Саладинов замък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Саладинов замък
Qal'at Salah al-Din
Saladinsburg 22.jpg
Syria physical location map.svg
35.5958° с. ш. 36.0572° и. д.
Саладинов замък
Местоположение в Сирия
Информация
Страна Флаг на Сирия Сирия
Териториална единица Латакия
Местоположение 35°35′45″ с. ш. 36°03′26″ и. д. / 35.595833° с. ш. 36.057222° и. д.
Време на основаване преди 975
Строителство варовик
Съвременно състояние частично реставриран
Саладинов замък в Общомедия
Крак де Шевалие и Калъат-Салах Ал-Дин
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Castello del Saladino 06.JPG
Вътрешен вид
В регистъра Crac des Chevaliers and Qal’at Salah El-Din
Регион Арабските страни
Местоположение Флаг на Сирия Сирия
Тип културно
Критерии ii, vi
Вписване 2006  (30та сесия)
Застрашен 2011 -
Крак де Шевалие и Калъат-Салах Ал-Дин в Общомедия

Цитаделата на Салах ад-Дин (на арабски: قلعة صلاح الدين, Калъат-Салах Ал-Дин, Саладинов замък ), известна също като Саон (Sahyun, Saone), е средновековен замък в северозападната част на Сирия. Той се намира на 7 км източно от Ал-Хафа и на 30 км източно от Латакия във висока планинска местност върху планински хребет между две дълбоки дерета, заобиколени от гори. Хълмът е укрепен още от средата на Х век, като през 975 във византийския император Йоан Цимисхий го завладява и той остава под византийски контрол до около 1108. В началото на XII век франките са поели контрол на територията като част от новосформираната държава на кръстоносците Княжество Антиохия. Кръстоносците осъществяват широкомащабна програма за строителство, която продуцира по-голямата част от настоящия вид на укреплението. През 1188 г., замъкът е покорен от Саладин след тридневна обсада. Замъкът отново е обсаден през 1287 г., като и защитника и нападателя са мамелюци. През 2006 г., Калъат-Салах Ал-Дин и Крак де Шевалие заедно са признати от ЮНЕСКО за обекти на Световното културно наследство. Замъкът е собственост на сирийското правителството.

Местоположение и етимология[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът се намира в сирийската крайбрежната планинска верига, разположена на около 25 km североизточно от Латакия.[1] Традиционното име на мястото е Сахиун (Ṣahyūn) е арабския еквивалент на старозаветното названието Цион. Историкът Хю Кенеди предлага политкоректното название Qalʿat Ṣalāḥ Ed-Din, което означава „замък на Саладин“.[2] В византийците го наричат Сигон, а франкските наследници – Саон.

География и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта е построена на 700 m над морското равнище на хребета между две дълбоки клисури, откъдето охранява маршрута между Латакия и Антиохия.[3] Планът на укреплението е неправилен многоъгълник с фланкиращи кули. В близост до крепостната стена е една от най-великолепните характеристики на крепостта-28 м дълбок ров, издълбани в скалата от византийците[4]. Този ров профължава с дължина 156 метра по протежение на източната страна и достига от 14 до 20 метра в ширина.

Входът към замъка се осъществява от южната страна на крепостта. Вдясно от входа се намира кула-бастион, изградена от кръстоносците. Няколко метра по-нататък има резервоар за съхранение на вода и конюшни в близост до масивна кула с изглед към рова, която заема площ от около 24 м2. По-нататък на север е портата с подвижния мост. В двора се разполагат сгради, построени последователно от различните обитатели: византийско водохранилище и два параклиса, кръстоносна трапезария, арабска джамия и дворец с баня.

История[редактиране | редактиране на кода]

Леванта през 1135 г. с кръстоносни държави, маркирани с червен кръст
Калъат Салах-ад-Дин

Хълмът е укрепен поне от средата на 10 век, и първият му известен собственик е алепския васал на Хамданидите емир Сайф ад-Дауля.[5] Византийският император Йоан I Цимисхий го завладява през 975 и остава под византийски контрол до около 1108, когато кръстоносците заемат и Латакия[6]. Саон е включен в Антиохийско княжество, една от четирите държави на кръстоносците, възникнали след първия кръстоносен поход. Господарите на Саон са едни от най-велемощните в княжеството, като първият сеньор е вероятно, Робер Прокажения, който получава контрол над замъка през 1119, а семейството му остава в Саон до 1188. Най-вероятно неговият син Гийом е този, който строи новите кръстоносни укрепления, с които усилва предишните византийски. Повечето от това, което се вижда в момента, е построено през това време. Крепостта е една от малкото, които не са били отстъпени на най-големите военномонашески ордени хоспиталиери или тамплиери.

На 27 юли 1188 г. Айюбидския султан Саладин и синът му аз-Захир Гази обсаждат замъка с обсадни машини на платото от източната страна и с блокада пред северната и западна част на замъка. Укреплянията са обстрелвани с камъни с тегло от 50 до 300 kg в продължение на два дни, които причиняват значителни щети. На 29 юли мюсюлманите успешно щурмуват крепостните стени. Вътрешният двор е овладян и християнският гарнизон се оттегля в донжона. До края на деня те достигат споразумение за откуп с нападателите. Въпреки че Саон е силен замък, той пада за три дни.

Саладин отстъпва Саон и Бурзе на един от своите емири – Манкавар ибн Хумартигин, чиито наследници ги владеят до 1272 г., когато Саон е отнет от Байбарс. След 1280 мамелюкският емир Ал-Ашкар използва замъка за убежище от султан Ал-Мансур Калауун. Тогава замъкът става административен център на малка полунезависимо емирство. В края на 1286 Ал-Мансур Калауун е с намерение да смаже своите съперници и изпраща обсаждаща армия под командването на Tурунтай срещу Саладиновия замък. През април 1287 замъкът е превзет.[7]

По-късно замъкът е включен в състава на административна провинция Триполи.[8], като остава голям и проспериращ под Мамелюците поне до края на XIV век. Емирот на Хама, Абу-л-Фида (1273 – 1331), отбелязва за град, създаден в близост до Саладиновия замък. В следващите десетилетия, обаче, той е изоставен.

Цитаделата на Саладин е обект на Световното културно наследство при ЮНЕСКО, заедно с Крак де Шевалие, от 2006 година.[9] По време на сирийския бунт, който започва през 2011 г. от ЮНЕСКО са изразени опасения, че конфликтът може да доведе до увреждане на важните културни обекти, като Цитаделата на Салах-Ед-Дин.[10] До 2016 г., замъкът е преживял сирийската гражданската война без никакви значителни щети.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Връзки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Morray 1995, стр. 850
  2. Kennedy 1994, стр. 84 – 85
  3. Molin 2001, стр. 85
  4. Molin 2001, стр. 148
  5. Morray 1995, стр. 851
  6. Kennedy 1994, стр. 85
  7. Folda 2005, стр. 383
  8. Kennedy 1994, стр. 96
  9. [1]
  10. [2]

Библиография и по-нататъшно четене[редактиране | редактиране на кода]

  • ЮНЕСКО калъат-Салах Ел-Дин
  • Folda, Jaroslav (2005), Crusader Art in the Holy Land: From the Third Crusade to the Fall of Acre, 1187 – 1291, Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-83583-1 
  • Kennedy, Hugh (1994), Crusader Castles, Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 0-521-42068-7 
  • Molin, Kristian (2001), Unknown Crusader Castles, London: Continuum, ISBN 978-1-85285-261-0 
  • Morray, D. W. (1995), „Ṣahyūn“, in Bosworth, C.E.; van Donzel, E.; Heinrichs, W. P.; Pellat, Ch., The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VIII: Ned–Sam, Leiden and New York: BRILL, pp. 850 – 851, ISBN 90-04-09834-8
  • République arabe syrienne (January 2005), Chateaux de Syrie: Dossier de Presentation en vue de l'inscription sur la Liste du Patrimoine Mondial de l'UNESCO (PDF) (in French), UNESCO 
  • Saade, G. (1968), „Histoire du château de Saladin“, Studi Medievali, 3rd (in French), 9: 980 – 1,016
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Citadel of Salah Ed-Din“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.