Самуилово (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.

Самуилово
Общи данни
Население 265 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,416 km²
Надм. височина 136 m
Пощ. код 6051
Тел. код 041274
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 65317
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)

Самуилово е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Надморската височина на село Самуилово, област Стара Загора е 136 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

За по-подробната история на с. Самуилово, област Стара загора може да прочетете тук [1]


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

ДИАЛЕКТНИ И СТАРИННИ ДУМИ ОТ СЕЛО САМУИЛОВО, ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

„Мас човек”, „Мас жена” – израз на учудване и възхищение. Вероятно „мас” означава „голям, силен, мъжки”

Айтам – Там

Айтва - Това

Айтоа – Тоя, този

Алтаванин – „халтав+ан” - „халтав човек”, несигурен, вятърничав, отвлечен човек

Баберка – па+бера – вторично, следващо обиране, прибиране на плодове, реколта и др.

Амен – Почти, като че ли

Аршин – навита на лакът прежда, чиле

Барабонка – плод от черница

Барабонка - Черница

Бараклив– мърляв, гурлив, с изцапано лице

Баталясал – обрасъл с плевели

Борката – така се нарича изправената стойка на малко, прохождащо дете

Бош – празно място, отвор в дъска и др. подобни.

Брус – камък за точене

Будак – чеп на дърво

Бунела - Вилица

Бурания - свинско със зеле на фурна -

Бурило – съд в който се бие кисело мляко

Бърукам – бъркам

Бялка - (Martes foina), дребен хищник от семейството Порови.

Вакъл – Мургав (за човек), с черно около очите (за овца)

Валмо – вързоп от прежда, чиле от прежда

Видело (по видело) - Светло (по светло)

Вратня – голяма входна, външна врата, през която се влеза в двора

Вчеснат - Сгъстен

Възнак - На гръб

Въртоглав - Откачен, непослушен

Въсръб - Сгънати и подредени на куп дрехи

Г`ирджа, да нагирджа – да се облека с нови, хубави дрехи, да се наконтя.

Гèлпя, да огèлпя – греша, да сгреша, да объркам нещата

Га, гато – Кога, когато

Гарагашка - Сврака

Гачи - Сякаш, като че ли

Геран – Кладенец с каменна ограда около дупката

Главеж – годеж

Главина – ос на колело

Главя – сгодявам, кастря дърво

Гламав – ненормален

Грибуч – желязна огрибка за огнище

Гръцлун, гръцмул – гръклян

Губерка – голяма желязна

Гуджук- Животно с отрязана опашка

Гъгрица, къкрица – Паразит по пшеницата и брашното

Гълток – глътка

Гълток - Голяма глътка

Гърлене – последно окопаване на царевица

Гьоа – Сякаш, възможно, види се

Да се измазуля – да се изплъзна без да ме усетят.

Да се лепна (да се грабна) – да събера всичките си сили, цялата си воля за да измина някакво голямо разстояние.

Дам – помещение за отглеждане на едър рогат добитък, обор

Дарак – дървена стойка със железни игли за разчепкване на вълна, чепкало 

Джапара – човек който излишно много говори, най-често неуместни неща

Джасвам - Захвърлям

Джаснат - Неврозен, сприхав, буен

Джибри - Остатък от изстискано грозде (за варене на ракия)

Джирит: Мина на джирит – Мина покрай тебе много бързо. Чирит – копие.

Джубуркам - правя гаргара

Джука - Устна

Джумоля - Мърморя, говоря неясно и тихо

Джърът – копие (“мина на джърът” – профуча много бързо)

Дзвиска – едногодишна овца

Дигноглав – Горд, самостоятелен и непокорен човек

Дигноглав – човек, най-често младеж с буен характер. Идва от израза “човек с вдигната глава”

Диканило – върво, което води диканята

Дипла - Гънка, плисе на дреха

Дисаги - Двойна торба за през рамо (от латински, ди + сак )

Длъгнест - Продълговат

Довадам – Идвам, дохождам

Докурджум – на някои места се нарича “игра на дама”. Играе се от двама души с по 9 или 12 камъчета. Схемата, върху която се играе се нарича “докурджум”. Три камъчета на една линия се наричат “докурма”, две линии една до друга – “тъкърца”. След всяка докурма се взема по едно камъче на противника. Когато някой остане само с две камъчета, губи играта.

Драговница – любовница

Драпа- пълзи

Драпам – изкачвам се на четири крака, домогвам се

Дробен – парче месо, мръвка

Дръгна се - Чеша се до кръв

Дуда – плод на черница, барабонка

Дългуч – Висок човек

Дърмон – овца, слаба и дръглива, която не дава много мляко. Всъщност, дърмон е сито, решето.

Егрек – лятна кошара за овце

Жарна – изгоря

Желва- костенурка – желка

Зàрзала – дива кайсия. Зарзала е прабългарска дума, от афганистанската дума зард – жълт.

Зако - Защо?

Захлопци - Дървен съд с капак за храна

Захлябвам – захранвам, свързвам двата края

Зипам – ритам

Зръмкадийка (дзръмкадийка) – название на домашно цвете

Измазулвам се – измъквам се тихо и неусетно. Основа „мазул”, от маз + „-ул” (суфикс). Маз е „мазнина, мазен”. Мазул = „нещо, което се смазва, омазва”.[редактиране | редактиране на кода]

Изпосталявам - Отслабвам, изтощавам се

Изчагъркам – отделям нещо чрез тънко острие, игла, отвертка

Изчучунизвам – изпивам, изяждам, свършвам, унищожавам (от чочур - източва се, свършва)

Кавардисан - Смесен

Кавардисвам - Запържвам, правя застройка на манджа

Казак - Шейна

Кайряк- Песъчлива почва, неплодородна земя

Какаванин – „кекав + ан” – млад, слабоват човек

Калдупна - Обърна

Калеко - Съпругът на лелята, Свяко

Калесвам – Каня на годеж, сватба

Калун и калуница (калунка) – название на игра, в която трябва да се отгатне дадено семейство, като неговите членове се назовават със условни думи: децата – петли и ярки, родителите калун и калунка, възрастните родители – стар калун и стара калунка. Един от групата обяснява членовете на семейство от близката част на селото, което останалите трябва да отгатнат. При това, съпрузите условно се наричат калун (мъжа) и калуница (жената), а възрастните членове се наричат стар калун и стара калуница. В БЕР тези думи не се споменават. Имайки пред вид старинния суфикс „-ун”, най-вероятно „калун” означава „съпруг” от думата „галя” в старинното ѝ значение – „обичам, харесвам, искам”, запазено в родопските диалекти. От същия глагол е запазена старинната производна „гальовник” = драговник, любовник, годеник.

Калхун - Клюн

Камътен – хубав

Каната – Страничната дъска на волска кола, талига

Канджа кучка – женско куче, каля

Кандилкам, кландуркам - 1. Вървя бавно 2. Поклащам се 3. Мотам се

Касатура – джобно ножче, чекия

Катък - 1. Кубчета сирене престояли във варено прясно мляко 2. Изцедено кисело мляко

Кипра, кипър – жена, човек с добре очертани, присвити устни

Кипря – Присвивам си устните, за да изглеждам красив

Клашник – Дълга горна дреха без ръкави, носи се от овчари, орачи

Клепя - 1. Остря чрез коване, наковавам острието (най вече на коса или сърп), клепането е формоване чрез студена обработка чрез чук и т.нар клепало 2. Бия камбана

Климия – дървени подпори за канатите – култуци

Кловия – скара за нареждане на вретена от които се издърпват конци прежда за усукване.

Клопат - Камбанка, звънче

Колендро – голям каменен цилиндър за изравняване на хармана.

Комкам, Конкам (се) - Причестявам се

Копан - Полукриво дърво, ползвано при пране на дрехите

Копаня - Дървен леген

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]