Самоедски народи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разпространение на самоедските езици през XVII век (штрихи) и към края на XX век (плътно).

Самоедски народи или самоеди[1] е общо название на коренните малочислени народи в Русия: ненци, енци, нганасани, селкупи и почти изчезналите в днешно време саянски самоеди (камасинци, койбали, мотори, тайгийци, карагаси и сойоти), говорещи на самоедски езици, които заедно с угро-финските езици образуват уралското езиково семейство. По-голямата част от самоедските народи живеят в Ненецки автономен окръг (Архангелска област), Ямало-Ненецки автономен окръг (Тюменска област) и Таймирски Долгано-Ненецки район (Красноярски край).

Народи[редактиране | редактиране на кода]

Съществуващи народи[редактиране | редактиране на кода]

Народ Група Език Брой[2] Най-значима територия Други традиционни територии
Ненци Северни самоеди Ненецки език 45 000 Ямало-Ненецки автономен окръг Ненецки автономен окръг
Енци Северни самоеди Ененци език 200 Красноярски край
Нганасани Северни самоеди Нганасански език 900 Красноярски край
Селкупи Северни самоеди Селкупски език 3 600 Ямало-Ненецки автономен окръг Томска област

Изчезнали народи[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Самоедка. Края на XVIII век.

В средата на XVIII век, почти веднага след откриването на двете огнища на заселване на самоедските народи (северно и южно), сред руските научни среди възникват две хипотези за това кое от двете огнища е изходният район на самоедския етногенезис. Преобладава т. нар. „южна хипотеза“, според която древните самоедски скотовъдски племена се сформират на територията на Южен Сибир. Филологът и пътешественик Матиас Кастрен предположил, че в процеса на преселение на народите самоедските племена са били изместени от тюрките от пределите на Саяните на север, където те полагат началото на народи като ненци, енци, нганасани и селкупи. Част от самоедите, останали на юг, впоследствие биват асимилирани от по-големи народи като сибирските татари, тувинците, хакасите, шорците и други.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ганчо Ценов. Произходът на българите. Печатница П. Глушков, 1910. с. 440.
  2. Demoskop Weekly No 543 – 544
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Samoyedic peoples“ и страницата „Самодийцы“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.