Сакя Тризин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Част от серията статии за
Будизъм
Основни фигури
Будизъм по страна и регион
Школи
Текстове и основни понятия
Портал Будизъм
История на Будизма

Сакя Тризин е традиционна титла на главата на школата Сакя на тибетския будизъм. Тази школа е основана около 1073 година, когато Кьон Кьончог Гялпо от тибетската аристократична фамилия Кьон основава в областта Сакя манастир, който се превръща в седалище на традицията Сакя[1].

Настоящият Сакя Тризин[редактиране | редактиране на кода]

Сегашният Сакя Тризин е четиридесет и първият носител на тази титла и духовното му име е Нгаванг Кунга Тегчен Палбар Тринлей Сампел Ванги Гялпо.

Сакя Тризин е роден в Цедонг, близо до Шигатзе в Тибет на 7 септември 1945 година, а интензивното му духовно обучение започва на петгодишна възраст. От своя баща Ваджрадхара Нгаванг Кунга Ринчен той получава важни учения и посвещения на линията Сакя. След това продължава ръководен от основния си учител Нгаванг Лодро Шенпен Нингпо, както и много други тибетски учени изучавайки задълбочено както философските, така и езотеричните будистки традиции. На четиринадесет годишна възраст през 1959 година той бива официално интронизиран като глава на школата Сакя. През същата година заради китайската инвазия подобно на много други лами и монаси Сакя Тризин заедно със семейството си заминават от Тибет в Индия. [2] За да запази непрекъсната линията на семейство Кьон през 1974 година Сакя Тризин взема за съпруга Таши Лакий от благородна фамилия в Дерге в източната тибетска провинция Кхам. През същата година се ражда първият им син Кьондунг Ратна Ваджра Ринпоче, а през 1979 година и вторият им син Кьондунг Гяна Ваджра Ринпоче.

През 1969 година Сакя Тризин установява седалището на школата в Раджпур, Индия като постраоява манастир, известен като Сакя Център. Оттогава насетне той се заема с опазването и предаването на хилядолетната приемственост на следващите поколения. Основава също Сакя Институт, Сакя Колеж, Сакя женски манастир, Сакя колеж за монахини, Сакя болница и много други[3].

Като всепризнат авторитет Сакя Тризин интензивно пътува по света за да преподава. Над 18 пъти той предава и обширния цикъл учения на Ламдре или най-важното учение на школата Сакя, а също и тантричните посвещения за множество практики – както на Сакя, така и на другите приемствености в тибетския будизъм. Сакя Тризин е обучил двамата си синове и те също пътуват по целия свят и преподават будистките методи.

Поколенията държатели на линията Сакя[редактиране | редактиране на кода]

Четиридесет и вторият Сакя Тризин, Ратна Ваджра Ринпоче, първият на престола според новата система

Кьон Кьончог Гялпо е почитан като първи Сакя Тризин. През 1073 година той основава манастир в местността Сакя и оттук идва името на линията.[4][5]

Имена Биографични дати Управление
1. Кьон Кьончог Гялпо 1034–1102 1073–1102
2. Ринчен Драг 1040–1111 1103–1110
3. Сачен Кунга Нингпо 1092–1158 1111–1158
4. Сонам Цемо 1142–1182 1159–1171
5. Драгпа Гялцен 1147–1216 1172–1215
6. Сакя Пандита 1182–1251 1216–1243
6a. регент на Сакя Пандита 1243–1264
7. Дрогон Чогял Пагпа 1235–1280 1265–1266
1276–1280
8. Ринчен Гялцен 1238–1279 1267–1275
7a. Дрогон Чогял Пагпа (второ възкачване на престола) 1276–1280
9. Дхармапала Ракшита 1268–1287 1281–1287
10. Джамянг Ринчен Гялцен 1258–1306 1288–1297
11. Зангпо Пал 1262–1324 1298–1324
12. Кацом Намка Лекпа Гялцен 1305–1343 ок. 1324–1342
13. Джамянг Доньо Гялцен 1310–1344 ок. 1342-1344
14. Лама Дампа Сонам Гялцен 1312–1375 1344–1347
15. Тавен Лодро Гялцен 1332–1364 1347–1364
16. Тавен Кунга Ринчен 1339–1399 ок. 1364-1399
17. Лопон Ченпо Гушри Лодро Гялцен 1366–1420 1399–1420
18. Джамянг Намка Гялцен 1398–1472 1421–1441
19. Кунга Вангчук 1418–1462 1442–1462
20. Гягар Шераб Гялцен 1436–1494 1463–1472
21. Дагчен Лодро Гялцен 1444–1495 1473–1495
22. Кунга Сонам 1485–1533 1496–1533
23. Нгагчанг Кунга Ринчен 1517–1584 1534–1584
24. Джамянг Сонам Сангпо 1519–1621 1584–1589
25. Драгпа Лодро 1563–1617 1589–1617
26. Нгаванг Кунга Вангялl 1592–1620 1618–1620
27. Нгаванг Кунга Сонам 1597–1659 1620–1659
28. Нгаванг Сонам Вангчук 1638–1685 1659–1685
29. Нгаванг Кунга Таши 1656–1711 1685–1711
30. Сонам Ринчен 1705–1741 1711–1741
31. Кунга Лодро 1729–1783 1741–1783
32. Вангду Нингпо 1763–1809 1783–1806
33. Пема Дудул Вангчук 1792–1853 1806–1843
34. Дордже Ринчен 1819–1867 1843–1845
35. Таши Ринчен 1824–1865 1846–1865
36. Кунга Сонам 1842–1882 1866–1882
37. Кунга Нингпо 1850–1899 1883–1899
38. Дзамлинг Чегу Вангду 1855–1919 1901–1915
39. Драгшул Тринле Ринчен 1871–1936 1915–1936
40. Нгаванг Тутоб Вангдраг 1900–1950 1937–1950
41. Нгаванг Кунга Тегчен Палбар * 1945 1951–2017
42. Ратна Ваджра Ринпоче * 1974 2017–

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ The History of the Sakya Tradition, by Chogay Trichen. Manchester Free Press, U.K. 1983.
  2. ↑ Biographies of The Great Sachen Kunga Nyingpo and His Holiness the 41st Sakya Trizin. Compiled by Ratna Vajra Sakya, Dolma Lhamo, and Lama Jampa Losel. Published by Sakya Academy, Dehradun, U.A. India. 2003.
  3. ↑ Sakya Trizin’s official website: www.hhthesakyatrizin.org
  4. ↑ Official site of Sakyapa Архив на оригинала от 2006-06-13 в Wayback Machine. Biography Sakya Lineage. (посетен на 16 септември 2006)
  5. ↑ Drogmi Buddhist Institute, Throneholders of Sakya Архив на оригинала от 2009-01-05 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сакя_Тризин&oldid=11069733“.