Самозарядно оръжие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Самозарядно (огнестрелно) оръжие (също известно под термина полуавтоматично оръжие[1] – автоматично оръжие, спусковият механизъм на който позволява да се води само единична стрелба[2]. За да се произведе следващия изстрел стрелеца трябва да отпусне и още веднъж да натисне спусъка.

Смяната на УСМ със самозаряден е един от етапите на създаване на граждански образци оръжие на базата на армейското автоматично оръжие.

За първата самозарядна винтовка се смята винтовката на Мондрагон[3].

Най-известни образци[редактиране | редактиране на кода]

AR-10 National Match
Karabin samopowtarzalny wz. 38M

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Това название се появява в резултат на дословния превод от английски език на словосъчетанието Semi-automatic firearm. Исторически с термина „полуавтомат“ се обозначават системите с непълен цикъл на зареждане, например, ПТРД
  2. ГОСТ 28653 – 90 Оружие стрелковое. Термины и определения
  3. Описание Mondragon на сайте world.guns.ru

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Самозарядное оружие“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.