Салчо Чомаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Салчо Чомаков
български стопански и обществен деец
Портрет от Станислав Доспевски, 1857 г.
Портрет от Станислав Доспевски, 1857 г.

Роден
Салчо Иванов Чомаков
Починал
1863 г. (63 г.)
Пловдив, Османска империя

Националност българин
Семейство
Баща Стоян Чомаков
Братя/сестри Стоян Чомаков

Салчо Иванов Чомаков е български стопански и обществен деец и благодетел.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1800 г. в Копривщица. Баща му е Стоян Чомаков, негов брат е политикът и лекар д-р Стоян Чомаков. Племенник е на Вълко и Стоян Чалъкови. Замогва се като бегликчия и през 1842 г. се установява в Пловдив. Получава ферман, с който може да търгува с Европа, Персия и Индия. Помага на брат си за откриване на аптеката му в Пловдив. В 1840-те години е представител на християните в местния меджлис и е един от настоятелите на марашкото училище в града и подпомага създаването на епархийското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Дарява 5000 гроша за издръжката му. Участва активно в Църковно-националната борба. Избран е за епитроп на църквата в Кършияка. Настоятел е на Бачковския манастир и подпомага издаването на български книги.[1]

Салчо Чомаков има двама сина и три дъщери, които се омъжват за брат на Михаил Гюмюшгердан, за Йоаким Груев[2] и за син на Константин Мишайков.

Умира през 1863 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 22 – 23.
  2. Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 242.