Самаряни

самаряни
Самаряни през 1900 година
Общ брой	ок. 750
Разселение	Палестинска автономия: ок. 350  Израел: ок. 400
Език	арабски, иврит
Религия	самаризъм
Сродни групи	палестинци, евреи
самаряни в Общомедия

Самаряните (иврит: שומרונים) са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина.

Те считат себе си за потомци на жителите на Израилското царство, произхождащи от коляното на Йосиф и населявали Самария, област в централната част на древна Палестина. Юдейската традиция смята самаритяните за потомци на кутиите, преселени в Самария след завладяването на Израил от асирийците.

Юдаизмът, който изповядват самаритяните, е различен от ортодоксалния и затова са смятани и за юдейска секта. Те не приемат Талмуда и равинистичните тълкувания, а от Танаха признават само Тората и книгата на Иисус Навин. След разрушаването на Втория храм са изселени от палестинските земи. Завръщат се в обетованата земя през 6 век, но не са приети от ортодоксалната юдейска общност.

В Новия завет притчата за добрия самарянин е една от най-известните притчи на християнството, изразяваща учението на Иисус Христос за добрите дела.

Понастоящем представляват малобройна общност, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина.

Вижте също

• Западносемитска митология
• Самарянски бунтове
• Караити
• Дьонме
• Черни евреи
• Християнство

Тази статия, свързана с юдаизъм, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.