Самолетна катастрофа в Мюнхен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Самолетна катастрофа в Мюнхен
Ambassador.arp.750pix.jpg
Кратки данни
Дата 6 февруари 1958 г.
Място Мюнхен, Западна Германия
Причина Неизправност при излитане, падане на пистата
Самолет тип Airspeed AS-57 Ambassador
Авиокомпания British Airways
Кодово име G-ALZU
Маршрут Белград (Югославия) – Манчестър (Англия)
Пътници 38
Екипаж 6
Загинали 23
Оцелели 21
Relief Map of Germany.svg
48.1261° с. ш. 11.6778° и. д.
Местоположение в Германия
Самолетна катастрофа в Мюнхен в Общомедия

Самолетната катастрофа в Мюнхен се случва в Западна Германия на 6 февруари 1958 г. В самолета е футболният отбор на Манчестър Юнайтед, наречен "Бебетата на Бъзби", заедно с поддръжници и журналисти.[1] 20 от 38-те души в самолета загиват на място. Ранените, някои в безсъзнание, са откарани в болница в Мюнхен, където още трима души почиват, което довежда до 23 смъртни случая с 21 оцелели.

Отборът се връща от мач за КЕШ в Белград, СФР Югославия, където елиминира Цървена звезда, за да премине към полуфиналите на състезанието. Полетът спира за да зарежда гориво в Мюнхен. След зареждането с гориво, пилотите Джеймс Тайн и Кенет Раймънт два пъти отлагат излитането, заради увеличаването на налягането в левия двигател. Тъй като се страхуват, че ще закъснеят прекалено много време, капитан Тайн започва трети опит за излитане. По това време снегът пада, като в края на пистата се образува слой киша. След като самолетът удря кишата, той минава през ограда отвъд края на пистата, а лявото крило се откъсва, след като удря къща. Тъй като се страхува, че самолета може да избухне, Тайн започва да евакуира пътниците, докато вратарят на Манчестър Юнайтед Хари Грег помага да се измъкнат оцелелите от останките.

Разследване от страна на властите на летищата в Западна Германия първоначално обвинява Тайн. По-късно е установено, че катастрофата е причинена от кишата на пистата, което забавя твърде много самолета, за да излети. Тайн е освободен през 1968 г., 10 години след инцидента.

Манчестър Юнайтед по това време се опитва да стане третият клуб, който печели три последователни титли в английската лига. Те са на шест точки зад лидерите на лигата Уулвърхямптън Уондърърс. Катастрофата не само спира амбициите им за титлата тази година, но и разрушава ядрото на това, което може да бъде едно от най-големите поколения играчи в английската история на футбола. Отнема 10 години, докато клубът се възстанови, като Бъзби възстановява отбора и печели европейската купа през 1968 г. с новото поколение "Бебета".

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През април 1955 г. УЕФА създава КЕШ, футболен турнир за клубовете шампиони на европейските нации, филиали на УЕФА, който да започне през сезон 1955/56.[2] Победителите в английската лига, Челси, обаче отказват да участват.[3] На следващия сезон, английската лига е спечелена от Манчестър Юнайтед, воден от Мат Бъзби. Но футболната лига отново отказва тяхното участие, но Бъзби и неговия шеф, Харолд Хардман, с помощта на председателя на футболната асоциация Стенли Роуз се обявяват за участие и Юнайтед става първият английски отбор, който играе в Европа.[4]

Отборът, известен като "Бебетата на Бъзби", заради младостта си, стига до полуфиналите, където е надвит от евентуалните победители, Реал Мадрид. Спечелването на титлата на първа дивизия още през този сезон означава квалификация за турнира от 1957/58. Домакинските шампионатни срещи са в събота, а европейските мачове в средата на седмицата, така че, въпреки че пътуването със самолет е рисковано, това е единственият избор, ако Юнайтед иска да участва.[5]

След като преодоляват Шамрок Роувърс и Дукла Прага в предварителния и първи кръг съответно, Юнайтед се изправя пред Цървена звезда Белград от Югославия за четвъртфиналите. След като ги побеждава с 2:1 на Олд Трафорд на 14 януари 1958 г., клубът трябва да пътува до Югославия за реванша на 5 февруари. На връщане от Прага в предишния кръг, мъглата над Англия не позволява на отбора да отлети обратно за Манчестър, така че те отлетяват до Амстердам, преди да вземат ферибота от Хоук Холанд до Харвич и след това влакът до Манчестър.[6]

Нетърпелив да не пропусне мачовете на футболната лига и да не преживее трудно пътуването, клубът наема самолет от British Airways от Манчестър за Белград за далечния мач срещу Цървена звезда.[7] Мачът завършва 3:3, но това е достатъчно да изпрати Юнайтед на полуфиналите. Излитането от Белград е отложено с 1 час след като Джони Бери губи паспорта си, а самолетът пристига в Мюнхен за зареждане на гориво в 13:15 GMT.[8][9]

Сблъсъкът[редактиране | редактиране на кода]

В 14:19 GMT от контролната кула в Мюнхен е съобщено, че самолетът е готов да излети и е дадено разрешение за излитане, изтичащо в 14:31 часа.[10] Раймънт отлага излитането, след като Тайн забелязва, че маншонът за налягането не е стабилен, когато самолетът достига пълна мощност и двигателят звучи странно, докато се ускорява.[11] Вторият опит е направен три минути по-късно, но се отказва след 40 секунди.[12] След втория провал пътниците се оттеглят в салона на летището. Дотогава започва да вали сняг тежко и изглежда малко вероятно самолетът да излети. Дънкан Едуардс от Манчестър Юнайтед изпраща телеграма до ханджията си в Манчестър. Той пише: "Всички полети са отменени, летим утре, Дънкан."[13]

Пътниците са призовани обратно в самолета 15 минути след като го напускат.[14]

Няколко от играчите не са уверени, че може да се проведе полета, особено Били Уилън, който казва: "Това може да е смърт, но аз съм готов". Други, включително Дънкан Едуардс, Томи Тейлър, Марк Джоунс, Еди Колман и Франк Суифт, се преместват в задната част на самолета, вярвайки, че е по-безопасно. След като всички са на борда, Тайн и Раймент стартират самолета в 14:56 ч.[15] В 14:59 часа те стигат до мястото за излитане на пистата, където получават разрешение да се подредят, готови за излитане.[16] На пистата провеждат окончателни проверки в пилотската кабина и в 15:02 часа им е казано, че разрешението им ще изтече в 15:04 ч. Пилотите се съгласяват да се опитат да излязат. В 15:03 те казват на контролната кула своето решение.

Раймънт премества бавно газта напред и освобождава спирачките, а самолетът започва да ускорява.

Самолетът се плъзга от края на пистата, разбива се в оградата около летището и по пътя, преди да спре, едното му крило се откъсва, тъй като се удря в къща, в която живее шест-членно семейство. Част от опашката на самолета е откъсната, преди лявата страна на пилотската кабина да удари дърво. Дясната страна на корпуса удря дървена колиба, където вътре има камион, пълен с гуми и гориво, които експлодират.[17] 20 пътници загиват на борда, а 3 почиват по-късно в болницата.

Когато вижда пламъците около пилотската кабина, Тайн се страхува, че самолетът ще експлодира и казва на екипажа си да се евакуира. Стюардесите, Розмари Шевертън и Маргарет Белис, са първите, които излизат през счупен авариен прозорец, следвани от Бил Роджърс.[18] Раймънт е затиснат на мястото си при смачкания фюзелаж и казва на Тайн да излезе без него.

Междувременно в кабината вратарят Хари Грег идва в съзнание, мислейки, че е мъртъв.[19] Той почувства кръвта на лицето си и "не смее да постави ръката си, [той] смята, че върхът на главата му я няма като смачкано варено яйце".[20] Той също успява да спаси някои пътници.

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

  • Капитан Кенет Раймент – пилот. (Оцелява при катастрофата, но умира 5 седмици по-късно в болница, вследствие на раните си по главата)
  • Том Кейбъл, стюард в кабината

Футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Плоча на Олд Трафорд в памет на жертвите.
Мюнхенски часовник с часът на инцидента, в югоизточната част на Олд Трафорд.
служители
  • Уолтър Крикмър, клубен сектретар
  • Том Къри, треньор
  • Бърт Уейли, главен треньор

Журналисти[редактиране | редактиране на кода]

  • Алф Кларк, Manchester Evening Chronicle
  • Дони Дейвис, Manchester Guardian
  • Джордж Фалоус, Daily Herald
  • Том Джаксън, Manchester Evening News
  • Арчи Ледбрук, Daily Mirror
  • Хенри Роуз, Daily Express
  • Франк Суифт, News of the World (бивш вратар на Англия и Манчестър Сити, умира на път за болницата)
  • Ерик Томпсън, Daily Mail
други
  • Бела Миклош, пътнически агент
  • Уили Сатиноф, фен, близък приятел на Мат Бъзби

Оцелели[редактиране | редактиране на кода]

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

  • Маргарет Белис, стюардеса (починала 1998 г.)[21]
  • Розмари Шевертън, стюардеса
  • Джордж Роджърс, радио оператор (починал 1997 г.)
  • Капитан Джеймс Тайн, пилот (починал 1975 г.)[22]

Футболисти[редактиране | редактиране на кода]

служители

Журналисти[редактиране | редактиране на кода]

  • Тед Елиярд, Daily Mail телеграфист (починал 1964 г.)
  • Питър Хауърд, Daily Mail фотограф (починал 1996 г.)[31]
  • Франк Тейлър, News Chronicle репортер (починал 2002 г.)[32]
други
  • Вера Лукич, съпруга на югославски дипломат, и нейното бебе, Весна. Спасени са от вратаря Хари Грег. По това време, Вера Лукич е бременна със сина си Зоран.[33]
  • Елеанор Миклош, съпруга на Бела Миклош
  • Небойша Томашович, югославски дипломат (починал 2017 г.)[34]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Video: Britain Mourns. Soccer Champs Die In Plane Crash, 1958/02/10 (1958)“. Universal Newsreel. https://archive.org/details/1958-02-10_Britain_Mourns. Посетен 20 February 2012. 
  2. UEFA Champions League – History. // UEFA. Посетен на 24 April 2011.
  3. White, p. 103.
  4. White, p. 105.
  5. Crick et al., p. 39.
  6. Morrin, pp. 67–68.
  7. Morrin, p. 77.
  8. Morrin, p. 93.
  9. White, p. 119.
  10. Morrin, p. 97.
  11. Morrin, p. 98.
  12. Morrin, pp. 99–100.
  13. Barnes et al., p. 16.
  14. Morrin, p. 103.
  15. Morrin, p. 107.
  16. Morrin, pp. 107–108.
  17. The Munich air disaster: a timeline. // BBC Manchester, 19 March 2008. Посетен на 12 October 2008.
  18. Morrin, p. 115.
  19. Morrin, p. 116.
  20. White, p. 118.
  21. Stewardess who saved lives at Munich. // Hounslow Chronicle. 5 February 2008. Посетен на 14 April 2013.
  22. Leroux, Marcus. Captain James Thain cleared of blame after the thawing of hostilities. // The Times. London, 30 January 2008. Посетен на 11 January 2009.
  23. Barnes et al., p. 66.
  24. Busby Babe loses battle against cancer. // BBC News, 2 September 1998. Посетен на 10 January 2009.
  25. Busby Babe Bill Foulkes dies, aged 81. // BBC News, 25 November 2013. Посетен на 25 November 2013.
  26. Kenny Morgans: Ex-Man Utd player and Munich survivor dies. // BBC Sport, 18 November 2012. Посетен на 18 November 2012.
  27. Busby Babe Albert Scanlon dies. // Manchester Evening News. 22 December 2009. Посетен на 23 December 2009.
  28. Busby Babe dies. // BBC News, 7 March 1999. Посетен на 10 January 2009.
  29. Wilson, Bill. Waiting for news from Munich. // BBC News, 4 February 2008. Посетен на 10 January 2009.
  30. 1969: Matt Busby retires from Man United. // BBC News, 14 January 2008. Посетен на 11 January 2009.
  31. The Busby Babes. Посетен на 14 April 2015.
  32. Glanville, Brian. Obituary: Frank Taylor. // The Guardian. London, 22 July 2002. Посетен на 11 January 2009.
  33. Gregg's 'greatest save' – Munich remembered. // BBC News, 4 February 2008. Посетен на 7 October 2008.
  34. Bato Tomasevic obituary
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Munich air disaster“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.