Салацгрива
| Салацгрива Salacgrīva | |
| — Град — | |
| Страна | |
|---|---|
| Площ | 12.57 km² |
| Надм. височина | 4 m |
| Население | 2465 души (2025) 196 души/km² |
| Основаване | 1928 г. |
| Пощенски код | LV-4033 |
| Телефонен код | +371 640 |
| Официален сайт | www.salacgriva.lv |
| Салацгрива в Общомедия | |
Салацгрива (на Шаблон:Ез-lv;
произношение) е пристанищен град в Североизточна Латвия, разположен по брега на Рижкия залив на Балтийско море. Намира се в историческата област Видземе и от 2021 г. административно влиза в състава на обединения Лимбажи край (преди това е център на самостоятелния Салацгривски край).
Градът се намира на 103 km северно от националната столица Рига и на около 13 km южно от границата с Естония. Салацгрива получава статут на град през 1928 година.
Етимология и география
[редактиране | редактиране на кода]Името на града буквално се превежда от латвийски като „Устието на Салаца“ (*Salacas grīva*), което точно описва географското му положение – разположен е на мястото, където река Салаца се влива в Балтийско море. Реката разделя града на две части, които са свързани с мост, построен през 1960 г. Около Салацгрива се простират обширни плажни ивици и борови гори, а част от територията около реката влиза в състава на Севернокурземския биосферен резерват.
История
[редактиране | редактиране на кода]На мястото на днешния град в древността е съществувало селище на ливите. През XIII век кръстоносците издигат укрепление близо до устието на реката, за да контролират водния път, но същинското развитие на селището започва през втората половина на XIX век.
През 70-те години на XIX век река Салаца е пригодена за транспортиране на дървен материал от вътрешността на страната, което налага изграждането на речно пристанище и кейове. Това стимулира търговията с Рига, Пярну и Санкт Петербург. Около пристанището израстват складове, търговски обекти и жилища, а броят на населението нараства бързо. Към 1910 г. селището вече е важен икономически център в региона, а през 1928 г. официално е провъзгласено за град в независима Латвия.
По време на съветския период в града е развита силна консервна и рибопреработвателна промишленост, която и до днес заема важна част от местната икономика.

Икономика и инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]Днес Салацгрива функционира предимно като търговско и риболовно пристанище. Основният износ на пристанището се състои от дървесен чипс, дървен материал и торф. Важно перо в икономиката е обработката и консервирането на морска риба (особено цаца и херинга).
През града преминава важната международна автомагистрала **E67** (известна като Via Baltica), която свързва Прага, Варшава, Рига, Талин и Хелзинки, което превръща Салацгрива в логистична точка за транзитен автомобилен трафик.
Култура и туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки сравнително малкото си население, Салацгрива придобива широка международна известност през XXI век благодарение на **музикалния фестивал „Positivus“**. Провеждан ежегодно през юли от 2007 г. насам (с прекъсвания), той се превръща в най-големия фестивал за поп, рок и инди музика в Балтийските държави, привличайки десетки хиляди туристи от цяла Европа на живописните крайбрежни сцени сред природата.
В града се провежда и традиционният ежегоден „Фестивал на морето“ (в началото на юли) и Фестивалът на миногата (през октомври), посветен на улова на тази специфична речна риба чрез традиционни дървени съоръжения (тачи), запазени по река Салаца.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Салацгрива поддържа партньорски отношения и е побратимен град с:
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Автор, Име на книгата, Година.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официална страница на град Салацгрива (на латвийски, английски и руски)
- Официален сайт на Лимбажи край
| ||||||||||||||||||||||||||||||||