Самнитски войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Самнитски войни е името на редица военни конфликти между Римската република и самнитските племена. През 343 пр.н.е. Рим започва война със самнитите, едно от италийските племена, заемащи централната част на Апенините и извършващи грабителски набези на съседни земи, които разоряват градовете на другите племена.

Възползвайки се от ситуацията, Рим установява своето господство над цял Лациум, централната част на полуострова, разпускайки при това Латинския съюз.

През 326 пр.н.е. Рим започва нова военна кампания, която продължава до 304 пр.н.е.

След нея има и трета, която завършва през 290 пр.н.е.. Съпротивата на самнитите е сломена, а техните земи са присъединени към Рим. Остава да се покори южния край на полуострова, който се контролира от града-държава Тарент (съвременния град Таранто) и съседните градове-васали. Тяхната борба с Рим оглавява Пир, царя на Епир (чието име остава в историята с израза „пирова победа“). Обединените войски на Тарент, със знаменитите бойни слонове на Пир в авангард, излизат срещу римляните и даже удържат няколко победи, но през 271 пр.н.е. са разгромени. С победата над Тарент, Рим значително разширява собствените си територии и се превръща в могъща средиземноморска държава.

Вижте също[редактиране | edit source]