Самоков (металургия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самоков.

Възстановка на самоков в Самоков.
Макет на самоков. Експонат от Националния политехнически музей.

Самоко̀вът, наричан още и мада̀н или мадѐм, е металургично съоръжение за преработка на първично добитото в пещите желязо, използвано от XIV – XV век до началото на XX век.

Служи за очистване на суровото желязо от примеси и изковаването му на пръти и по-рядко на плочи. Представлява голяма ковачница, изградена от камък и дърво. Вътре в помещението има голям водномеханичен чук с наковалня и ковашко огнище с духателен апарат.[1] Чукът е с форма на елипсовидна гривна с тегло до около 150 kg. Слаган е на дебело стъбло с дължина до около 2 m с гривна на средата, която служи за ос на дръжката, а заострените ѝ краища лежат в издълбани железни лагери. Другият край на дръжката стига до оста на водното колело, където е натискан ритмично от издатъци – палци. Чукът удря върху масивна желязна наковалня, върху която желязото се държи с големи клещи, за да се изкове на пръти. Желязото се нагрява на огнище, меховете се движат автоматично от палците на друга водна ос.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Самоков, град в Западна България, наречен на съоръжението
  • Самоков, днес Доматия, село в Гърция, наречен на съоръжението
  • Малък Самоков или само Самоков, днес Демиркьой, град в Турция, също наречен на съоръжението

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Георги. „Старата железодобивна индустрия в България“. София, 1978, стр.64 – 80.
  2. Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Артграф ООД, 2007. ISBN 978-954-9401-15-8. с. 339 – 340.
     Портал „Икономика“         Портал „Икономика          Портал „История на България“         Портал „История на България