Самуилово (област Стара Загора)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.
| Самуилово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 131 души[1] (31 декември 2024 г.) 6,75 души/km² |
| Землище | 19,416 km² |
| Надм. височина | 171 m |
| Пощ. код | 6051 |
| Тел. код | 041274 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 65317 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011) |
Самуѝлово е село в Южна България, община Стара Загора, област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Самуилово се намира на около 25 km юг-югозападно от областния и общински център Стара Загора и 16 km източно от град Чирпан. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина. Надморската височина в центъра на селото е около 171 m. Климатът е преходно-континентален.
Северно от село Самуилово тече на изток Ездачевска река, десен приток на река Мартинка, а южно от селото тече десен приток на Ездачевска река.
Общински път води от село Самуилово на север през селата Михайлово, Борово и Ловец към село Калояновец, а на юг през село Осларка към град Меричлери.
Северно от селото на около километър е спирка „Самуилово“ на железопътната линия Пловдив – Бургас.
Землището на село Самуилово граничи със землищата на: село Воденичарово на северозапад; село Михайлово на североизток; село Козаревец на изток; село Димитриево на югоизток; село Осларка на югозапад; село Гита на запад.[2]
Етническият състав на населението на село Самуилово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[3]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 213 | 100 |
| Българи | 208 | 97,65 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | 5 | 2,35 |
| Други | 0 | 0 |
| Не се самоопределят | 0 | 0 |
| Не отговорили | 0 | 0 |
Числеността на населението на село Самуилово по данните от преброяванията[4] от 1934 г. насам се променя както следва:[5]
| ![]() |
През 1940 г. населена местност от село Самуилово е призната за село с наименование Осларка.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Саръ̀ Смаил, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Саръ̀ Смаил е преименувано на Самуилово през 1906 г.[7]
Училище в село Саръ Смаил (Самуилово) се създава през 1888 г. с 3 учебни стаи. По данни от летописната книга първите учители са Колю Петков от село Малко Тръново и Мария Недялкова от Стара Загора. Издръжката на училището до 1912 г. е от общината. През 1928 г. по време на земетресението сградата на училището е разрушена; възстановена е през 1930 г. От 1926 г. училището разполага с 33,4 ha земя. От 1923 г. в училището има и прогимназиален клас. То действа и след 1944 г.[8]
Църквата в селото е построена през 1892 г.[9]
По-подробната история на село Самуилово, област Стара Загора може да се прочетете в www.bg-popfolk.com.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Самуилово към 2025 г. е център на кметство Самуилово.[10]
В село Самуилово към 2025 г. има:
- читалище „Развитие-1923 г.“;[11][12]
- православна църква „Св. св. Кирил и Методий“;[13]
- пощенска станция.[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 май 2025. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Самуилово, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора. Справка към 26.05.2025.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ОСЛАРКА (Читал юк, Чатал юк). (Справка към 26 май 2025.)
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. САМУИЛОВО (Саръ Смаил). (Справка към 26 май 2025.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 236К „Народно основно училище – с. Самуилово (Саръ Смаил), Старозагорско (1888-1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ „Село Самуилово, Старозагорско. История в разкази, снимки и песни“. Стр. 10: „... Църквата в селото е построена през 1892 г. ...“
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Стара Загора, кметство Самуилово.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Развитие-1923 г.“, село Самуилово , община Стара Загора, област Стара Загора.
- ↑ Информационна карта за 2021 г., читалище „Развитие-1923 г.“, село Самуилово , община Стара Загора, област Стара Загора.
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Старозагорска духовна околия, храм "Св. св. Кирил и Методий" – с. Самуилово.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 6051 Самуилово // Посетен на 2025-05-27.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Община Стара Загора. Начало > Администрация > Кметства / Населени места > село Самуилово.
- „Село Самуилово, Старозагорско. История в разкази, снимки и песни“. Иван Танев Иванов, Петко Дочев Танев. Стара Загора, 2006.
- Горнотракийска низина. Географска карта
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-063-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
- Източна Румелия. Карта
| ||||||||||
