Самолетна катастрофа в Суперга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Самолетна катастрофа в Суперга
Fiat G.212 I-ELCE tragedia Superga.jpg
Кратки данни
Дата 4 май 1949 г.
Място Суперга, Торино, Италия
Причина Сблъсък със земята поради намалена видимост
Самолет тип Fiat G.212 CP
Авиокомпания Avio Linee Italiane
Кодово име I-ELCE
Маршрут Лисабон (Португалия) – Торино (Италия)
Пътници 27
Екипаж 4
Загинали 31
Оцелели 0
Italy relief location map.jpg
45.0808° с. ш. 7.7675° и. д.
Местоположение в Италия
Самолетна катастрофа в Суперга в Общомедия

Самолетната катастрофа в Суперга се случва в Италия на 4 май 1949 г. Самолетът превозва целия футболен отбор на Торино (известен по това време като "Великият Торино"). Тридесет и един души загиват, няма оцелели.

История[редактиране | редактиране на кода]

Fiat G.212CP на Avio Linee Italiane превозва отбора от Лисабон, където е игран приятелски мач с Бенфика Лисабон в чест на португалския капитан Франсиско Ферейра. При инцидента целият отбор на Торино (почти целия национален отбор на Италия) губи живота си. Клубни служители също загиват при инцидента, както и екипажа и трима известни италиански спортни журналисти: Ренато Казалборе (основател на Tuttosport), Ренато Тосати (Gazzetta del Popolo) и Луиджи Кавалеро (La Stampa). Задачата за идентифициране на телата е поверена на бившия треньор на националния отбор на Италия Виторио Поцо, който извиква повечето играчи на Торино в националния отбор.

Левият бек, Сауро Тома, не участва в пътуването поради наранявания в менискуса, нито пък резервният вратар Ренато Гандолфи (третият вратар Дино Баларин заема мястото му). Ладислао Кубала пропуска пътуването, тъй като детето му е много болно в деня на отпътуването. Радиокоментаторът Николо Каросио, Луиджи Джулиано (капитан на младежкия отбор на Торино) и бившия треньор на националния отбор на Италия Виторио Поцо, също не се качват на самолета по различни причини. Президентът на Торино Феручо Ново не заминава, поради грип.

Торино са обявени за шампиони на Серия А за сезон 1948/49 на 6 май 1949 г., а противниците им, както и Торино, излизат с младежките си отбори в останалите четири мача след катастрофата. В деня на погребението близо един милион души излизат по улиците на Торино, за да се сбогуват с футболистите. Шокът е толкова голям, че на следващата година националният отбор на Италия пътува за Световното първенство в Бразилия през 1950 г. с кораб.[1]

Сблъсъкът[редактиране | редактиране на кода]

Стената зад базиликата в Суперга никога не е реставрирана, в памет на жертвите.

Тритурбинния Fiat G.212 на авиокомпанията Avio Linee Italiane излита от Лисабон в сряда, 4 май 1949 г., в 9:40 часа. Командирът на полета е лейтенант Мерони. Самолетът каца на летището в Барселона в 13:00 часа. Докато е зареждан с гориво по време на престоя, Торино се срещат за обяд с Милан, който пък е на път към Мадрид.

В 14:50 часа I-ELCE тръгва за летище "Торино-Аеритали". Пътят на полета е през Кап де Кройс, Тулон, Ница, Албенга и Савона. Над Савона самолетът се завива на север, в посока към Пиемонт, където се очаква да пристигне след 30 минути. Времето в Торино е лошо. В 16:55 часа летището на Aeritalia съобщава за метеорологичната ситуация на пилота - облаци, дъжд, силни югозападни пориви на вятъра и много лоша хоризонтална видимост (40 м).

В този момент кулата пита за позицията на пилота. След няколко минути на мълчание (в 16:59 ч.) идва отговор: "Кота 2000 м. QDM на Пино, тогава ще минем Суперга".

При приближаването, самолетът е на около 9 мили от пистата, на 305 метра над морското равнище. На север от Пино Торинезе се намира базиликата на Суперга, разположена на хълм на 669 метра надморска височина. Една от теориите за отклонението е, че поради силните леви странични ветрове самолета е претърпял отклонение надясно, към хълма на Суперга. Неотдавнашните проучвания предполагат и възможността алтиметърът да не функционира и да е спрял на 2000 м, което е накарало пилотите да вярват, че са на по-голяма надморска височина.[2]

В 17:03 часа самолетът се завърта наляво, и е в подготовка за кацане, когато пада в задната част на насипа на базиликата Суперга. Пилотът, който вероятно е вярвал, че хълма на Суперга е отдясно, вижда, че внезапно излиза непосредствено пред него (скорост 180 км / ч, видимост 40 м) и не е в състояние да реагира.

В 17:05 часа Aeritalia Torre търси I-ELCE, но не получава отговор. От 31-те на борда никой не оцелява. Текущите останки на самолета включват витло, гума, разпръснати части от фюзелажа и личните чанти на Мацола, Марозо и Ербщайн, които са запазени в музей в Груляско, близо до Торино. На 4 май 2008 г., годишнина от трагедията, е открит Музеят на Гранде Торино и дела Легенда Граната, който се помещава в престижната вила Claretta Assandri в Груляско. Осем от 18-те играчи (както и двама треньори и журналистът Ренато Казалборе) са погребани в монументалното гробище на Торино.

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на загиналите в базиликата в Суперга.
Опера с плачещият бик на E. Еанди създадена за 50-годишнината от трагедията.
Футболисти
Служители
Журналисти
Екипаж
  • Пиерлуиджи Мерони, пилот
  • Антонио Панграци
  • Селестино Д'Инка
  • Чезаре Бианкарди
Други
  • Андреа Бонаюти, организатор

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Roberto Thoeni, L'ultimo urlo per il grande Torino, Abaco Editori
  • Dino Buzzati, La nera di Dino Buzzati, Oscar Mondadori
  • Vincenzo Baggioli (a cura), Il Torino. Oltre la vita!, Milano, I.P.L.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1990, l'anno dei Mondiali. Milano, di.e.di., 1990.
  2. TG-R "Leonardo": possibili cause della sciagura di Superga: l'ipotesi dell'altimetro guasto||[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „История“         Портал „История          Портал „Авиация“         Портал „Авиация          Портал „Италия“         Портал „Италия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Superga air disaster“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.