуру, така и без да е взел участие в бойни действия.

На 5 октомври 1945 г., след края на войната, Сакава е официално изключен от списъците на флота.

Флот на САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Сакава е предаден на САЩ като военен трофей след края на Втората световна война, и се използва за евакуацията на 1339 войника на японската армия от четири малки острова в южната част на архипелага Палау през октомври 1945 г. Крайцера продължава службата си в качеството на транспорт до края на февруари 1946 г.

На 25 февруари 1946 г. Сакава влиза в състава на ВМС САЩ, които имат планове да го използват (заедно с други уцелели кораби на бившия Императорски флот) за експерименти при атола Бикини. Спасителната група открива, че на кораба е пълно с плъхове, а по-голямата част от системите на кораба не функционират. На 18 март 1946 г. Сакава е преведен от Йокосука в Ениветок с американски екипаж (165 матроса и офицера) съвместно с линкора Нагато, също управляван от американски екипаж. След десет дни, на 300 мили (560 km) от Ениветок, Нагато излиза от строй. Неговия парен котел започва да се пълни с вода, получава крен на десния борд. Сакава се опитва да вземе линкора на буксир, но няма достатъчно гориво. Танкера Никаджек Трейл е изпратен да достави гориво на корабите, но в условията на лошо време засяда на риф и потъва. Сакава с Нагато на буксир достигат до Ениветок на 1 април 1946 г.

При Ениветок пет американски матроса, недоволни от тежките условия на службата на кораба, решават да извършват саботаж. Тежестта за носене на службата възниква поради това, че вместо полагащите се по японския щат 730 човека екипаж флота на САЩ отделя само 165, които трябва да работят за 325. Петте матроса извършват саботажа, унищожавайки паропровода за високо налягане към горните клапани в горивната система и сипват пясък в горивото и водните помпи. Те разбиват измерителните прибори, тахометрите и прерязват шланговете за високо налягане, опитвайки се да облекчат носенето на вахтата на борда на мръсния военен кораб. Вместо това, да облекчат своята служба, за конкретните пет моряка работата е увеличена. През май, след извършване на спешен ремонт, Сакава достига до атола Бикини.

По време на операцията „Кръстопътища“, на 1 юли 1946 г., Сакава и Нагато стават първите кораби, предназначени за изпитанията на въздушната вълна на атомната бомба „Ейбъл“, заедно с американските линкори Арканзас, Ню Йорк, Невада и Пенсилвания. Сакава се намира в ляво от Невада в момента на пускането на бомбата. Бомбата се взривява на височина 450 m вдясно от кърмата на Сакава. Взривът предизвиква пожар на крайцера, който продължава 24 часа; от силата на взрива е разрушена надстройката, повреден е корпуса и пречупена кърмата. С края на изпитанията американския буксир Ачомави се опитва да изтегли Сакава към брега, за да се избегне потъването му, но безуспешно. Сакава започва да потъва веднага след началото на буксировката, при това едва не потопява самия буксир, тъй като двата кораба са съединени със здраво буксирно въже. Матросите на буксира трябва спешно да разрязват троса с ацетиленова горелка. Сакава потъва на 2 юли 1946 г.

Второто изпитание, на Бейкър, е подводно и е на 150 метра от мястото на потъване на Сакава.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lacroix, Japanese Cruisers, с. 794.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Brown, David. Warship Losses of World War Two. Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
  • D'Albas, Andrieu. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
  • Dull, Paul S.. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941 – 1945. Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
  • Evans, David. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Naval Institute Press, 1979. ISBN 0-87021-192-7.
  • Howarth, Stephen. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895 – 1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-68911-402-8.
  • Jentsura, Hansgeorg. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-893-X.
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. 882 с.. ISBN 1-86176-058-2.
  • Whitley, M.J.. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сакава (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.