Самуилово (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.

Самуилово
Belata cheshma in Samuilovo.jpg
Общи данни
Население 911 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,979 km²
Надм. височина 513 m
Пощ. код 2879
Тел. код 07423
МПС код Е
ЕКАТТЕ 65293
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Самуилово
Кирил Стоянов
(ДГ, НДСВ)
Самуилово в Общомедия

Самуѝлово е село в Югозападна България, в община Петрич, област Благоевград. До 1935 година селото носи името Димидово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Самуилово се намира в полупланински район, в северното подножие на планина БеласицаПодгорието). Отстои на около 12 километра западно от общинския център Петрич. Съседни села са Коларово и Камена. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 720 мм). Северно край землището на селото тече река Струмешница. Почвите са предимно делувиално-ливадни и песъчливи. Населението нараства от естествен прираст. Самуилово е един от удобните изходни пунктове за планинския първенец на Беласица – връх Радомир и високите части на планината. От селото до местността и хижа Лопово води 14 километров макадамов път.

История[редактиране | редактиране на кода]

Белата чешма – превърнала се в символ на селото

Село Самуилово има богата древна история. В местността Герковец са открити останки от антично селище от римската епоха. В местността Кинлюко се намират останки от средновековно поселение.

За първи път селото се споменава в османски регистър от 1570 година, под името Демидово. В същата година в него живеят 39 български християнски домакинства и 4 мюсюлмански.[1] Според друг регистър от 1664 – 1665 година в селото живеят едва 7 християнски домакинства.

Вероятно към началото на 30-те години на 19 век българското население е прогонено и на негово място се заселват турски семейства емигрирали от Сърбия и Гърция.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Димидово (Dimidovo) е посочено като село със 70 домакинства със 144 жители мюсюлмани.[3] Към края на 19 век според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Демидово има 350 жители – турци.[4]

След Балканските войни от 1912 – 1913 година селото е присъединено към България. Турското му население се изселва и на негово се заселват българи-бежанци от Егейска Македония (предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско и град Кукуш), Струмишко и планинци от Огражден планина. По времето на Първата световна война в землището на селото квартирува Шеста пехотна бдинска дивизия, която през 1916 година изгражда възпоменателна чешма-паметник, известна днес под името Белата чешма.

В землището на селото в планина Беласица се намира прохода Демир капия, където на 19 октомври 1925 година започва известният в историята Петрички инцидент.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Основно училище „Антон Попов“ - закрито 2016 година
  • Читалище „Антон Попов“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Храм „Свето Успение Богородично“
  • Парк „Белата чешма“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Серафим Бързаков
Свързани със Самуилово
Починали в Самуилово

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.636 – 638
  2. „Енциклопедия Пирински край“. Том 2, Благоевград, 1999, стр.226.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150 – 151.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.187.
     Портал „Македония“         Портал „Македония