Самаряни
| Самаряни | |
|---|---|
 Самаряни през 1900 година |
|
| Места и численост | |
| Общ брой | ~750 |
 Палестинска автономия |
~ 350 |
 Израел |
~ 400 |
|
|
|
| Език | арабски, иврит |
| Религия | самаризъм |
| Сродни групи | палестинци, евреи |
| Самаряни в Общомедия | |
Самаряните[1] (иврит: שומרונים) са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина.
Те считат себе си за потомци на жителите на Израилското царство, произхождащи от коляното на Йосиф и населявали Самария, област в централната част на древна Палестина. Юдейската традиция смята самаритяните за потомци на кутиите, преселени в Самария след завладяването на Израил от асирийците.
Юдаизмът, който изповядват самаритяните, е различен от ортодоксалния и затова са смятани и за юдейска секта[2]. Те не приемат Талмуда и равинистичните тълкувания, а от Танаха признават само Тората и книгата на Иисус Навин. След разрушаването на Втория храм са изселени от палестинските земи. Завръщат се в обетованата земя през 6 век, но не са приети от ортодоксалната юдейска общност.
В Новия завет притчата за добрия самарянин е една от най-известните притчи на християнството, изразяваща учението на Иисус Христос за добрите дела.
Понастоящем представляват малобройна общност, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Марковски, проф. Иван, Библейска археология, II, Университетска печатница, С, 1948, стр.462
- ↑ Юдейски сектантски движения
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||
