Самоковска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Самоковската котловина е котловина в Западна България, Софийска област, част от Краищенско-Тунджанската физико-географската зона.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско полжение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Котловината е разположена между планините Рила (на юг), Верила (на югозапад), Витоша (на северозапад), Плана (на север) и Шипочански рид, част от Ихтиманска Средна гора (на изток). На север чрез Панчаревският пролом на река Искър се свързва със Софийската котловина. На запад чрез седловината Бука преслап (1090 м) се свързва с Радомирската, на югозапад чрез Клисурската седловина (1025 м) — с Дупнишката котловина, а на югоизток чрез Боровецката седловина се свързва с Костенецко-Долнобанската котловина.

Изглед от Боровец на север към Самоковската котловина (център и ляво) и Костенецко-Долнобанската котловина (вдясно), разделени от рида Шумнатица.

Има неправилна форма наподобяваща изпъкнала на югоизток дъга с дължина от 55 км и максимална ширина 10 км. Площта ѝ е около 185 км2, а средната ѝ надморска височина 950 м, което я прави една от най-високите котловини в България. Състои се от западна — Палакарийска, и източна — Искърска част. Западната част има посока изток-запад, а източната север-юг. Искърската (Източна) част се състои от Горно и Долно Самоковско поле, свързани помежду си чрез късия Калковски пролом. В момента Долното Самоковско поле е залято от водите на язовир "Искър".

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Котловината е образувана през неоген-кватернера в резултата на потъване по околните разседи. През плиоцена част от нея представлява сладководно езеро. През кватернера се запълва с мощни алувиални и речно-ледникови наноси с рилски произход.

Климат, води, почви[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на котловината е типично умереноконтинентален с планинско влияние. Средна годишна температура 7,3°С, средна януарска -3,4°С, средна юлска 17,3°С. Средна годишна валежна сума 653 мм. Отводнява се от река Искър и притоците ѝ Палакария (ляв) и Шипочаница (десен). Преобладаващата почвена покривка е представена от алувиално-ливадни почви. Има благоприятни условия за отглеждане на по-студеноустойчиви земеделски култури — зърнени храни, лен, картофи, овощия. Развито животновъдство.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В котловината и по нейната периферия с оградните планини са разположени 1 град Самоков и 13 села: Алино, Белчин, Белчински бани, Доспей, Драгушиново, Злокучене, Ковачевци, Поповяне, Продановци, Райово, Рельово, Широки дол и Ярлово.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През котловината в различни направления преминават участъци от 5 пътя от Републиканската пътна мрежа:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]