Самуилово (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.

Самуилово
Belata cheshma in Samuilovo.jpg
Общи данни
Население 911 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,979 km²
Надм. височина 513 m
Пощ. код 2879
Тел. код 07423
МПС код Е
ЕКАТТЕ 65293
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Самуилово
Кирил Стоянов
(ДГ, НДСВ)
Самуилово в Общомедия

Самуѝлово е село в Югозападна България, в община Петрич, област Благоевград. До 1935 година селото носи името Димидово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Самуилово се намира в полупланински район, в северното подножие на планина БеласицаПодгорието). Отстои на около 12 километра западно от общинския център Петрич. Съседни села са Коларово и Камена. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 720 мм). Северно край землището на селото тече река Струмешница. Почвите са предимно делувиално-ливадни и песъчливи. Населението нараства от естествен прираст. Самуилово е един от удобните изходни пунктове за планинския първенец на Беласица – връх Радомир и високите части на планината. От селото до местността и хижа Лопово води 14 километров макадамов път.

История[редактиране | редактиране на кода]

Белата чешма – превърнала се в символ на селото

Село Самуилово има богата древна история. В местността Герковец са открити останки от антично селище от римската епоха. В местността Кинлюко се намират останки от средновековно поселение.

За първи път селото се споменава в османски регистър от 1570 година, под името Демидово. В същата година в него живеят 39 български християнски домакинства и 4 мюсюлмански.[1] Според друг регистър от 1664 – 1665 година в селото живеят едва 7 християнски домакинства.

Вероятно към началото на 30-те години на 19 век българското население е прогонено и на негово място се заселват турски семейства емигрирали от Сърбия и Гърция.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Димидово (Dimidovo) е посочено като село със 70 домакинства със 144 жители мюсюлмани.[3] Към края на 19 век според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Демидово има 350 жители – турци.[4]

След Балканските войни от 1912 – 1913 година селото е присъединено към България. Турското му население се изселва и на негово се заселват българи-бежанци от Егейска Македония (предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско и град Кукуш), Струмишко и планинци от Огражден планина. По времето на Първата световна война в землището на селото квартирува Шеста пехотна бдинска дивизия, която през 1916 година изгражда възпоменателна чешма-паметник, известна днес под името Белата чешма.

В землището на селото в планина Беласица се намира прохода Демир капия, където на 19 октомври 1925 година започва известният в историята Петрички инцидент.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Основно училище „Антон Попов“ - закрито 2016 година
  • Читалище „Антон Попов“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Храм „Свето Успение Богородично“
  • Парк „Белата чешма“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Серафим Бързаков
Свързани със Самуилово
Починали в Самуилово

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.636 – 638
  2. „Енциклопедия Пирински край“. Том 2, Благоевград, 1999, стр.226.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150 – 151.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.187.
     Портал „Македония“         Портал „Македония