Самуил Нутини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Самуил Нутини
италиански духовник
Роден
Починал
18 януари 1894 г. (60 г.)
ПогребанГенерал Николаево, Република България

РелигияКатолическа църква
Самуил Нутини в Общомедия

Самуил Нутини е италиански католически духовник, работил в мисията на капуцините в Софийско-пловдивската епархия в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на отците Едуард Валпа и Самуил Нутини в гробищния парк на кв. Генерал Николаево в град Раковски

Викентий Нутини е роден на 9 юли 1833 г. в Прато, в региона Тоскана, в Италия. Завършва философия и богословие в манастира Монтучи близо до Флоренция. Приема монашеско име Самуил.[1]

На 2 ноември 1869 г. пристига в България като мисионер от ордена на капуцините. Назначен е за енорийски свещеник в енорията „Свети Лудвиг“ в Пловдив и генерален викарий на епархията.[2] Oт 1872 г. до 1879 г. е перфект на католическата семинария в Пловдив.[1]

Църквата построена от отец Самуил през 1892 г.

През януари 1880 г. е назначен за енорийски свещеник в енорията „Пресвето сърце Исусово“ в Калъчлии.[1] През 1886 г. отец Самуил започва за събира помощи за нова църква. Княгиня Климентина и цар Фердинанд участват със собствени средства. Отец Нутини предприема обиколка в Австрия и Италия, където е успял да събере значителни за времето си средства. Новата църква е завършена на 4 октомври 1892 г. Той също построява нови сгради за мъжкото и девическото училище в енорията.[2]

Закупува земите на изселилите се турци от съседното турско село Бекирлии за енориашите си. През 1887 г. съгражда скромна църква в енорията „Свети Антон“ в село Салалии за настанилите се там преселници от Калъчлии.[1] Оттеглилият се от служба архиепископ Франциск Доменик Рейнауди живее в енорията му от 1885 г. до 1893 г.[2]

Отец Самуил умира от тиф на 18 януари 1894 г. в Калъчлии. Неговият наследник отец Северин от Бадия изпраща статия за списание „Анали Франческани“, в която е описал живота му.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1939 г.
  2. а б в г СВЕЩЕНИЦИ СЛУЖИЛИ В ЕНОРИЯ „ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО“