Самуилово (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.

Самуилово
Общи данни
Население 265 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,416 km²
Надм. височина 136 m
Пощ. код 6051
Тел. код 041274
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 65317
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)

Самуилово е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Надморската височина на село Самуилово, област Стара Загора е 136 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

За по-подробната история на с. Самуилово, област Стара загора може да прочетете тук [1]


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

ДИАЛЕКТНИ И СТАРИННИ ДУМИ ОТ СЕЛО САМУИЛОВО, ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

„Мас човек”, „Мас жена” – израз на учудване и възхищение. Вероятно „мас” означава „голям, силен, мъжки”

Айтам – Там

Айтва - Това

Айтоа – Тоя, този

Алтаванин – „халтав+ан” - „халтав човек”, несигурен, вятърничав, отвлечен човек

Баберка – па+бера – вторично, следващо обиране, прибиране на плодове, реколта и др.

Амен – Почти, като че ли

Аршин – навита на лакът прежда, чиле

Барабонка – плод от черница

Барабонка - Черница

Бараклив– мърляв, гурлив, с изцапано лице

Баталясал – обрасъл с плевели

Борката – така се нарича изправената стойка на малко, прохождащо дете

Бош – празно място, отвор в дъска и др. подобни.

Брус – камък за точене

Будак – чеп на дърво

Бунела - Вилица

Бурания - свинско със зеле на фурна -

Бурило – съд в който се бие кисело мляко

Бърукам – бъркам

Бялка - (Martes foina), дребен хищник от семейството Порови.

Вакъл – Мургав (за човек), с черно около очите (за овца)

Валмо – вързоп от прежда, чиле от прежда

Видело (по видело) - Светло (по светло)

Вратня – голяма входна, външна врата, през която се влеза в двора

Вчеснат - Сгъстен

Възнак - На гръб

Въртоглав - Откачен, непослушен

Въсръб - Сгънати и подредени на куп дрехи

Г`ирджа, да нагирджа – да се облека с нови, хубави дрехи, да се наконтя.

Гèлпя, да огèлпя – греша, да сгреша, да объркам нещата

Га, гато – Кога, когато

Гарагашка - Сврака

Гачи - Сякаш, като че ли

Геран – Кладенец с каменна ограда около дупката

Главеж – годеж

Главина – ос на колело

Главя – сгодявам, кастря дърво

Гламав – ненормален

Грибуч – желязна огрибка за огнище

Гръцлун, гръцмул – гръклян

Губерка – голяма желязна

Гуджук- Животно с отрязана опашка

Гъгрица, къкрица – Паразит по пшеницата и брашното

Гълток – глътка

Гълток - Голяма глътка

Гърлене – последно окопаване на царевица

Гьоа – Сякаш, възможно, види се

Да се измазуля – да се изплъзна без да ме усетят.

Да се лепна (да се грабна) – да събера всичките си сили, цялата си воля за да измина някакво голямо разстояние.

Дам – помещение за отглеждане на едър рогат добитък, обор

Дарак – дървена стойка със железни игли за разчепкване на вълна, чепкало 

Джапара – човек който излишно много говори, най-често неуместни неща

Джасвам - Захвърлям

Джаснат - Неврозен, сприхав, буен

Джибри - Остатък от изстискано грозде (за варене на ракия)

Джирит: Мина на джирит – Мина покрай тебе много бързо. Чирит – копие.

Джубуркам - правя гаргара

Джука - Устна

Джумоля - Мърморя, говоря неясно и тихо

Джърът – копие (“мина на джърът” – профуча много бързо)

Дзвиска – едногодишна овца

Дигноглав – Горд, самостоятелен и непокорен човек

Дигноглав – човек, най-често младеж с буен характер. Идва от израза “човек с вдигната глава”

Диканило – върво, което води диканята

Дипла - Гънка, плисе на дреха

Дисаги - Двойна торба за през рамо (от латински, ди + сак )

Длъгнест - Продълговат

Довадам – Идвам, дохождам

Докурджум – на някои места се нарича “игра на дама”. Играе се от двама души с по 9 или 12 камъчета. Схемата, върху която се играе се нарича “докурджум”. Три камъчета на една линия се наричат “докурма”, две линии една до друга – “тъкърца”. След всяка докурма се взема по едно камъче на противника. Когато някой остане само с две камъчета, губи играта.

Драговница – любовница

Драпа- пълзи

Драпам – изкачвам се на четири крака, домогвам се

Дробен – парче месо, мръвка

Дръгна се - Чеша се до кръв

Дуда – плод на черница, барабонка

Дългуч – Висок човек

Дърмон – овца, слаба и дръглива, която не дава много мляко. Всъщност, дърмон е сито, решето.

Егрек – лятна кошара за овце

Жарна – изгоря

Желва- костенурка – желка

Зàрзала – дива кайсия. Зарзала е прабългарска дума, от афганистанската дума зард – жълт.

Зако - Защо?

Захлопци - Дървен съд с капак за храна

Захлябвам – захранвам, свързвам двата края

Зипам – ритам

Зръмкадийка (дзръмкадийка) – название на домашно цвете

Измазулвам се – измъквам се тихо и неусетно. Основа „мазул”, от маз + „-ул” (суфикс). Маз е „мазнина, мазен”. Мазул = „нещо, което се смазва, омазва”.[редактиране | редактиране на кода]

Изпосталявам - Отслабвам, изтощавам се

Изчагъркам – отделям нещо чрез тънко острие, игла, отвертка

Изчучунизвам – изпивам, изяждам, свършвам, унищожавам (от чочур - източва се, свършва)

Кавардисан - Смесен

Кавардисвам - Запържвам, правя застройка на манджа

Казак - Шейна

Кайряк- Песъчлива почва, неплодородна земя

Какаванин – „кекав + ан” – млад, слабоват човек

Калдупна - Обърна

Калеко - Съпругът на лелята, Свяко

Калесвам – Каня на годеж, сватба

Калун и калуница (калунка) – название на игра, в която трябва да се отгатне дадено семейство, като неговите членове се назовават със условни думи: децата – петли и ярки, родителите калун и калунка, възрастните родители – стар калун и стара калунка. Един от групата обяснява членовете на семейство от близката част на селото, което останалите трябва да отгатнат. При това, съпрузите условно се наричат калун (мъжа) и калуница (жената), а възрастните членове се наричат стар калун и стара калуница. В БЕР тези думи не се споменават. Имайки пред вид старинния суфикс „-ун”, най-вероятно „калун” означава „съпруг” от думата „галя” в старинното ѝ значение – „обичам, харесвам, искам”, запазено в родопските диалекти. От същия глагол е запазена старинната производна „гальовник” = драговник, любовник, годеник.

Калхун - Клюн

Камътен – хубав

Каната – Страничната дъска на волска кола, талига

Канджа кучка – женско куче, каля

Кандилкам, кландуркам - 1. Вървя бавно 2. Поклащам се 3. Мотам се

Касатура – джобно ножче, чекия

Катък - 1. Кубчета сирене престояли във варено прясно мляко 2. Изцедено кисело мляко

Кипра, кипър – жена, човек с добре очертани, присвити устни

Кипря – Присвивам си устните, за да изглеждам красив

Клашник – Дълга горна дреха без ръкави, носи се от овчари, орачи

Клепя - 1. Остря чрез коване, наковавам острието (най вече на коса или сърп), клепането е формоване чрез студена обработка чрез чук и т.нар клепало 2. Бия камбана

Климия – дървени подпори за канатите – култуци

Кловия – скара за нареждане на вретена от които се издърпват конци прежда за усукване.

Клопат - Камбанка, звънче

Колендро – голям каменен цилиндър за изравняване на хармана.

Комкам, Конкам (се) - Причестявам се

Копан - Полукриво дърво, ползвано при пране на дрехите

Копаня - Дървен леген

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]